Обявена за бездарна, тя става най-великото мецосопрано на ХХ век
Великата Мария Калас се страхувала от певицата от Церово
Тя безспорно е певица от световна величина, а „Знаме” неведнъж е писал за нея. Елена Николай. Името й ще остане в аналите на певческото изкуство непосредствено до имената на нейните съвременници: Калас, Тебалди, Дел Монако, Тито Гоби и Борис Христов, на които бе равностойна партньорка на първата музикална сцена в света - Миланската Скала. На 24 януари се навършиха 115 години от рождението на момиченцето Стоянка от село Церово, която ще стане Елена Николай.
Съвсем скоро след раждането й умира баща й, данъчният бирник Събо Николов, а младата майка Парашкева търси начин да издържа децата си. Едно чуждестранно семейство взема със себе си във Франкфурт 22-годишната Парашкева, където тя следва курсове за операционна сестра. Тригодишната Стоянка Николова и батко й Кольо са изпратени при бабата и дядото в Панагюрище. Там тя постоянно пее, а гимназиалният й учител Стоян Керин разчита на нея за училищните програми. Майката се завръща от чужбина и изпраща своите деца в Американския колеж в Самоков, а пеенето се оказва утешение за Стоянка. Копнежът й да навлезе в света на музиката я отвежда в столицата, където с помощта на вокалния педагог Иван Вульпе се подготвя да кандидатства в Музикалната академия. Не я приемат, тъй като не умее да свири на пиано. След това изпращат Стоянка в Америка, където учи нейният брат. Той я записва да следва философия в университета на град Оберлин, щата Охайо. Скучната материя не влече Стоянка, която мизерства и работи като продавачка. Скоро тя отпътува за Италия, в Генуа. Но тукашната консерватория не я удовлетворява и тя заминава за Милано, където я приемат в консерваторията "Джузепе Верди". Годината е 1929-а.
Местата са само три - за един сопран, един тенор и едно мецосопрано
Явяват се повече от 70 кандидати, а тя спечелва първото място. Ето и оценката на журито: 1/великолепен мецосопранов глас, 2/ безспорна музикалност, 3/ ярък театрален темперамент и 4/ красива сценична фигура и изразително лице. С тези четири кратки фрази можем да определим дарбата на Елена Николай.Стоянка учи упорито, живее бедно - веднъж остава без пари и храна за цели десет дни! Завършва и се дипломира с отличие през 1933-а като ученичка на прочутия маестро Винченцо Пинторио. През същата година прави своя дебют, при това с една от най-тежките и големи мецосопранови роли - Азучена от Вердиевия „Трубадур”. Това става на сцената на малкото градче Сало (по онова време в Италия оперни представления са се изнасяли дори в селата). Един ден импресариото Марио Канела, с когото започва работа, решава, че младата и никому неизвестна българка не може да излезе с това неефектно и трудно запомнящо се име - Стоянка Николова.
Погледът му случайно попада върху афиш с името на тореадор, който се казва Николай
Решението му е моментално: „Елена Николай!”, възкликва той и тя го приема. Елена - защото приличала на съпругата на италианския крал - Елена. С това име тя остава до края на живота си (1983), но никога не забравя, че е българка и се гордее с това.
През следващата 1934 година в Кремона се организира фестивал в чест на композитора Амилкаре Понкиели. В неговите опери „Джоконда” и „Блудният син”, под диригентството на именития Тулио Серафин, тя изпълнява главните мецосопранови партии с толкова голям успех, че е приета като „чудото на фестивала”. Следва покана за втория по значение италиански театър, Сан Карло, Неапол. Там младата българка направо триумфира пред една твърде сдържана и консервативна публика. Представя се като Азучена, играе още в „Кавалерът на розата” от Рихард Щраус и „Борис Годунов” на Мусоргски. Става редовна солистка на тази елитна трупа, следват покани за гастроли из цяла Италия. Скоро идва и назначението в Ла Скала. Започва да работи с водещите диригенти и режисьори, да партнира на звездите на италианската сцена - Аурелиано Пертиле, Бениамино Джили, Танкреди Пазеро, Чезаре Сиепи, Тито Гоби, Магда Оливиеро, Джакомо Лаури-Волпи, Мария Каниля и нашия блестящ тенор Тодор Мазаров.
Цели три десетилетия Елена Николай е на върха
Редовна солистка на Скалата, постоянен гост на големите италиански театри в Торино, Венеция, Рим, Палермо, Парма, Генуа, Флоренция, на повечето европейски сцени, а също и в двете Америки. До 1949-а тя изнася с огромен успех 20 централни мецосопранови роли на миланска сцена, сред които Еболи, Сантуца, Адалджиза, Улрика, Амнерис, Изолда, Далила, Шарлота, Орфей, Клитемнестра.
