ПАЗАРДЖИК. Аврам Фархи от областния град е инженер по професия. Завършва Машинно-електротехническия университет (МЕИ) във Варна. Започва кариерата си в Проектантската организация в родния си град. След нейното закриване опитва други занимания, но намира призванието си в еврейското сдружение “Шалом”, на което е председател.
Екипът на “Знаме” го посети на работното му място - сградата в двора на малката и голямата Синагога. В кабинета му с великолепие греят картини на видни български художници. Мястото е превърнато в необичайна художествена галерия.
Г-н Фархи любезно ни покани да разгледаме живописните творби и с охота отговори на въпроси на наша репортерка.
- Г-н Фархи, стените на кабинета Ви са покрити с творби на изкуството. Как се чувствате сред тях?
- Прекрасно. Това е съкровено лично пространство, в което прекарвам повече от времето в работния си ден. Оформил съм пространството по мой вкус и то ми харесва. Одобряват го и хората от сдружението, и приятелите ми. Като колекционер при подбора на картините не искам мнението на изкуствоведи, не приемам и чужди мнения за стойността на творбата. Изборът ми е личен, той важи и за аранжирането на произведенията на изкуството. Влияя се единствено от личностите, които са ги създали.
В това магично място отново и отново ме докосва споменът за това как съм купил творбата, с какво тя ме е впечатлила. Припомням си перипетиите, за да стигна до нея, но не на всяка цена. Зад всяка творба стои нейният автор - изучил съм творческата му биография, запознал съм се и с изкуството, което той създава. Имам щастието да гледам с отворени очи картините и да избера тази, посочена от сърцето ми.
- В личното си художествено пространство имате ли любими автори?
- Един от тях е Стоян Цанев, мир на праха му, близък мой приятел, Христо Йотов, Милко Божков. От пазарджишките художници показвам портрета на Борис Резов. До свещника пък е моят портрет, рисуван от Елена Паункова. Тя ми го подари, за което истински й благодаря.
- Как се запалихте по колекционерството?
- Нося го от баща си Давид Фархи от малък. Той колекционираше пощенски марки, старателно ги подреждаше в класьори по години и по значимост. Подвързваше ценните книги и върху някои от страниците им поставяше личния си печат. Грижеше се и за сбирката от монети, възхищаваше се на семейните картини в дома ни. Пазеше събраното и не позволяваше на мен и на сестра ми да се докосваме до него. Двамата с нея и досега съхраняваме бащините реликви. За съжаление, той рано си отиде от този свят, За хобито ми е важна средата, в която съм израснал, и не мога да не последвам неговия път. Така и стана.
- Кога се срещнахте с произведение на изкуството?
- Като студент в МЕИ във Варна. Редовно посещавах изложбите в местната художествена галерия. Друго място за среща с изкуството бе площадът в деня на празника на морската ни столица. Там се запознах с художника Стоимен Стоилов, който демонстрираше отпечатване на графиките си. Наблюдавах как се случва това с любопитство, но нямах възможност да си купя негова графика. Купих си само книга с негови графични илюстрации.
- Кога купихте първата картина за колекцията си?
- Като млад специалист в Проектантската организация в Пазарджик купих картина от нашия съгражданин Георги Милов, който вече не е между живите. Негови творби и на негови колеги бяха изложени в Лапидариума на Историческия музей. Картината, като всяко първо нещо, ми донесе голяма радост. Втората живописна творба, която купих, бе дело на чирпански художник. Двете картини и сега събуждат у мен сантимент, пазя ги като скъп спомен до ден днешен. Те поставиха началото да обичам и ценя красивото и то се превърна в хоби. Това се случи в по-зрялата ми възраст - около петдесетте имах повече време и финансови възможности. Започнах да посещавам галерии в страната, осъществявах контакти с творците и лека-полека сбирката от картини нарастваше и ставаше все по-богата. Днес тя съдържа стотина творби.
- Освен в кабинета Ви, картини греят и в голямата Синагога. Как решихте да я превърнете в художествена галерия?
