Две първокурснички в Националната художествена академия - София Николаева от Панагюрище и Александрина Трифонова от Пазарджик, избраха специалността “Индустриален дизайн” за своя професия.
София е възпитаничка на панагюрското СУ “Нешо Бончев”, Александрина - на пазарджишката езикова гимназия “Бертолт Брехт”. Те са сред 12-те студенти от страната, приети в престижната специалност.
За това как са избрали бъдещата си професия и какви мечти преследват, момичетата отговориха на седем въпроса на “Знаме”:
* Защо избрахте точно индустриален дизайн?
* Каква е връзката между рисуването и дизайна?
* Къде усъвършенствате рисуването?
* Успяхте ли да се впишете в новата обстановка
* Кой в Академията продължи да ви учи на занаят??
* Лесно ли е да си в първи курс?
* Остава ли поне малко лично време?
София Николаева:
1. От малка рисувам и винаги съм искала да се занимавам с дизайн, но не бях наясно с какъв точно. А разнообразието в професията е голямо - интериорен, инженерен, текстилен и други видове дизайн. Докато се чудех, попаднах на информация за индустриален дизайн в Академията и реших, че това ще е моята бъдеща специалност. Щастлива съм, че я избрах. В бъдеще тя може да ме насочи към архитектурен, интериорен и графичен дизайн. Дава основите на познанията за дизайна. Още е много рано да определям накъде ще тръгна, това зависи само и единствено от мен.
2 Едното е невъзможно без другото. Рисувам от дете и след като завърших гимназията, исках отново да се занимавам с изкуство, в което има рисуване. Благодарна съм на моята съученичка и приятелка Анастасия Лулчева, за която “Знаме” писа. Като малки често рисувахме заедно и веднъж тя ме похвали, че моята рисунка изглежда прекрасно и трябва да продължа с изобразителното изкуство. Думите й ме зарадваха, вдъхнаха ми вяра, че мога да правя още по-интересни неща.
3. В школата на Нистор Хаинов. В продължение на 10 години той ми разкриваше тънкостите на рисуването. И не само как да държа молива, каква техника да използвам, а да мисля какво ще излезе на белия лист. Учителят Хаинов ни даде обща култура в сферата на изкуството, запозна ни с най-значимите наши и чужди творци. Научи ни да обичаме това, което правим, да слушаме музика, да общуваме повече, да говорим за занаята и за живота. Нямам определени теми в рисуването, правя всичко, което ми харесва - пейзажи, натюрморти, образи на хора. Защото изкуството няма граници.
4. В групата сме единайсет студенти и само четирима са момчета. Има и едно пазарджишко момиче - Александрина Трифонова. Всички сме приятели и си помагаме. Виждам се и с Анастасия, с която живеем наблизо. С нея от малки сме един екип и така ще продължи. В Панагюрище заедно сме участвали в изложби и пленери. Радвам се, че тя сбъдна мечтата си да учи анимация.
5. В класа сме на доц. Димитър Добревски, който ни преподава специалните предмети. Казва ни, че индустриалният дизайн има нови перспективи, че всичко около нас и в дома ни е плод на тази наука. Изучаваме историята на дизайна и как се е прилагал в миналото и сега. Преди да си дизайнер, трябва да си добър човек и това не бива да забравяме. Защото едното без другото губи смисъл.
Продължавам да рисувам и мечтая един ден да направя самостоятелна изложба, но още не съм готова за тази сериозна крачка. Но и това ще стане.
6. Не много. Сградите, в които слушаме лекциите, са на различни места в града и се налага да тичаме с големи папки с проекти под мишница. Ставам рано и се прибирам привечер.
7. За фотографията винаги намирам. Обичам да запечатвам с камерата всичко, което ми харесва. “Канон-77D” улавя това, което кажат очите ми - те са първата камера. Впечатляват ме интересни обекти, но най-много хората в естествената им среда. Искам моите снимки да разказват за живота на човека, и то през моя поглед. Възприемам субектите по специфичен начин и се опитвам правдиво да ги предам във фотографията.
Както за рисуването, така и за фотографията граници няма. Така безмерно е и изкуството, и моят поглед за него…
Александрина Трифонова:
1. Първоначално мечтаех да завърша архитектура. За кандидатстването се подготвях в школата на Марин Кузев. Но не знаех дали това е моят правилен избор за бъдещата ми професия. Малко преди приемните изпити разбрах за специалността “Индустриален дизайн” в Художествената академия. За решението ми натежа и фактът, че винаги съм искала да се обучавам в артистична среда. Осъзнах, че чертаенето не е това, което искам да правя. И започнах да се подготвям за Художествената академия.
2. Рисувам от дете, а от пети клас се занимавам с изобразително изкуство. В Академията наблягаме на рисуването - при дизайна също има цветове, форми и едното без другото не може. Специалността “Индустриален дизайн” не ограничава човека да се развива и усъвършенства.
3. В школата на Светозара и Марин Кузеви започнах професионалното рисуване от нулата, след като се отказах от архитектурата. Справях се добре, участвах и в две изложби, организирани от школата. Обичам да рисувам хора. Това ми помогна успешно да се справя с изпитната си работа - рисуване по жив модел.
Красивите и интересни сгради също ме привличат да ги изобразя на белия лист - това се превърна в мое хоби.
4. В обкръжението на колегите се чувствам прекрасно. В групата сме 14 момичета и момчета. Двама са чужденци - от Китай и от Турция. Колегата от южната ни съседка говори български, а с китаеца общуваме на английски. Двамата чужденци успешно се справят с практическите задачи, за изпълнението им не са необходими много думи.
5. Преподавателят ми по индустриален дизайн е доц.Димитър Добревски. Той с пълни шепи раздава знанията и уменията си, помага ни да се справяме със сложната материя, за което му благодарим от сърце.
6. За моя радост, не съм се сблъсквала със сериозни трудности досега. Всяко начало е трудно, но се надявам скоро нещата да си дойдат по местата. Сега правя първите си стъпки в желаната професия и в живота. Съзнавам, че човек не винаги знае какво ще му се случи. На този етап притеснението от неизвестното е по-голямо от всеки друг път.
7. Мечтаех за спортна кариера и постъпих в Спортното училище, но скоро разбрах, че не това искам. Продължих образованието си в езиковата гимназия “Бертолт Брехт”, но спортът си остана моя тръпка. В родния си град тренирах фехтовка при Ана Георгиева. Като малко момиченце опитах и балет при Рада Ангелова, художествена ръководителка на балета при Общинския детски комплекс. Откакто съм в София, си търся подходящо място, където да се занимавам с грациозното изкуство. Желанието ми е да продължа детската си мечта за добра визия и самочувствие. Мисля, че освен да си образован, не по-малко важно е как изглеждаш. И тук правя връзка с всеобхватната наука, наречена дизайн.
Пенка МИХАЙЛОВА
София Николаева - Картина:
Александрина Трифонова - Картина:
