С тези думи се обръща към младите момичета Даниела Станева, акушерка в болница "Хигия"
ПАЗАРДЖИК. Скъпи момичета, които сега решавате накъде да поемете в живота, изберете акушерството за своя професия. Вярно е, ще работите много, ще носите отговорност, ще има екшън, грижи и безсънни нощи. Понякога ще се прибирате вкъщи с отекли крака и няма да ви се говори от умора.
Но пък когато вечер превъртате в главите си изминалия ден, неминуемо ще стигате до момент, в който ще си кажете: "Боже, ама колко хубаво беше онова бебе! А как нежно го прегърна майка му!
И колко истински бяха сълзите,
появили се в очите й!"
И тогава, уверявам ви, ще забравите и двойните си крака, и изтощението, и всички останали негативи. Чувството е наистина неописуемо, а удовлетворението - огромно. Така че ако искате да се чувствате значими и да преживявате неща, каквито няма на друго място, станете акушерки.
С тези вдъхновени думи се обърна към избиращите професионално поприще млади момичета Даниела Станева, акушерка в болница "Хигия". Разговаряхме с нея ден след Бабинден и емоциите от празника не бяха съвсем стихнали:
- За нашата професия 21 януари е кулминация - тогава усещаме в най-голяма степен благодарността и обичта на пациентите.
Усилията, грижите, торбичките под очите
остават на заден план и се зареждаме със сили да продължим напред. Поздравявам всички в АГ-отделенията!
На Бабинден Даниела е била на работното си място - от 8 до 19 часа. Помогнала е на бял свят да се появи красивото бебе Пресияна.
Акушерка е от 1994-а, след като завършва Полувисшият медицински институт.
- Онези години бяха много трудни. Винаги ще съм благодарна на покойния проф. Спиридонов, който тогава ми подаде ръка и ме взе на работа като
млад и неопитен специалист
в болница "Хигия".
Даниела не помни първите си случаи, но си спомня с вълнение този, след който се е почувствала акушерка в истинския смисъл:
- В началото следваш прочетеното в учебниците, спазваш правилата, слушаш напътствията на старите акушерки, но си толкова стресиран, че всичко ти е като в мъгла.
Един ден обаче постъпи моя приятелка и колежка. Аз трябваше да водя раждането й. Признавам си, в първия момент й казах: "Моля те, нека да не правим експерименти! Виж, колко други опитни колежки има, нека някоя от тях да те поеме." Тя обаче беше категорична: "Искам ти да бъдеш моята акушерка, така че
заставаш до мен
и си свършваш работата!" Дъщеря й Роси вече е на 25-26 години.
Следващата работа на Даниела е в Родилната зала на МБАЛ "Пазарджик", където остава до 2004-а. От началото на 2005-а до 2009-а пък е старша акушерка в родилното отделение на болница "Здраве". През 2009-а отново се връща в "Хигия". Междувременно взима дипломи за още две специалности - "Управление на здравните дейности" и "Бизнес комуникации и връзки с обществеността". Но продължава да работи като акушерка, защото:
- Не мога да си представя, че ще работя нещо друго!
През годините в родилните зали е видяла много - повече хубаво и по-малко лошо. Смята, че професията се променя, но е сигурна, че е
невъзможно роботи да заменят акушерките
- По-скоро жените ще раждат сами, отколкото машини да могат да вършат нашата работа. Самият акт на раждане е свещен, родилната зала е съкровено място. Нужен е човек. И този човек трябва да е не само знаещ и можещ, но и добър, истински, емпатен. Родилката трябва да го почувства като такъв, за да му се довери изцяло.
По време на раждането, което за мен е свещенодействие, психологическата връзка е ключова - майката да усеща подкрепа, да усеща разбиране. Да знае, че до нея седи не само добър професионалист, но и човек, който го е грижа какво се случва с нея във всеки един момент, който
откликва на нуждите й
и иска и може да помогне.
Доверието между родилката и акушерката трябва да бъде изградено преди самото раждане. Иска ми се всяка жена да влиза в отделението като пациент и да излиза като приятел. Да си тръгва с усещането, че тук е изживяла най-хубавия, най-върховия във всякакъв смисъл миг от живота си.
Професията ни е наистина специална. В нея има истинско вълшебство. Освен професионалист, акушерката трябва да бъде и майка, и сестра, и приятелка, и най-доверен човек.
Даниела се обърна със силни думи и към бременните жени и бъдещите майки:
- В момента, в който видите двете чертички на теста за бременност
или мъничкото туптящо сърчице на видеозона, искам да знаете, че това не е диагноза. Вие не сте болни, вие сте щастливи! Не се плашете, не се притеснявайте, не се затваряйте в себе си.
Това е най-красивият, най-пълноценният период от живота ви. Като майка ви го казвам. Вие сте красиви, вие носите бъдещето. Носете го със спокойствие, с усмивка, с добър заряд, за да ги предадете и на живота, който расте във вас. Спокойствието и щастието на майката се отразява на плода. Така ще раждате здрави деца, които, ако отглеждате в щастлива и спокойна среда, на свой ред ще станат спокойни, щастливи, добри, човечни и пълноценни хора.
Мария ДЪБОВА
