Художникът-реставратор Лука Делийски е потомък на Илия Делийски, един от четиримата лични телохранители на Георги Бенковски. Останалите трима са Стоян Пъков, Орчо войвода и Крайчо Самоходов.
За тях се споменава в "Оборищенци", сборник исторически очерци за народните представител на Оборище през 1876-а. (Държавно военно издателство, София, 1972 г.)
- Една от случките е свързана със създаването на революционния комитет в село Мечка, Панагюрско - разказва зографът. - В началото на 1876-а Бенковски започнал обиколките си из IV революционен окръг. През нощта на 8 срещу 9 февруари той, хората от охраната му, поп Грую, Димитър Коклев и Атанас Калоянов се отправили от Баня към Мечка.
Щом влезли в гората,
запели бунтовни песни
Димитър надул гайдата, с която рядко се разделял.
В Мечка пристигнали надвечер. Поп Грую тръгнал към черквата при даскал Рад Гемиджийски, а Бенковски и другите - към дома на Димитър Коклев, където към тях малко по-късно се присъединили поп Грую, Рад Гемиджийски, Петър Гребчев, Панчо Гергьов и Стоян Маринкин.
Бенковски показал пълномощното, издадено му от Гюргевския БРЦК, и произнесъл
вдъхновено слово за предстоящото възстание
След това всички положили клетва. Заклел ги поп Грую. Революционният комитет в Мечка бил съставен. За председател бил избран Димитър Коклев.
Също като Бенковски, Илия Делийски е загинал в Априлското въстание, но преди войводата - уточнява реставраторът. В рода му има и други славни българи:
- По време на Балканската война племенник на същия този Илия, заедно със свои съратници, искали да взривят турски военен кораб. В него бил целият турски щаб.
Щели да гръмнат кораба като камикадзета
За целта напълнили с взрив моторна лодка и дори я понесли към морето. Точно тогава обаче до тях достигнала вестта за края на войната и планът им отпаднал. Наскоро научих, че тази случка е влязла в игрален филм от рода на "Възвишение", излъчен наскоро по кината.
Този човек обаче е с друга фамилия. Казвал се е Лука Докузанов. За съжаление, той самият е загинал от взрив, и то на българска бомба. Руснаците бомбардират Варна след влизането на България в Първата световна война на страната на Тройния съюз. Той отива да залага мини във Варненския залив, а на връщане има и други заложени мини.
Попада точно на такава мина
и така намира смъртта си. Във варненския Военен музей на флота има негови дрехи, документи и т.н.
Неотдавна попаднах в интересна ситуация, свързана с внука на този човек - също Лука Докузанов. През 2015-а бях в Елшица за ново изписване на местния храм "СветаТроица". Там свещеник не идваше. Имаше една народна певица -
баба Стоянка, на 97 години, която сутрин започваше богослужението
Около нея се събираха останалите възрастни хора. Сами пееха и си провеждаха целите служби.
Та докато работех по църквата, тази баба Стоянка идваше при мен. Веднъж ми каза:
- Спомням си, че имахме един учител по вероучение - Луко Докузанов. Знаех, че внукът на Луко от Първата световна война преподава вероучение, но не знаех къде. Дядо ми е кръстен на него (бил му е вуйчо), а аз нося името на дядо си. Неведоми са пътищата Божии...
Лука Делийски е рисувал и реставрирал над 20 църкви в цялата страна, сред които и четири катедрални
- "Свети Димитър" в Стара Загора, "Света Троица" в Русе, "Свети Димитър" в Сливен и новообявената през 2018-а за катедрална "Свети Николай" (отново в Стара Загора).
В нашата област, освен че изписва църквата в Елшица, през 2004-а реставрира цялостно храма „Свето Въведение Богородично” в Панагюрище, а в периода 2010-2011-а извършва стенописна реставрация на храм „Света Петка” в Пазарджик.
Мария ДЪБОВА
