ПАЗАРДЖИК. За 45-и път жителите и гостите на града се докоснаха до най-вълнуващото нещо в света - музиката. Това се случи на международния фестивал “Зимни музикални вечери “Проф.Иван Спасов” от 23 до 26 януари - най-голямото събитие в музикалния живот на Пазарджик.
В тазгодишното издание на зимните вечери се насладихме и на изпълнението на нашата съгражданка Гергана Русекова - мецосопран. Тя е солистка в Националната опера и балет в столицата.
Преди началото на концерта наша репортерка разговаря с оперната прима.
- Г-жо Русекова, за първи път участвате в Зимните музикални вечери. Как се чувствате?
- Голяма чест е за мен да съм част от престижното музикално събитие с 45-годишна история. С фестивала ме свързват детството и студентските ми години. Като ученичка в музикалната паралелка на гимназия “Георги Брегов” с майка ми и съученици посещавахме всички концерти, независимо от студените януарски вечери. Помня с какво вълнение се подготвяхме за всяка от фестивалните вечери и впечатляващото изпълнение на музикантите. Не всички произведения бяха популярни и лесни за възприемане, но точно това допринесе за развитието на музикалния ми вкус. По-късно темата на магистърската ми дисертация бе свързана със зимните концерти в родния ми град. Те винаги са очаквани и вълнуващи за мен, но сега сбъдвам мечтата си да пея на откриването на зимните музикални празници на името на големия музикант проф.Иван Спасов.
Искрено благодаря за поканата на маестро Григор Паликаров, диригент на пазарджишките симфоници. Веднага казах “Да”, без да се интересувам от програмата и другите изпълнители. Маестро Паликаров е изключителен диригент и музикант. Под неговата палка в софийската опера, която напусна, се чувствахме сигурни. Той предава енергия на изпълнителите. С него правихме “Кармен” в Софийската опера, той дирижираше и спектаклите по време на турнето ни в Япония. С него сме правили записи за БНР, концерти и други музикални прояви. Щастлива съм, че ме покани да участвам в 45-то издание на Зимните музикални вечери.
- Какво е усещането да пеете класика в компанията на пазарджишките симфоници, хористите от БНР и на колеги оперни певци?
- Чувствам се комфортно сред останалите изпълнители, което си пролича и на генералната репетиция. Още повече, че Девета симфония на Бетховен е вълнуваща и позната на публиката. Особено “Одата на радостта” в четвъртата част. А малко симфонии имат вокално участие. При изпълнението ние, певците, изпитваме огромна радост и удоволствие от част от текста на симфонията: “Прегърнете се, народи, прегърнете се, братя и сестри!” Тази всемирна любов в музиката ни свързва в едно на сцената.
- Изпълнявала ли сте песни от Девета симфония досега?
- Дебютното ми изпълнение е на откриването на зимните вечери, и то на пазарджишка сцена, в моя роден град. Впечатляващо и вълнуващо преживяване за мен. Подготовката за музикалната партия бе сериозна. Изработих я с помощта на корепетитор. Радвам се, че тя влиза в моя репертоар. Това е първо изпълнение на произведението и на колежката ми Габриела Георгиева, сопран. Надяваме се публиката да хареса изпълнението ни, заложено в произведението на Бетховен. Великолепно бе звученето на репетицията и на хора на БНР, и на талантливите музиканти на симфоничния оркестър в Пазарджик.
Освен правила и математика, в музиката има нещо висше, което има кой да го поеме и изпълни.
- Обучението по пеене започнахте в музикалната паралелка в училище “Георги Брегов”. Как продължи то?
- Имах шанса да получа добра музикална основа само на 18 години. Дължа го на моите преподаватели Цветанка Аврамова, Вили Терзийска и техни колеги. Няма да забравя сплотения ни клас от 18 момичета и момчета. Раздялата ни беляза силна емоция и малко тъга. Продължих с оперно пеене в Музикалната академия в София, в класа на доц. Констанца Вачкова, която си отиде от този свят. Сега с мои ученици работя по нейната школа.
След като завърших академията, участвах в майсторски класове на изтъкнати музиканти в Италия и САЩ. На сцената на Софийската опера дебютирах с ролята на Сантуца в операта “Селска чест” на Пиетро Маскани. Репертоарът ми от роли става все по-богат и впечатляващ - в оперите “Тоска”, “Аида”, “Валкюра”, “Янините девет братя”, “Кармен”, “Трубадур” и други. От 2017-а съм солистка в операта.
- Каква е следващата роля?
- Трупата подготвя премиера на най-значимото заглавие този сезон - древногръцката “Електра” на Рихард Щраус. Поверена ми е драматичната роля на Клитемнестра - след убийството на съпруга си Агамемнон тя се омъжва за брат му, като прогонва сина си Орест, за да наследи властта. Водещото в образа е жаждата за мъст, а тази емоция не е лесна за преживяване и то така, че да я предадеш истински на публиката. Работим с австрийския музикант Матиас Флецбергер и немския диригент Ерих Вехтер, а скоро започваме истинските репетиции с режисьора акад. Пламен Карталов.
Ако ме питате коя от всички героини ми е любима, ще отговоря така - от всяка нова постановка. Сега съм обсебена от Клитемнестра. Иначе обичам всяка своя роля. Защото зад всяка от тях стои къртовска работа, драматургична подготовка, езикови данни.
Доста са физическите предизвикателства и поведение на сцената. Режисьори като акад. Карталов търсят максималния ефект, за да развълнуват публиката и тя да повярва на показаното - голямата сила на операта. Те следват една максима: ако си искрен и отдаден на това, което правиш, зрителят ще те възнагради.
- Как съвместявате живота с Вашия партньор Стефан - водещ тенор в Музикалния театър?
- Благодаря на Бога, че в негово лице имам здрава опора в живота и в професията си. Прекрасно е, че имаме еднакви професии. Човек извън средите ни трудно би разбрал ритъма на живота ни. В повечето вечери сме ангажирани и двамата, но имаме и свободно време за самоподготовка и за приятни занимания.
- Българинът обича ли оперното изпълнение и симфоничната музика?
- Публиката става все повече. Това пролича и в зала “Маестро Георги Атанасов”, в която имаше много млади хора. То дава смисъл на това, което правим.
