Музиката в хора на БНР ме зарежда с емоции
ПАЗАРДЖИК. Флора Търпоманова от Пазарджик завършва музикалната паралелка в гимназия “Георги Брегов” и след това Музикалната академия в София. От 2008-а е солистка в състава на музикално-драматичния театър “Константин Кисимов” във Велико Търново, където изпълнява централните сопранови партии в редица оперети. Има участия в Националната опера и балет, както и гастроли на оперните сцени в Русе, Бургас и Пловдив. От 2016-а е част от състава на смесения хор на Българското национално радио.
С Флора Търпоманова разговаря наша репортерка.
- Г-жо Търпоманова, какъв е пътят Ви към музикалната сцена?
- Всичко започна от семейството ми, в което се слушаше класическа музика и български естрадни песни. Майка ми пее много хубаво, свири и на акордеон, до който инструмент се докоснах и аз. Баба ми Флора, ная която съм кръстена, също обичала да пея. Тази любов към музиката е от най-ранните ми детски години. Още в началното училище бях център в представянето на сценка, но най-обичах да пея. На завършването на четвърти клас поздравих учителите с песента “Учителко, целувам ти ръка” – спомен, който ме вълнува и сега.
Изборът къде да продължа образованието си след седми клас бе предвидим – страхотната музикална паралелка в училище “Георги Брегов”. Специалността – класическо пеене. Там получих професионална музикална подготовка, която ми даде основата да продължа напред с музиката. Благодарна съм на всички преподаватели, а класната си Величка Терзийска и учителката ми по пеене Цветанка Аврамова нося в сърцето си.
Поклон, госпожи!
После завърших Музикалната академия в София, в класа на проф. Илка Попова. Докторант съм по музикознание и музикално танцово изкуство в Академията.
- След Академията къде Ви отведе музиката?
- Усъвършенствах сопраното си в майсторски класове на проф. Бернд Рийдъл, на Дарина Такова, Елена Филипова и на баритона с международна кариера Петър Данаилов – моят бивш вокален педагог. Няколко години бях част от оперната трупа Teatro d ‘Europa, в която придобих опит на певица и актриса. Постановките, създадени с класни диригенти, и партньорите на сцената ми помогнаха да видя как се случват нещата в действителност, както се казва – отвътре. С трупата многократно гастролирахме в САЩ, където също трупах умения на оперна певица.
През 2008-а с ролята на Розалинда от оперетата “Прилепът” на Йохан Щраус спечелих щатното си място в музикално-драматичния театър “Константин Кисимов” във Велико Търново. Подготвих за премиерата арията на главната героиня буквално за дни, тя бе и първата ми оперетна роля. Така започна един от най-хубавите периоди в музикалната ми кариера. Репертоарът на театъра включва предимно оперни и музикални заглавия, изискващи умения в музиката, драматургията и танца.
- До кои сопранови партии се докоснахте във Великотърновския театър?
- Всички главни героини в оперетите “Прилепът”, “Страната на усмивките”, “Веселата вдовица”, “Цигански барон”, “Царицата на чардаша”, “Хубавата Елена”.
Много специална за мене остава операта “Травиата” на Верди от сез0он 2022-а на театъра. Тогава се изправих лице в лице със сложната сопранова партия на героинята ми Виолета Валери. Изпълненинето на образа успя да извади от цялото ми същество неподозирани дотогава певчески и драматургични способности. За представянето ми благодаря на баритона Петър Данаилов в ролята на Жорж, който тогава бе мой вокален педагог.
Друга л\бима роля ми е героинята Лиза от оперетата “Страната на усмивките” на Лехар. Репертоарът ми включва партиите на Графинята от “Сватбата на Фигаро”, Джилда от “Риголето”, Микаела от “Кармен”, Лиу от “Трубадур”, Мими от “Бохеми” и други.
- Гостували ли сте на други музикални сцени?
- През сезон 2011-2012 имах гастрол на сцената на Държавната опера в Русе с ролите на Адина от операта “Любовен еликсир” на Доницети и Виолета Валери от “Травиата” на Верди.
Академик Пламен Карталов, който през 2012-а постави в театъра във Велико Търново оперетата “Цигански барон” ме покани да учатвам в новогодишвния концерт на Националната опера. След това ми възложи ролята на Норна от операта “Залезът на боговете” на Вагнер. Тази постановак ми даде шанс да работя с едни от най-добрите диригенти и с нея да стъпя на сцената на Болшой театър в руската столица Москва.
- Какво е предизвикателството да влизаш от роля в роля, съчетавайки пеене, текст, танци и актьорско майсторство?
- Изисква много работа, постоянство и себеотдаване. За сложното комплексно оперно и оперетно пеене е нужна сериозна подготовка. Важни в изграждането на постановките са добрите професионалисти около изпълнителите - диригенти, режисьори и други. Доста са и емоционалните и физически предизвикателства и поведението на сцената. Тръпката е неописуема, особено преди дебют с нова героиня, чиито живот е една вселена. При образите, близки до моята чувствителност, нещата се получават по-леко. И обратно - когато темпераментът ни се разминава, полагам усилия да превъзмогна себе си, да се преобразя така, че да съм друг човек. Търновският театър, като истинска професионална школа, ме научи на сцената да показвам най-силните страни на артиста, направи ме комплексен изпълнител, както и да звучи това.
- Днес сте част от смесения хор на БНР. Как се чувствате в новото си амплоа?
- Прекрасно, направих своя нов избор през 2015-а и оттогава пея в смесения хор на Българското национално радио. Формацията гостува на Зимните музикални вечери "Проф. Иван Спасов" в Пазарджик. Щастлива съм, че отново се занимавам с нещото, което най-много обичам - музиката. Признавам, че ми липсват изявите на сцената, моите героини, динамиката, предизвикателствата, магията на операта и оперетата. Старая се с новите емоции в хора да балансирам липсата на спектаклите. Тук срещнах знаменити диригенти и талантливи колеги, които ме зареждат с положителна енергия. Скоро ни предстоят вълнуващи изяви - изпълнения на "Messe С - dur" на Бетховен, "Messe c - moll" на Моцарт, "Седемте порти на Ерусалим" на Пендерецки, както и Симфония №8 на Малер и Симфония №9 на Бетховен. С двете симфонии ще гостуваме в градовете Атина, Гърция и Ниш, Сърбия.
- Как съвместявате ангажимента си на сцената, в хоровата формация и в семейството?
- С подкрепата на мъжа до мен и на близките ми. Майка съм на малък син, който ни радва и ни дава сили в живота. Смело мога да кажа, че на първо място поставям семейството си, като символ и вдъхновение да творя.
- Връщате ли се в родния Пазарджик?
- Голямата ми заетост не ми позволява да посещавам нито родното си място, нито това на баща ми - Брацигово. Но пазя в сърцето си прекрасни спомени от щастливите си детски години в двата града и скъпите ми близки хора там...
Пенка МИХАЙЛОВА
