Цветана Златева ражда втората си дъщеря Николинка на 4 октомври 1974 година в Родилното отделение на Окръжната болница в Пазарджик.
- След един ден започнах да кърмя бебето си. Спомням си, че по някое време започнаха да влизат и излизат медицински сестри и акушерки и да ни молят да кърмим едно новородено детенце. Нищо не ни обясниха за него и майка му, разказва Цветана.
Казали им само, че и за майките е хубаво да кърмят по-често, защото така ще имат повече мляко. В стаята били настанени три родилки, но само 25-годишната жена се съгласила да кърми малкия Виктор Рамирес от Чили.
- Бебето беше увито и това, което съм запазила като спомен е, че
имаше голяма главичка и къдрава черна коса
Аз кърмех моята дъщеря, а след това ми носеха и момченцето. Кърмех и него, докато бях в болницата с дъщеря ми, обяснява Цветана Златева.
Един ден в стаята влезе руса жена. Не я познавам, но като ме видя, че кърмя момченцето, ми благодари и излезе, спомня си днес 70-годишната жена.
Чула, докато била в болницата, за тежък случай на родилка, за която лекарите се борили много, но не знае дали това е чилийката Елиса, която е майката на малкия Виктор. Това, което още си спомня, са имената на лекаря д-р Младен Младенов и акушерката Йорданка Вълканова, но не знае дали те са
спасили живота на чилийката и нейното бебе
- Направих една добрина, която цял живот не съм забравила. Не съм забравила и малкото човече с къдрава черна коса, казва Цветана, която работи като продавачка на вестници. Тя прочела преди няколко дни във вестник историята на Виктор Рамирес, който се е върнал от Чили, за да търси лекарите и родилките, които са го кърмили.
- Аз съм една от тях - казва тя на своята дъщеря и я моли да пише във Фейсбук и да го намери.
Възрастната жена и дъщеря и Николинка се надяват той отново да дойде в Пазарджик и да се срещнат. Самият
Виктор е изключително развълнуван да разбере, че млечната му майка Цветана си е спомнила за него
- Много се вълнувам, когато знам, че тя е там, че е истинско, че всичко е истинско, а не илюзия, че в Пазарджик е имало хора с толкова много човечност и все още съществуват.
Ще се върна възможно най-скоро. Трябва да затворя този кръг от живота ми. Искам да благодаря на тази жена и да я прегърна като моя майка. Преди нямах възможност да се върна в Пазарджик, но винаги имах намерение. Много пъти мислех за връщане, когато майка ми беше жива. Понякога животът е по-сложен и трябва да вземате решения. Понякога моментът не е подходящ.
Майка ми Елиса много обичаше България и винаги искаше да се върне, но, за съжаление, не успя да го направи, разказва Виктор.
Виктор Рамирес от Чили, който е роден в Пазарджик преди 45 години, посети МБАЛ-Пазарджик на 14 февруари
Той се върна в България, за да види мястото, където се е появил на бял свят, и да открие, ако може лекари, които са помогнали на него и на майка му, и родилки, които са го кърмили.
Виктор Федерико Аренас Рамирес се ражда на 6 октомври 1974-а в родилното отделение на Окръжната болница. Майка му Елиса има тежко раждане и е спасена от пазарджишките лекари, но не може да се грижи първоначално за детето си и да го кърми. Тя и бебето остават в болницата 40 дни, а за да може малкия Виктор да оцелее, е кърмен от много родилки в отделението.
Млечната майка Цветана Златева
Виктор и майка му Елиса
(Зн)
