Проф.Иван Батаклиев пише за родния си град три значими книги - “Татар-Пазарджик, Историко-географски преглед” (1923), “История на църквата Успение Пресвятие Богородици” (1932) и “Пазарджик и Пазарджишко, Историко-географски преглед” (1969). И трите книги са много стойностни, но първата и третата получават особено високи оценки заради богатото си съдържание и високо научно равнище.
След отпечатването на първата му книга проф.Батаклиев решава да продължи събирането на “необходимите географски и исторически материали за написването на един труд върху областта на Пазарджик”. И започва да издирва и събира такива материали. Проучванията на селата, с малки изключения все от Пазарджишка околия, са продължителни. Разделени са на два етапа: 1925-1932-а и 1933-1965-а. Така се проследява развитието на селата до съвременното им състояние. Има възможност да се уточняват и допълват факти и данни.
В предговора на третата си книга проф.Батаклиев пише: “Много от събраните в миналото материали днес са вече безвъзвратно изчезнали, а те са важни за правилното изясняване на редица засегнати проблеми”. Той се интересува от археологическите проучвания и находки в областта, посещава някои от тях. Поддържа връзка и с музея в Пазарджик, макар да живее в София. Следи научната литература и всичко писано за селищата в Пазарджишко след 1923-а.
В последната си книга авторът допълва писаното за Пазарджик в първата му книга с нови документи, факти и сведения, публикувани в наши и чужди извори. Внимателно проследява и развитието, и живота в Пазарджик от 1924-а до 1969-а със значително допълнена или разширена информация за важни теми и събития като хайдушкото движение в областта, просвета, училища, учители; Васил Левски в Пазарджик и областта, Априлското въстание в областта, Освобождението на Пазарджик, икономиката, индустрията, селското стопанство, култура, образование и други. Разширени и допълнени са и сведенията за поети, писатели, художници, заслужили личности на града, за политическите събития в града и областта.
В предговора на “Пазарджик и Пазарджишко” авторът пише: “В сравнение с всички други краеведения на области давам по-обширни изследвания на селата, за да се получи по-пълна краеведска картина”.
За всяко село са изброени имената на родовете, кореняци и преселници, дават се сведения и за местния говор. Тази подробна информация е много полезна за изследователи, родоведи и други специалисти.
При представянето на ръкописа в издателство се установява, че обемът му е много голям - съдържа 1200-1300 страници, и е невъзможно да се отпечата. Това налага обемът да се съкрати до 800 страници. Прави го авторът на ръкописа. Освен съкращения на текста, той се отказва от справочния апарат, но запазва библиографията. Лишава се и от важните документи в книгата от 1923-а.
Книгата “Пазарджик и Пазарджишко” се състои от две части - първата включва общ преглед на селища в областта, разположение, граници и други. Втората разглежда природните условия, дава познания за историята на Пазарджик. В цели 421 страници авторът е описал историята на миналото и съвременното състояние на 65 селища в областта.
С научните си качества книгата продължава да се търси и чете. Хубаво би било тя да бъде преиздадена.
