10 440 лева ще получават читалищата за всяка субсидирана бройка през 2020 година. Завишението спрямо 2019-а е 10%, а увеличението на бройките за читалищата в страната е със 72 през настоящата година.
Допълнителните субсидирани читалищни бройки са разпределени съгласно Правилата за предоставянето на бюджетни средства за това. В Пазарджишка област увеличение с по 0,5 на субсидираните бройки ще има в шест читалища от три общини. Допълнително завишено финансиране в тази връзка ще получат читалищата „Просвета-1911“ в село Розово и „Н. Йонков Вапцаров-1903 г.“ в село Бяга, община Брацигово; „Св.Св. Кирил и Методий-1905“ във Велинград и „Пробуда-1951 г.“ в село Пашови, община Велинград; „Ванчо Пашов-1884“ в село Поибрене и „Св.Св. Кирил и Методий-1912“ в село Оборище, община Панагюрище.
Предоставените от държавния бюджет средства за подкрепа и стимулиране на дейността в близо 3700 читалища в страната е
недостатъчна, но пък гарантирана
и за немалко от тези самобитни български сдружения е основното финансиране за издръжка и функциониране. Особено вярно е това за читалищата в малките и обезлюдени населени места, където има по една, а някъде и по половин субсидирана бройка. Там често липсват възможности за предоставяне и на общинска субсидия, и среда, и потенциал за реализиране на проекти с неправителствено финансиране. Хубаво е, че има и добри примери в това отношение, но те са по-малката част от читалищната картина.
Бюджетът за читалищата се определя след анализи на дейността им , направени от съответните регионални центрове (РЕКИЦ) и на подадени мотивирани искания от читалищата и общините в страната. Това е ежегодно и за завишаване на субсидираната численост, и за стандарта за издръжка на една субсидирана бройка.
На практика държавната субсидия
едва стига за заплати
на читалищните работници там, където всяка субсидирана бройка е и щатна. Така ще бъде и през 2020-а. Резерви ще се търсят от алтернативни източници - по проекти към различни донорски организации и програми, от възможна стопанската дейност без разпределението на печалби, от наеми на сграден фонд и земи /където ги има/, от такси за членски внос и други, от дарения, доброволен труд и спомоществувание. И няма да е леко на читалищата! Ще им е необходима помощта на местната власт за ремонти, широка обществена подкрепа и съучастие, за да продължават културно-просветната си мисия. Но си струва усилията, за да може институцията българско народно читалище да я има и да се развива в родината си, а не просто да остане вписана в Регистъра на добрите практики на ЮНЕСКО като изчезващо културно наследство!
