На 1 март се навършват 141 години от рождението на земеделския трибун
СЛАВОВИЦА. И чужденци отдават почит на Александър Стамболийски и когато минават през района, не пропускат да сведат глави пред мавзолея-костница на Янини грамади, коментират местните жители. На 1 март там ще честваме 141 години от рождението на създателя на Българския земеделски народен съюз. Цеца Кръстева разказва как в Пазарджик цял автобус англичани минали един по един и помилвали бюст-паметника на Стамболийски. Васил Шушнев, който от десетилетия изследва живота и делото на Стамболийски, пък може да разказва неуморно за случки от живота на родения в Славовица народен трибун,
някои от които не са известни нито на широката общественост, нито на изследвачите му
Шушнев разполага и с копие на смъртния акт на Стамболийски, но сега иска ново копие, този път със заверка. Пръв той го вади на бял свят, а съгражданинът ни, историкът Илия Стефанов, го публикува преди няколко години в книгата си „Трудната прошка на историята”. Обещава в скоро време да огласи нови факти от живота на вожда на българското земеделство.
„Любопитна е историята със смъртния акт. Той е издаден едва през декември 1925 година (Стамболийски е убит на 14 юни същата година, бел. ред.). Тогава държавата завежда дела за конфискация на недвижими имоти на Стамболийски и съпругата му Милена отива в Славовица, за да изиска издаването на такъв документ. Говорил съм с наследници на свидетели на онези дни. Милена слиза от влака в Септември и тръгва пеша към Ветрен, забулена, за да не я познаят. При Дишковия дюкян на улицата случайно я познава Стефан Карчев. Заедно са учителствали с него във Ветрен (там учител е бил и Стамболийски, бел.ред.) и Стефан я пита: „Милено, къде отиваш?”
„Дядо Стефане, мълчи! Мълчи да не ме познаят!”,
отвръща тя. „Милено, лоша съдба те сполете! Какво мислихме, какво стана! Рано одове!”, репликира той, а тя му казва, че така е било писано. И вижда, че отдолу се задава стара жена, затова забързва към Славовица. Другата жена обаче, баба Катерина Татарчева, пита дядо Стефан коя е била забулената и той й казва: „Мълчи! Това беше на Стамболийски жена му”. „Леле, как се разминааме! Имах нещо да й кажа! Нишан съм оставила”, казала тя. Но Милена ще узнае за нишана. Защото на 15 срещу 16 юни баба Катерина е била на градината и е забелязала, че в реката нещо необичайно става. В тъмното не видяла добре, но усетила, че това нещо е нещо лошо. И белязала мястото с нишан, като бучнала върби. След близо четвърт век близо до върбите са извадени костите на Стамболийски и брат му Васил, които преди това са заравяни на два пъти след зверските убийства. Тогава са били кървави дни и нощи. Заклан е например близкият до Стамболийски свещеник Иван Габърски, който повел защитниците му към Пазарджик. Тогавашният кмет на селото Златан Малинов настъпателно ухажва съпругата му Драга, която е сръбкиня. За да се спаси, тя заживява с Димитър Шуманов, но
кметът посяга на честта й
Шуманов решава да си отмъсти и дебне кмета Малинов в лозето му. Но онзи узнава за капана и не идва. Тогава Димитър заколва жена си и се самоубива. В църковния регистър за онези дни тези трагедии са описани, намерих ги. Мисля, че покрай рождението на Стамболийски трябва да си спомним и мъченическите му мигове, но и делото му, защото то незаслужено е обругавано от някои българи”, смята Васил Шушнев. И добавя: „Джеймс Баучер написа книга за него, а Ърнест Хемингуей, като журналист, в статии написа суперлативи за Стамболийски (Хемингуей пише до вестник „Торонто дейли стар”, че „колоритният български политик” е убит от хора, довели до разруха страната, която убитият се опитвал да спаси, бел. ред.). А той ги заслужаваше тези суперлативи. Достатъчно е да си спомним само това, че големият наш българин като министър-председател върна 10 хиляди пленници. А сега 2 милиона българи са зад граница...”
„Знаме”
