В последния ден на януари Панагюрище отпразнува тържествено 50-годишнината от построяването на новата сграда на библиотеката. Но историята на библиотечното дело в града започва много по-рано, още в началото на 19-и век, когато в църквата “Света Богородица” се съхранявали много стари ръкописи, по-късно пренесени в светското училище. За съжаление, това богатство е изгорено заедно с училището от турците при бягството им от настъпващите руски войски.
Още през 18-ти век в двора на първата панагюрска църква “Св. Тодор Тирон” е имало килийно училище. В двете стаи се е учело българско четмо. Панагюрци съзиждали националното будителство и с други килийни училища.
В изградената много по-късно църква “Св. Богородица” (1818) се пазели много стари ръкописи - пергаменти на руски, български и сръбски език, които датират откъм XIV век. Вeроятно били много ценни, тъй като Васил Априлов, минавайки през Панагюрище (1835), взел по-голяма част от тях, а впоследствие и Марин Дринов ги използвал за своите научни работи. По-късно те били пренесени в новооткритото светско училище. За тях проф. Марин Дринов пише: “При голямото мъжко школо съществуваше библиотека, която имаше
2000 тома български и руски книги
В тази библиотека аз намерих около 15 сръбски и български ръкописи, от които някои се отнасят към XIV век. От тия ръкописи особено ме заинтересува един сборник, който с позволението на гражданите взех със себе си и след време да им го повърна. Благодарение на това обстоятелство тоя паметник… избягна участта, постигнала останалите панагюрски ръкописи… всичката библиотека изгоря заедно с школото, което турците запалиха, когато разбиха и опустошиха Панагюрище”.
В 1818-а Цвятко Хаджигеоргиев (Панагюреца) съставя една от първите български печатни книги - “Вечният календар”, отпечатана в Румъния.
В 1825-а Рибният буквар на д-р Петър Берон е въведен като учебник в Панагюрище след първото му излизане (1824). В Панагюрското училище са имали като учебници още и всички печатни книги на новобългарски език, попадали в ръцете на тогавашните учители.
В 1838-а панагюрци откриват мъжко взаимно училище - седмото по ред в града, в нарочно построената сграда. Урежда го колосът на нашето Възраждане Неофит Рилски. За няколко години броят на учениците достига 600. Училищната книжнина и свидетелствата се подпечатват със собствения на училището печат с надпис “Панагюрище - училищен печат”.
През 1841-а се открива и класно училище с ръководител и благодетел видният панагюрски просветител Сава Радулов. Сред неговите възпитаници са Марин Дринов, Нешо Бончев, Христо Г. Данов... В същата година се основава и женско училище - след Плевен, второто в България.
В 1844-а в Панагюрище пристигат като
дарение от д-р Петър Берон 160 екземпляра на “Рибен буквар”
Учителят Поликарп Чуклев ги разпределя сред най-будните семейства.
В края на 1847-а красивата сграда на училището е опожарена, но панагюрци още на другата година издигнали на същите основи нова. Още в началото започнали да уреждат библиотека, която след няколко години притежавала много книги на руски, гръцки, български и други езици.
В новопостроеното мъжко училище (1851) е създадена библиотека от турски, гръцки, руски, български и черковно-славянски книги и ръкописи. Най-голям за това дял имат учителите Атанасий Чолаков и Йордан Ненов, тогавашните училищни настоятели Хаджи Манчо, поп Ненов, Рад Иванов Гешанов, Симеон хаджи Кирилов, Кръстьо Стефанов Балабанов и Динчо Ст. Рапонджийски. Като главен учител Атанасий Чолаков събира десетки ръкописи и книги. Тук са учебниците на Петър Берон, Неофит Бозвели, Сава Радулов, тук са списание "Любословие" "Цариградси вестник" и други издания.
В 1853-а Велко Королеев написва втория панагюрски “Месяцослов или календар вечен”, отпечатан в Цариград. На страница 47 от “Месяцослова” срещу датата 11 май Королеев е записал: “В този ден
творим памятта на отците наши Методий и Константин, наречен Кирил...
учители на българите и на всех славянски народи, и братя единоутрабни от рода Български, които измислили Славяно-Българската азбука и се потрудили, че превели свещеното писание от гречески език на нашия Славяно-Български... Того ради им пишем Празник особить, понеже са и сме длъжни всяко лето да им творим памят...”. През май 1853-а този ден се чества като общоучилищен в Панагюрище по поръката на техния съгражданин, изпратил тук още през януари екземпляри от своята книга.
