В условия на форсмажорни обстоятелства дистанционното обучение в българското образование се случи. Дали това стана според очакванията на всички? Дали МОН и съответно училищата и преподавателите бяха достатъчно подготвени? И каква е ролята на родителите?
На тези въпроси се опита да отговори пред „Знаме” Гергана Николова. Тя е майката на Йордан Иванов, третокласникът (сега четвъртокласник), който миналата година се яви и взе без нито една грешка най-високото ниво на международно признат изпит по английски език за шестокласници и седмокласници.
-Минаха два дни от старта на т. нар. дистанционно обучение. Аз, като родител на четвъртокласник, на който му предстои завършване на началния етап на образование, външно оценяване, още две състезания по математика, необходими за кандидатстване в математическата гимназия в Пазарджик (за които няма никаква информация дали въобще ще се проведат), бях доста скептично настроена.
Дни преди това чувах от други родители за
онлайн палтформи, видео-конферентни връзки, електронни дневници
и т. н. Ако трябва да съм искрена – стреснах се. Конкретна информация не идваше от официалните органи. И МОН, и РУО казваха, че ще има асинхронно дистанционно обучение! И толкоз.
В началното училище “Васил Левски“, в което учи детето ми, няма електронни дневници. Освен личния контакт с класния ръководител, връзката учител-родител досега се осъществяваше чрез социалните мрежи – затворена група на класа във Фейсбук.
Повечето от децата в класа нямат профил във Facebook
Което е разбираемо заради възрастовите ограничения на мрежата (навършени 13 години).
Поради тези причини бях наясно , че този вид обучение ще трябва да се проведе само с изключителното съдействие от страна на родителите. И бях подготвена за това! Осигурих на сина си необходимата техника - слушалки и микрофон за компютъра, уеб камера (която засега не е необходима), инсталирах му Вайбър, регистрирах го в e-prosveta и очаквахме инструкции от класния ръководител.
Впечатлена съм от целия екип учители в нашето училище! Тези дами, при непредвидени обстоятелства,
показаха здрави нерви, отговорност към своите ученици, креативност
Със своята увереност, че нещата ще се случат, те вдъхнаха така необходимото спокойствие и на деца, и на родители.
„Първият учебен ден” при нас мина с 5 предмета, като по всички се взе нов материал. Преподавателите се бяха подготвили с презентация, с аудио файл (по английски език), с обучителни клипове по „Човек и Общество“ и математика. По четене и български език и литература бяха зададени самостоятелни работи. Сериозна подкрепа оказаха и интерактивните учебници на „Просвета”, които са със свободен достъп към този момент. И, разбира се „ucha.ce”, които също пуснаха свободен достъп до платформата си до 29 март. Обучителните клипове в YouTube на “Academico” от 1 до 7 клас също са изключително полезни.
Проверката на изпълнените самостоятелни задания става, като учителката посочва на случаен принцип, кои деца да и изпратят снимани домашните си. Дадени са няколко възможности (Вайбър, Месинджър, мейл). Всички учители са предоставили и личните си телефонни номера.
В горните класове е доста по-трудно, защото на един клас преподават над 10 учители. Всеки е намерил своя вариант (по препоръка на МОН, учителите решават кой метод на дистанционно обучение да изберат). Което донесе много недоразумения, сриване на платформи, асинхронност,
„един казал – друг не разбрал“
А родители са вързани за телефоните си да следят дали някой учител не е писал нещо ново някъде. Има какво да се желае и от техническата подготовка на някои преподаватели. Но има и училища (гимназии), които успяват с наличните ресурси, предоставяни от една социална мрежа, да провеждат учебния процес в реално време. С начало на час, междучасие. Децата да имат по 7 учебни часа на ден с различни учители. Вярвам, че до дни ще се изчистят неточностите, ще се споделят успешни практики и напрежението ще се успокои.
Искам да обърна внимание на един неглижиран факт. Преподавателската професия не се радва на интерес сред младите поколения не само в България. Основната група от учители в днешните училища са над средната възраст. До петък, 13 март, за два дни (събота и неделя) те направиха невъзможното, за да се подготвят и да поднесат по един достатъчно пълноценен начин новите уроци на своите ученици – всеки, според силите му.
Според мен, МОН се оказаха най-неподготвени! Дано така чаканият Microsoft Teams оправдае надеждите на учителите. Но кога ще се случи, ще удържи ли или ще се срине... не се знае. Дано поне се възползват от ситуацията сега, която дава прекрасна възможност
да се отсее пълнежа и ненужното в българските учебници
И въпреки притесненията, неяснотата, всекидневно променящите се условия, при които се провежда тази форма на обучение, поне в едно можем да сме сигурни - първата стъпка е факт! Стъпка в посока промени в образователната ни система - дистанционно обучение, иновативни методи на преподаване, преквалификации на учители в нужната посока, осигуряване на техника във всички училища, инвестиране в технологии и общи онлайн платформи за всички училища.
Ще си позволя да споделя още нещо. Група хора имаме закрит общ чат в една от социалните мрежи. Това са предимно дами с различни професии, включително учители (и от трите етапа на образование), директор на училище, програмист, психолог, артист, художник, ивент-мениджър и т. н. Общото ни впечатление е, че децата се оказаха най-подготвени. Че този вид обучение им е интересен. Задържа ги пред монитора, активни са при онлайн дискусия на литературно произведение, сами търсят методи информацията за урока да е достъпна и за други ученици. А и
очакват с любопитство всеки следващ учебен ден
Но всичко нямаше да е възможно, ако родителите не съдействаха, не се ангажираха и не отделят ежедневно време за този род обучение, особено за по-малките. За някои „първият учебен ден” бе наистина стресиращ. Не липсваха изказвания от сорта: „Не мога да го накарам да седне да учи“,
„Така трябва да продължи, за какво да ходят на училище?“ и т. н. За себе си мога да кажа, че няма как да му осигуря социалния живот вкъщи, не мога да му осигуря опита в общуването, здравословната конкуренция сред съучениците му, пък и не съм учител. Нямам капацитета, ценза, практиката, трупана с години, за да се справя самостоятелно с образованието на детето си. Аз съм си избрала учителите на детето ми! Аз искам тези учители!
На прага сме на генерални промени и то не само в образованието ни.
Условията, при които всички сме поставени сега, на фона на тази световна пандемия, подлагат на изпитание толерантността на обществото, отговорността и човечността! Днес повече от всякога ние се нуждаем от медиците и учителите си! Те са днешните ни герои! Те са тези, които днес заслужават нашите аплаузи и поклон! Вярваме в „светлите ни бъднини“! Ще се справим заедно!
(Зн)