- Еврейската религия позволява в храмовете ни да има изкуство. Евреите са много гонени и където и да се намират, са мечтали да се радват на красивото - в училища, в домовете си и на други места. Не измених на тази традиция - да покажа колекцията си в храмовото пространство. А конкретният повод е дарената ми от Милко Божков зимна картина от осем части с размери 3.20 на 2 метра. Големина, вписваща се единствено в пространството на Синагогата. Тя се оказа гвоздеят, около който се изгради цялостно постоянната експозиция в храма. Там може да се види живопис, графика и скулптура.
- Притежавате картини и от други значими български автори.
- Така е. Това е плод от дейността на артгалерия “Боев” и нейния собственик - галеристът Огнян Боев. Първата картина в галерията купих от изложбата на родения в Пазарджик голям художник Никола Манев, който отиде в отвъдното.Експозицията бе открита през 2009-а - тя също бе първа за твореца в родния му град. Този факт окончателно запали у мен тлеещия огън към колекционираме на изкуство. Нося го от малък в сърцето и душата си. Началото бе трудно, но всичко си дойде по местата. Благодаря на творците, дарили за колекцията свои творби - Стоян Цанев, Христо Йотов и по-младите Живко Мутафчиев, Лили Кючукова, скулпторите Стефан Лютаков, Ивайло Савов и други автори.
- Как храмът помага за възприемане на изкуството?
- За радост, получи се своеобразна симбиоза между силата на творбите и духовната енергия на храма. Експозицията нито на йота не нарушава храмовата атмосфера и автентичността на сградата - стенописната украса е видима. Иначе всички артефакти от Синагогата са подарени на Историческия музей. Сега колекцията вдъхна нов живот на празното пространство на храма. За мен то е магнетично. Всеки път сядам на стола и съзерцавам само красота. Това ми носи спокойствие и огромно щастие. В тези мигове грижите отстъпват назад в миналото.
Често размишлявам какво липсва на сбирката, какво да преподредя, рамките на картините добри ли са. Така се отделям от света. И всеки път откривам в творбите нови цветове и послания. Най-новото постъпление са графики на Стоимен Стоилов от 1971-а. На картините им липсва художествено осветление, но то е в противоречие с предназначението на духовното място, което се използва за отбелязване на наши религиозни празници и други събития.
Всички мои сънародници харесват сбирката. Любителите на художествените произведения оценяват качествата им - авторите на картините са на световно ниво. Сбъднах мечтата си на колекционер - да купувам нови творби, да ги разменям и всичко това съобразено с моето виждане за изкуство. Разочароват ме посетители, които хвърлят бегъл поглед към показаното и си излизат. А някои задават въпроси, несъвместими с експозицията. Подобно поведение на млади хора силно ме натъжава.
Многократно съм канил кмета Тодор Попов да посети Синагогата и да види експозицията. Надявам се един ден и това да се случи. Не само заради колекцията, но и заради обновения от “Шалом” еврейски храм след първоначалната му реставрация, на бившето еврейско училище. Скъпи за мен места, където е учил и се е черкувал баща ми.
- Колекционерите в Пазарджик сте малко общество. Какво се случва в него?
- Малцината съмишленици (5-6) ни обединява любовта към изкуството. Събира ни галеристът Огнян Боев и неговата прекрасна галерия. На сбирките споделяме кой с какво ценно е попълнил колекцията си, обменяме мнения за колекционерството, споделяме интереса си към тази страст. Всички сме приятели, помагаме си безкористно. Добри приятели сме и с авторите, изключително грижовни и гостоприемни. Близостта ни стига дотам, че големият Стоян Цанев, преди да му гостуваме, ме попита какъв алкохол обича съпругата ми. “Червено вино, разбира се, също като мен”, Той е възхитен от колекцията ми.
- Определят Ви като най-големия колекционер в Пазарджик. Как приемате това?
- Чувствам се поласкан с уточнението, че като любител-колекционер се нареждам на регионално и местно ниво. Разликата със сбирките на колегите е тази, че единствено моята колекция може да се види и е на показ. Графики на Стоян Цанев заемат видно място в дома ми. След живописта, напоследък интересът ми към графиката е огромен. В издирване на графики на Стоян Цанев два пъти стигнах до колекционери във Варна, за да купя негови творби.
- Продължавате ли с любимото си хоби?
- Категорично да. Да си колекционер не е лесно. Избирам най-стойностното, сътворено от авторите, защото тръпката си заслужава.
Пенка МИХАЙЛОВА