Библиотеката е открита за обществено ползване
с голямо тържество в деня на славянските просветители Кирил и Методий - 11 май стар стил (1860). В деня на Кирил и Методий с пламенна реч на учителя Никола Харитонов панагюрци тържествено откриват своята първа училищна библиотека, за която десет години събират български, турски, гръцки, руски и черковно-славянски книги и ръкописи“...
В периода 1864-1866-а учителят Василий Чолаков започнал да събира български народни песни, приказки и поговорки, които по-късно издал в “Български народен сборник” (1872), според Б. Ангелов, с помощта на Сава Радулов книгата е обнародвана 1871 в Болград. От него има и една малка книжка “Описание на село Панагюрище” с интересни данни за Панагюрище, издадена през 1866-а от новоучреденото Читалище.
В 1865-а 20-годишният Петър Карапетров, тогава печатар в Цариград, известен книжовник и публицист преди и след Освобождението, написва и приготвя устава на бъдещото читалище. На 27 юли 1865-а се съставя първото читалищно настоятелство под негово председателство. Симеон Хаджикирилов, наследил от баща си богата библиотека от книги, ръкописи, списания и вестници на български, руски и старославянски език, дава няколко книги на Васил Априлов при идването му в Панагюрище, а по-късно
дарява значителна част от тях на новооснованото читалище “Виделина”
Сам той обогатил библиотеката с много нови книги с подчертано революционно-патриотично съдържание. Тези книги са влезли в основата на книжния фонд в новото читалище. Хаджи Манчо Попненов - Златаря подарил на читалището първия печат, направен от самия него. Читалището развива оживена дейност - четене на книги и вестници, разясняване съдържанието им и изнася сказки. Като най-ревностен деятел и добър четец се проявява секретарят Искрьо Мачев, а като най-добър сказчик - Василий Чолаков.
Атанас Шопов, завършил българското училище в Цариград и Военно-медицинска школа към османската армия, създава театрална трупа при читалище “Виделина” (1870) и с Павел Бобеков поставят пиесата “Многострадалната Геновева”. Две години по-късно обнародва превода на трагедията “Смъртта на княз Потемкин”, публикува оригинални стихове, обзорни статии и преводи в сп. “Читалище” и други възрожденски издания. Издава своите преводи на “По възпитание на девойките” от Фенелон и ”Хромият дявол” от Ла Саж. Всички свои публикации изпраща за библиотеката на панагюрското читалище.
До Априлското въстанието Читалището се помещава в Хаджидеяновия дюкян. Читалищната библиотека непрекъснато увеличава книжното си богатство. Учителката Райна Попгеоргиева пише в автобиографията си, че до Априлското въстание библиотеката разполагала 2000 тома книги, 25 ръкописа от XIV век и български и руски периодичен печат. Имало е неделно колективно четене и вечерно ограмотяване. Като пряко участие на читалището около подготовката на въстанието Райна посочва ушиването на 300 въстанически униформи. Стоян Д. Кузев уверява, че по предложение на Симеон Хаджикирилов книгите в двете стари църкви “Св. Тодор Тирон” и ”Света Богородица”, а също и други
стари книги били зазидани в черковните стени
На 20.XII.1881-а общото събрание приема нов устав, в който се казва: “За достиженията на целта си читалището ще държи: а) сказки, б) вечерно училище, в) библиотека от книги и вестници, г) театрални представления, преимуществено из историята и сегашния живот на българския народ, д) материално подпомагане на бедни и благонадеждни ученици при възпитанието им, било в градските, било в други някои училища, е) печатане нравствени книжки” Книгопазител е бил Цв. Н. Брънчев.
В 1891-а библиотеката обогатява значително книжния си фонд с голямото дарение на основателя на читалището Петър Карапетров - в изпълнение волята на баща си Пантелей Карапетров той предава на читалище “Виделина” цялата си бащина библиотека.
Фондът се увеличава с нови 244 номера, главно с периодични издания (1900).