През 1951-а, след скандал с италианския музикален критик Франко Абиати, е наказана от дирекцията на Скалата с изключване от солистичния състав за три години. Но пък през този период Елена Николай започва интензивна гастролна дейност из Европа, Северна и Южна Америка. Пътува много и жъне успехи в Чикаго, Далас, Ню Орлийнс, Метрополитън, Лос Анджелис, Сан Франциско, Мексико Сити, Монреал, Рио де Жанейро, Буенос Айрес, Хавана, Сантяго де Чили, Канада, Колумбия, Венесуела...
През 1954-а се завръща като кралица в Скалата. Представя се отново като Амнерис от „Аида” и Еболи от „Дон Карлос”, после като Далила от операта на Сен-Санс и Шарлота от „Вертер” на Масне, пее в „Електра” на Рихард Щраус, излиза на сцената заедно с великите Калас, Тебалди, Дел Монако, Ди Стефано, Карло Бергонци, Борис Христов, Чезаре Сиепи,Танкреди Пазеро.
Призната е за най-добрия мецосопран на своето време
И има защо. Изключителния си по обем (близо три октави) и красота глас тя владее майсторски, съвършено. Това е един много топъл и благороден мецосопран от рядко срещано качество. Низините й са дълбоки, благородни, центърът мощен, широк, височините бляскави, полетни, способни и за високо построени партии. Техниката й е белкантова, безупречна, позволява й да преодолява всяка партитура с лекота. Позволява й да се движи в един обширен репертоарен диапазон от Монтеверди, Вивалди и Глук, през Доницети, Белини, Верди, до Вагнер, Рихард Щраус, Респиги, Мусоргски. Ролите си изгражда мащабно, но и с тънки психологически нюанси, с верен усет към стила и драматургията на творбата. Музикант, интерпретатор от най-висока класа! При това гласът й е не само с много красив, с благороден и мек тембър, също и пробивен, но и удивително фоногеничен, удобен за качествени записи. Записите й потвърждават това. За щастие, Елена Николай има немалко прекрасни записи, три от тях са изключителни - на оперите „Селска чест”, „Дон Карлос” и „Лоенгрин” (сред тях и една рецитална плоча на „Балкантон”), които са съхранили голямото й изкуство за поколенията. В света на операта нерядко записите бързо остаряват, не само заради бурното развитие на техниката, но и заради интерпретациите. Но може се каже определено, че макар и реализирани преди 7-8 десетилетия, записите на Елена Николай звучат великолепно, а интерпретациите й са наистина еталонни и не са остарели, напротив, по-добри са от тези на редица днес световно признати певци. А и нейният уникален, мащабен глас е без аналог днес.
Дори Мария Калас се е страхувала от Елена Николай
Гласът и актьорското майсторство на феноменалната българка са изкарвали от творческо и човешко равновесие любовницата на Аристотел Онасис. Оперният свят е бил поразен - как е възможно надменната гъркиня да тръпне от ужас пред българското чудо?
Елена Николай остава до края на живота си патриот, макар и далече от родината си. Оперната прима никога не се отказва от корена си. Италия я помни като гордата българка, която поваля с шамар на стълбите на „Ла Скала” известния оперен критик Абиати, осмелил се да сипе обиди срещу произхода й. Това й коства отлъчването за известно време от Скалата и преместването й в Римската опера. Но не след дълго дирекцията на операта от Милано решава, че не може без нея, и я моли да се върне и да заеме мястото си на примадона.
Българската публика не можа да се срещне на живо с голямото изкуство на Борис Христов, обявен за „невъзвращенец” от предишната власт,
но за щастие се докосна до Елена Николай
Първото й гостуване на софийска сцена е през 1942-а ролите на Азучена и Амнерис, през 1943-а тя изнася благотворителен концерт и радиоконцерт „на живо” /както е било тогава/. След войната е поканена от властите през 1956 и 1961 година. Отново е Азучена и Амнерис в Софийската опера, а с оркестрите на филхармониите на София, Пловдив, Русе и Варна изнася концерти с избрани класически арии от своя обширен репертоар.
Другите ни срещи с тази велика българска бяха... в киното. През 60-те и началото на 70-те години тя се сне в 6 италиански кинопродукции, главно комедии под режисурата на прочутия Виторио Де Сика, заедно с актьори като Алберто Сорди и Силвана Мангано. И може да се каже, че и в киното - вече като характерна, комедийна актриса - бе също така убедителна и интересна, както и в операта. Похвална е идеята на общината в Панагюрище да организира международен певчески конкурс на нейното име. Той досега има няколко издания и вече набира сили и авторитет.
Огнян СТАМБОЛИЕВ
