СОФИЯ. Парламентът гласува единодушно „за“ предложеното от кабинета извънредно положение в цялата страна заради коронавируса. То ще е в сила 13 март до 13 април. Пленарното заседание започна с час и половина закъснение след заседание на председателски съвет, на който представителите на парламентарните групи бяха запознати със ситуацията в страната и предложените мерки. При обсъждането в пленарната зала присъстваха премиерът Бойко Борисов и всички министри. На заседанието бяха поканени и представители на оперативния щаб за ограничаване на коронавируса - проф. Венцислав Мутафчийски, проф. Тодор Кантарджиев и доц. Ангел Кунчев.
Проф. Мутафчийски, който е председател на щаба, отчете пред депутатите каква е в момента ситуацията с разпространението на коронавируса у нас и по света. 23 случая на коронавирус са установени към днешна дата у нас. Само за вчера са 16, имаме и един смъртен случай, припомни началникът на ВМА. „Бяха дадени редица разпореждания, както и беше уреден въпросът с ползването на болничните. Въпреки това отчитаме, че има грубо нарушаване на карантината“, каза проф. Мутафчийски. Искаме за един месец това извънредно положение, то ни е нужно главно за недисциплинирани хора, обяви в изказването си премиерът Борисов.
Какво значи извънредно положение според Конституцията
Какво значи въвеждане на извънредно положение и кои права на гражданите могат да се органичат при обявяването му - общите положения са записани в Конституцията. Правният сайт "Де факто" обобщава какво следва, след като през изминалата нощ Министерският съвет по идея на националния оперативен щаб анонсира, че предлага въвежане на извънредно положение с цел ограничаване на разпространението на коронавируса, обявен за световна пандемия от СЗО.
От премиера Борисов бяха изредени и някои от безспорно нужните мерки - ограничания в пътуванията, някои рестрикции срещу неспазващи карантината, възможност да се затврят и частни търговски обекти и т.н. Какво точно ще бъде включено предстои да се разбере днес.
В Конституцията е записано и кои точно права на гражданите не могат да бъдат ограничени . Това са:
Чл. 28. Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление. Чл. 29. (1) Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация. (2) Никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие.
Чл. 31. (1) Всеки обвинен в престъпление следва да бъде предаден на съдебната власт в законно определения срок. (2) Никой не може да бъде принуждаван да се признае за виновен, нито да бъде осъден само въз основа на неговото самопризнание. (3) Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.
Чл. 32. (1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.
Чл. 37. (1) Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи.
(2) Свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани.
(Зн)