По времето на библиотекаря Иван Горинов се изработва правилник за читалнята и библиотеката. Разрешава се при общо съгласие на присъствуващите в читалнята да се чете гласно и да се разисква. Интересът към редовно изнасяните сказки е така голям, че читалищният салон се оказва тесен и сказките се изнасят в двора на училище “Д-р Лонг”. Към 60 вестници и списания покриват масите в читалнята. Редом с всички излизащи политически вестници, много научни, литературни и други списания у нас, читалището в периода 1908-1911-а се абонира и за световно известното илюстровано френско списание “Илюстрасион”. В навечерието на Балканската война за председател на настоятелството е избран учителя Недьо Горинов.
Той премахва недомислието учениците да нямат достъп до читалищните книги
През периода на войните читалищният живот замира. Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война оказват своето неблагоприятно отражение върху читалищната дейност. Подем се забелязва само през 1914-а и първата половина на 1915-а, когато читалищни председатели са били последователно Кръстьо Цвятков и Атанас Кирилов, като тоя подем се състои в невиждания дотогава интерес към книгата. В читалищната библиотека вече има 3500 тома, получават се всички български списания. За домашен прочит през 1914-а са взети 2298 книги, а посетителите на читалнята само за първото полугодие стигат 12 хиляди.
През март 1919-а се избира ново ръководство с председател Дойчо Бучаклиев.
Набавят се книги с революционно съдържание
Библиотеката бива основно подредена от новия библиотекар Боян Боев (учител в гимназията) със съдействието на ученици. Боев е роден в Бургас, завършил естествени науки в Германия, човек със свободолюбив дух и енциклопедически познания.
Годината е 1921-а. Читалищното настоятелство излиза с предложение да се закрие читалището, като се постъпи съобразно “Закона за достъпните народнообразователни библиотеки”. Анастас Кирилов решително възстава против това. Общото събрание отхвърля предложението за закриване на читалището и избира ново настоятелство с председател Георги Байректаров.
Година по-късно за председател е избран Кръстьо Цвятков, за библиотекар - Боян Боев. Главната придобивка на читалището в този период е подарената му от околийското учителско дружество библиотека с 557 книги, с които книжният фонд на читалището нараства на 4670 тома. Наследниците на Георги Илчев във Враца подаряват 230 прочитни книги (1924).
Библиотеката е увеличена с други 500 тома (1925), но взетите за прочит книги са намалели. За да се подобри положението на библиотеката се назначава платен библиотекар - Иван Ив. Катинов, дългогодишен театрален и изтъкнат читалищен деец.
През 1935-а тя вече разполага с над 8100 тома. На панагюреца Панчо Шопов, живеещ в София, библиотеката дължи редица дарения в книги и съдействие за укрепването и обогатяването й. През 1939-а книгите са вече 9000 тома, за домашен прочит са раздадени 4430 тома, а библиотеката е прередена с по-удобната картотечна система. През 1941-а
в читалищната библиотека се получават 50 списания и 61 вестника
Слави Начев, началник на околийския диспансер, подарява на читалищната библиотека един подвързан том от книгата “Алманах на българската конституция” (1942), съдържаща 1200 портрета на политически дейци. Иван Б. Юруков, племеник на Богоя Ив. Юруков, внася в читалището 200 лева за подвързване на читалищните книги. Протоиерей Иван Оряшков подарява на библиотека две “странни” книги - “Месецослов - календар вечнии” от Христодул Сичан-Николов, издадена 1840-а в Букурещ, и ”Христоития или Благонравие”, превод от Райно Попович, учител в Жеравна, издадена в Будапеща през 1837 година.
През 1943-а библиотекар е Атанас Д. Маджиров. Книгите надхвърлят 12 хиляди и се започва масова подвързия.
През 1955-а библиотеката притежава 31 хиляди тома книжен фонд. Този период е свързан с работата на библиотекарката Тинка Юрукова. Библиотеката е разположена в партера на читалищния театър дом-паметник, но подходящо място за съхраняване на непрекъснато обогатяващия се фонд няма. До 1976-а е главен библиотекар и успява да създаде школа от свои заместнички като Стоянка Ракова, Паца Байрякова и Мария Загорова. Мечтата на Тинка Юрукова е да види читалищния книжен фонд в нова и функционална сграда, отговаряща на високите изисквания на библиографската наука. И ако днес Панагюрище има просторна и красива библиотека - значима е заслугата именно на Тинка Юрукова.
