ПАЗАРДЖИК. Осемдесетгодишнината на археологическите проучвания на селищна могила Юнаците (от 1939-а) събра на научна конференция специалисти от Русия, Гърция и страната-домакин България. В международния форум свои научни съобщения по темата представиха участници в разкопките на праисторическия обект от Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН, от Института по археология към Руската академия на науките в Москва, от Националната гръцка фондация за проучвания в Атина, от СУ “Свети Климент Охридски”, от научна лаборатория в град Турнау (Германия), от фондация “Балканско наследство”.
Ръководителят на проучванията доц. д-р Явор Бояджиев (НАИМ - БАН) и гръцкият му колега д-р Йоанис Асланис от фондацията за проучванията в Атина информираха за българо-гръцкия проект (2002-2011) за проучването на халколитния пласт от нивото, достигнато до 2000-а. Разкрити са две сгради с част от крепостна стена с ров пред нея, хоризонти от ранната бронзова епоха и улица към входа на селището. В друго научно съобщение доц. д-р Явор Бояджиев изяснява
трите основни пласта
пред крепостната стена. Хронологически първият е датиран от края на халколита и началото на бронзовата епоха. Вторият отговаря на бронзовата епоха, а третият се свързва с късната желязна епоха и Античността.
Нови данни за обитаването на Юнаците през халколита дават доц. д-р Явор Бояджиев и гл.ас. д-р Камен Бояджиев. Резултатите са от разкопките в периода 2012-2019-а в централно-източната част на селищната могила, в която влизат и проучванията на Васил Миков от 1939-а. Те показват, че селището е обитавано през ранния, средния и късния халколит. Най-ранните нива все още не са достигнати.
Дългогодишните проучвателки на праисторическия обект - археоложките Величка Мацанова и Стоилка Терзийска-Игнатова изясняват последното къснохалколитно селище. Откритите човешки скелети в опожарените жилища и извън тях документират
трагичния край
на къснохалколитната култура в края на петото хилядолетие преди Христа.
Представителките на Института по археология на Руската академия в москва доц. д-р Татяна Мишина и ст.н.с. к.и.н. Вера Балабина участват в руско-българската експедиция в периода 1989-2000-а. В общо научно съобщение двете археоложки представят данни за периодизацията на обекта, макар и относителна. За сравнение са посочени праисторически многопластови селища, освен могилата в Караново в България, Винча в Сърбия, Магура Горгана, разположена на Левия бряг на река Дунав в Румъния. Посочените данни дават възможност отново да се определи краят на балканския халколит и началото на ранната бронзова епоха.
В друг материал доц. д-р Вера Балабина разглежда
антропоморфни човешки фигури върху халколитната керамика
Едната от тях е от вътрешната страна на съда - на дъното. Втората е релефна - върху външната стена на съд. Тези две изображения се тълкуват като символи.
Рядко се публикуват праисторически изображения на човешки фигури върху керамика, се казва още в научното съобщение на руската археоложка Балабина.
Каква е била праисторическата диета
на обитателите на могилата, съобщават доц. д-р Цветана Попова и д-р Камен Бояджиев (НАИМ-БАН).
В две халколитни помещения на сграда са открити 25 растителни вида, съхранявани във фрагментирани керамични съдове: пшеница, ечемик, ръж и овес, уров и секирче. Плодните растения са представени от дрян, ябълка, круша и орех. Най-голямо е количеството на семки от грозде и семена от лен. Плевелите са млечка, пиперче, сапунче и бяла сладка трева.
Какво ни казват хората от последното халколитно селище?
Отговор на този въпрос ни дава в публикацията си Стив Уойнер - антрополог от германския град Турнау. Той определя последния халколитен селищен пласт на Юнаците като изключителен. Приключил е в много кратък период от време, за което говорят антропологичните човешки останки, даващи поглед върху живите обитатели от онова време.
Научаваме и за поведението им по време на трагични моменти от живота на древните. Този единствен съдбовен ден на Юнаците дава нов тласък за днешното разбиране за живота преди хилядолетия. Доказателство, че научните антропологични резултати надхвърлят далече регионалното значение на праисторическия обект. (Г-н Стив Уойнер бе възпрепятстван да участва лично в конференцията.)
Валери Петров от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей на БАН говори по темата “Голямата структура”, а проф. д-р Красимир Лещаков от СУ “Свети Климент Охридски” представи характеристиката на най-късната група строителни хоризонти на Юнаците.
Ръководителят на фондация “Балканско наследство” Иван Василев представи значимостта на неправителствената организация за
управление на културните ресурси в България
посредством едноименната полева школа. В нея между 2013-а и 2019-а повече от 40 студенти от 10 държави са проучвали археологически обекти в Пазарджишка област - Юнаците, Емпорион Пистирос и Римската пътна станция край Ветрен.
Директорът на Регионалния исторически музей в Пазарджик Емил Хаджийски запозна присъстващите със състоянието на селищната могила Юнаците и перспективите за нейната социализация, за превръщането й в значимо място за науката и любителите на туризма.
Пенка МИХАЙЛОВА
