В Мирянци редовно почитат празника на мъжките рожби
Покойният кмет Павел Димитров възроди традицията през 90-те
Празникът на мъжките рожби се чества усърдно на малко места в България. Едно от тях е пазарджишкото село Мирянци. Традицията бе възобновена още през 90-те години на миналия век от тогавашния кмет - покойният Павел Димитров. Винаги на 2 февруари в сградата на местното читалище се събираха понякога и до 70 мъже от Пазарджик и други населени места, възпяваха мъжката сила и се забавляваха, доказвайки, че мъжете могат да пият, пеят, танцуват, ухажват (срещуположния пол).
Преходните награди - охраненият петел Гошо и прословутото Шарено сако
отиваха у избрания с вишегласие за най-атрактивен мъж и най-добър компаньон. А на сутринта мъжете си обещаваха да бъдат мъже и след Втори февруари. В компанията на домакина Павел Димитров (той почина в края на 2016-а) имаше бохеми като бившите кметове на Пазарджик Слави Генов и Иван Евстатиев, обичаният треньор по плуване Димитър Аврамов, бизнесменът Ангел Палаозов… Главният организатор и сценарист на празника Павел Димитров проявяваше уникално чувство за хумор, а успяваше да намира и спонсори. Той продължаваше да събира веселяци и след като напусна кметския пост и стана зам.-управител на общинското предприятие „Жилфонд”. Преди няколко години обаче сбирките промениха характера си.
„Спряхме да правим празника в читалището след един малък инцидент, а и времената се промениха и вече не идват толкова хора”, казва настоящият кмет Христо Христов, който през октомври спечели четвърти мандат. „Сега се събираме от обяд пред кметството, разпалваме скарата, изваждаме винцето и музиката свири
Така изкарваме до вечерта, а всеки е добре дошъл. За съжаление, сакото и петелът ги няма - то в селото не останаха петли. Докато съм кмет обаче всяка година ще правя празника заради Павел Димитров, Бог да го прости”, зарича се кметът Христов.
Иначе празникът води началото си от времето на турското робство, когато с кръв от петли българските семейства белязали портите си, за да заблудят властите, че от техните къщи вече са взети момчета за еничари.
Според народния календар, Петльовден е посветен на децата. За да ги предпазят от болести, в миналото се колeло петле или ярка - в зависимост от това момче или момиче има в къщата. На този ден не се правят годежи, сватби и е забранено да се работи.
Преданията разказват следната 300 годишна история
Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък - кръвният, взeмането на малки момчета за еничари. Разпитаните стари хора и легендата разказват как смела еркечанка (с.Еркеч - Бургаско) скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявила, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде за еничарин.
Легендата разказва, че през нощта извела и скрила рожбата си далеч извън селото. Когато се прибрала, заклала един петел на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч. От тогава до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.
Подготовката за 2 февруари започвала сравнително рано. Още от есента се определял един петел за “баща” в кокошарника, но и втори - за Петльовден. По стара традиция
петелът-курбан трябвало да се заколи на дървотника от майката на момчето
Жените, които нямали мъжки рожби, също празнували на този ден, за да се сдобият с момче. "Но която няма момче, не си коли петела, ами го носи дето има момчета, там да й го заколят", гласи поверието.
Според народния календар, Петльовден е посветен на децата и за предпазването им от болести се коли петле или ярка в зависимост от това, момче или момиче има в къщата. Забранено е да се работи, защото се вярва, че денят е черен и ще се зачерни къщата. Не се правят годежи и сватби.
Обредна трапеза: Петел, сварен цял или сготвен с булгур на яхния. Зелникът се прави от булгур и сирене. За пиене се подготвя подсладено “греяно” вино, подправено с парлив и черен пипер.
Зимна Богородица, Вълча Богородица, Сретение господне, Петльовден - с тези имена е известен 2 февруари.
Според православния календар, на 2 февруари е Сретение Господне. Това е един от четирите празника, посветени на Божията майка. 40 дни след раждането на Исус Христос света Дева Мария занесла своя Младенец в Йерусалимския храм според Мойсеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно пред Бога.
Рецепти от празничната трапеза за този ден
Приготвя се зелник, кравайчета, тиганици, пресни питки, три вида гозби от петел: петел с ориз, петел с кисело зеле, петел с каша
Зелник
Продукти: 400 г брашно, 200 г хладка вода, лъжица сол, лъжица оцет и лъжица олио /за тестото/, 200 г олио, 500 г праз лук или кисело зеле, извара.
Към брашното се добавя водата, солта, оцета и олиото. Омесва се тесто, от което се разточват 5 кори: три са еднакви, една е най-малка, а друга - най-голяма. Най-голямата се разстила на намазаната с олио тава, като краищата й висят отвън. В средата се поставя плънка от ситно нарязан и задушен в мазнина праз лук или кисело зеле, като се покрива с малката кора. Покрай плънката се сгъват останалите кори и се поръсват с олио и извара. Най-голямата кора се загръща и плисира отгоре. Пече се в силна фурна.
Кравайчета
Продукти: 500 г брашно, 150 мл прясно мляко или вода, 5 яйца, 10 г сол, сусам.
Брашното се пресява в дълбок съд и в средата му се прави кладенче, в което се слагат солта, яйцата и се сипва на малки порции слабо затопленото мляко или вода. Замесва се тесто, от което се оформят малки, кръгли, отворени от едната страна кравайчета. Отгоре се поръсват със сусам и сол и се пекат в умерена фурна.
Тиганици
Продукти: 200 г брашно, 6 яйца, 150 мл олио, 100 г сирене, 100 г мед или захар.
Яйцата се разбиват добре и към тях се прибавят последователно настърганото сирене и брашното, така че да се получи каша. Мазнината се нагорещява и в нея с лъжица се пуска от кашата, като получените тиганици се пържат до златисто от двете страни. Изваждат се с вилица и се сервират със сирене или поръсени със захар (полети с мед).
„Знаме”
