ПАЗАРДЖИК. Всеки може да остане без работа, никой не е застрахован от тази опасност. Но двама българи, изгубили по различни причини препитанието си, не губят кураж и решават да продължат да надграждат моженето си. Категорични са, че с таланта си отново ще станат успели хора със самочувствие и достойнство. Ще го правят не с какво да е, а с усвояването на нови модерни професии.
С Манол Стоянов от Благоевград и Валентина Карагьозова от Пловдив ни срещна художничката Александра Кисовска на чаша кафе в галерия “Георги Машев”. В нейното пространство Манол и Валентина, заедно с колеги от Българо-германския център за професионално обучение - клон Пазарджик, подредиха свои творби в графична изложба. Рисунките са плод на обучението им в Центъра по една от новите специалности - графичен дизайн, след като са изгубили работата си. Преподавателки по рисуване в Центъра са и пазарджишките художнички Александра Кисовска и Маргарита Иванова.
Кои са учениците им?
Манол Стоянов завършва Художествената академия в София и допреди година работи като художник-сценограф в Камерната опера в родния си град. За 38 години е реализирал 98 постановки. Но промени в културната политика го изваждат от камерния оперен жанр.
Валентина Карагьозова завършва маркетинг в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в столицата. Над 30 години изпълнява длъжността мениджър маркетинг в печатница в родния си град, но здравословни проблеми задълго я откъсват от любимата работа. А там вече работят по нови модерни технологии, за които тя не се чувства подготвена.
Двамата събеседници бяха любезни да отговорят на въпроси на “Знаме”.
- Какво ви доведе в Българо-германския център в Пазарджик?
Манол: Останах без щатна работа след съкращения в институцията, в която преминаха 38 години от живота ми. С помощта на Бюрото по труда поставих ново начало в професионалната си кариера - визуализиране и дигитални технологии. Специалности, които по наше време не се изучаваха в Академията. За разлика от сегашните студенти, за които това е част от обучението. Целта ми е да достигна нивото на по-младите си колеги при представянето на художествените си проекти и продукти от осъществяването им. Всеки творец е длъжен да се съобразява с новостите в правенето на изкуство, да е адекватен на времето, в което живее.
Валентина: Радвам се, че уча графичен дизайн - специалност, близка до работата ми в пловдивската печатница, в която минаха 30 години от живота ми. Надявам се един ден да се върна отново при колегите си след края на обучението си. В печатницата изработвах рекламни материали, опаковки и други неща и това ми помага да се справям успешно с новата специалност графичен дизайн.
- Графичен дизайн без рисуване не може. Как се справяте с рисуването?
Манол: Помага ми художничката Александра Кисовска, на която благодаря от сърце. С културата на рисуването започвам да изкачвам големи стръмнини. Всеки от нас по пътя си ще стига до подножието или до самия му връх. Ще видим.
Валентина: Да, рисуването е част от графичния дизайн. Любовта към изобразителното изкуство нося в себе си от малка. С тази любов и с помощта на художничката Маргарита Иванова надграждам уменията си в дизайнерските изображения. От предишната си работа в печатницата научих какви са очакванията на клиента при получаване на крайния дизайнерски продукт. Тази информация ми помага да усвоявам материала по новите технологии. Никак не е лесно, но не е невъзможно да си в крак с времето на дигиталните науки. А рисуването е причината да обичам това, което правя тук и сега.
- Що за предизвикателство е за вас новото професионално начало?
Манол: Полезно и необходимо. Има колеги, които на принципа проба-грешка получават някакви познания за новите технологии. Разликата между подобни експерименти и обучението тук е, както се казва, от небето до земята. Защото мишката се води от компетентни, изключително подготвени преподаватели. Започнахме рисуване с Александра Кисовска - обичана от всички в курса не само заради знанията, които ни дава, но и заради отношението й към нас - тя влезе в сърцата ни. Благодаря и на другите преподавали - двете дами Койнарова и Попова и на г-н Георгиев. Освен рисуване, учим и икономика - възможност за по-младите безработни колеги да започнат собствен бизнес. Шестмесечното обучение приключи.
Валентина: Моят курс пък ще завърши през април 2020-а. Впечатлена съм от високото ниво на преподаване. Въпреки малкото време за рисуване, представих своя картина - графика в изложбата в галерия “Георги Машев”. В експозицията видях сполучливи попадения на колеги от курса. Доволна съм и от моята рисунка. Художничката Маргарита Иванова допълва познанията ни с теми по история на изкуството, запознава ни с картини на големи майстори на четката и техния творчески път. Компютърната графика и дизайн, предприемачеството също са в програмата ни за обучение.
- Оттук насетне накъде?
Манол: Продължавам по своя професионален път. Ще търся по-високо ниво на реализация, не е задължително да заемам щатно място. Всеки творец може да е свободен артист и да следва пътя си към храма, каквото и да означава това.
Валентина: Имам шанс да започна стаж при колегите ми в печатницата. Ако е живот и здраве, мога да продължа да работя там. Категорично не мога да поема риска да изляза на свободния пазар веднага след обучението, защото зная колко високо е нивото на упражняващите тази професия - графичен дизайн. Нужно ми е много време и сериозни практически умения, докато се наместят пластовете от знания в изучавания материал. В групата сме 20 курсисти на възраст от 19 до 59 години. Хубавото е, че между нас върви интересна комуникация - младите и по-възрастните имаме какво да си кажем при обмена на знания.
- Как ви посрещна Пазарджик?
Манол: Приятен е градът. Сега го виждам по-зелен и подреден. Хората са дружелюбни, много приятни събеседници. С Пазарджик ме свързва “Хубавата Елена” на Офенбах, играна преди години в местната оперета по моя сценография.
Не харесвам транспортните услуги. Превозните средства в обществения транспорт се бавят и това изнервя пътниците. Не одобрявам и ранното хлопване на вратите на важни за потребителите магазини - с уговорката, че това е лично мнение.
Валентина: В Пазарджик съм за първи път, колкото и странно да звучи. Обучението е добра възможност да опозная града, който е толкова близо до Пловдив. Видях значими паметници на културата в музеите и галериите, уникалния иконостас в катедралния храм “Успение на Света Богородица”, скулптурни монументи и други. Порадвах се на приятната атмосфера на Острова и на животните там. С колегите направихме десетки снимки, необходими за дигиталната ни практика. Харесах Пазарджик и хората, които живеят в него.
От разказите на Манол Стоянов и Валентина Карагьозова научаваме колко значима е дейността на Българо-германския център за професионално обучение. Той е място, където хората чрез обучение получават шанс да изявят талантите и способностите си, да намерят ново поприще в живота си.
Пенка МИХАЙЛОВА
