ПАЗАРДЖИК. В края на динамичната 2019-а година бяха произнесени първи присъди по първото по рода си дело у нас за пропаганда за война. Дело като дело, ще каже някой. и ще сгреши. Друг е въпросът, че ако сте се подвели от някои заглавия на медиите, Ахмед Муса Ахмед трябва да лежи не 8 години и половина, а 11 години и половина. За присъдите - след малко. Освен чисто процесуално първенство на процеса по въпросния член 408 от НК, това е и първото дело, в което обвинението говори за пропагандатори на Ислямска държава. Да оставим настрана факта, че в нашия съдебен район се пръкна първото дело за групова пропаганда на антидемократична идеология, в което подсъдим отново бе Ахмед Муса Ахмед - уличеният като тартор на джамаата и по настоящия процес. Делото е епохално за практиката на родното правораздаване, но то е знаково и по други причини. И всяка от тях го превръща в обеца, пробивала бавно дупката на много уши от 25 февруари 2016 година с проведените 164 съдебни заседания - 65 открити, първото от които е било насрочено за 25.02.2016-а, и 99 закрити (във връзка с произнасяне на съда по внесени документи, книжа и искания от страна на подсъдимите и защитниците им). Това обаче е само видимата част, а къртовската работа се простира далеч зад събраните в 10 тома с над 4400 страници, стигнали до съдебната фаза на делото. Теологически, тюрколожки, арабистки и дори историко-лексикологически експертизи глътнаха много пари - над 37 хиляди лева даде прокуратурата, но подсъдимите нямат нищо на свое име и няма как да платят масрафа. Ние ще го сторим.
Тук трябва да вметнем, че по принцип подсъдимите са невиновни до влизането в сила на съдебно решение. В случая обаче, колкото и да са витиевати защитниците на 14-те подсъдими, обществото повярва на прокуратурата. Защото преди това и медиите като цяло го направиха.
Беше време, когато „Знаме” биеше камбаната още в началото на милениума
Тогава първи областният вестник писа за разследването в циганската махала, прераснало в първото дело срещу Ахмед Муса Ахмед. После се стигна и до останалите две дела, а „Знаме” продължи да излиза с материали, които тогава изглеждаха невероятни, а гражданите и колегите с леки усмивки ни питаха не вземаме ли твърде насериозно темата. Но разследването прерасна в акции, после в досъдебно производство, а цяла България с почуда видя как пазарджишките цигани са се маскирали досущ на „талибани”, а жените им са забулени. Видя, че Главното мюфтийство хал хабер си няма какво се е проповядвало в джамия, построена с неясни пари и със странно разрешение за строеж, макар и с търг, обявен от Главното мюфтийство през пролетта на 2002-а.
Това избуяване на „джамаата” (общността) от ядрото последователи на салафизма и техните постепенни съмишленици в квартал „Изток” е
естествен процес, неглижиран от държавата, въпреки упоритата работа на неколцина оперативни работници
в РЗ „Сигурност” (по-късно техни колеги в ДАНС) и прокуратурата. Естествен процес, защото циганите не бяха припознати нито от държавата за българи, нито от Турция за турци, и беше лесно да си намерят друга роля. Днес, след като има първи присъди по делото, след около 40 експертизи, разпити на над 50 свидетели, включително и шестима с тайна самоличност, изслушване на над 600 телефонни разговора, записани със СРС, и гледане на множество видеозаписи, може да се каже, че 148-страничното обвинение на прокуратурата съвсем не е „кухо” и безпочвено.
Обвиняемите бяха задържани при две акции на прокуратурата и ДАНС от 25 ноември 2014-а и от 31 март 2015-а в областите Пазарджик, Пловдив и Смолян. През ноември 2014-а циганската махала бе ударена, а в акцията участваха над 40 прокурори и следователи от Пазарджик и Пловдив, 70 агенти на ДАНС и над 300 служители на МВР. Първоначално 26 роми бяха задържани за по 24 часа, а 7 лица бяха привлечени за обвиняеми. От претърсените 49 адреса половината бяха в Пазарджик. Специален брифинг дадоха главният прокурор Сотир Цацаров, председателят на ДАНС Владимир Писанчев и шефът на пазарджишките агенти Борис Сарафов.
„Изтичането на отделна информация
стана причина за незабавна реализация на самата операция... Осъществяването на това, което се случи на 25 ноември, бе предвидено за първата десетдневка на декември”, обясни тогава Цацаров. „Това не е клетка на ИДИЛ , но можеше да бъде”, каза Писанчев и добави, че са се стремили да не накърняват етническите отношения и изрично подчерта, че джамията, в която Ахмед Муса е бил задържан, не е била осквернявана, както единствен „Знаме” писа ден по-рано. Процесите в ромската махала са наблюдавани от половин година, каза тогава главният прокурор. „Знаме” обаче писа, че профилите във Фейсбук на ромите са следени от година по-рано. Още по-рано пък бе надграждана агентурната мрежа в махалата.
Присъдите
Сега тричленен състав с председател съдия Кристина Пунтева постанови общо наказание от 11 години и половина затвор за Ахмед Муса Ахмед, както и 9500 лева глоба за проповядване на омраза на религиозна основа, изразяваща се във верска нетърпимост към непрактикуващите и неизповядващите салафитското течение на исляма и пропагандиране на война чрез разпространение на идеите на терористичната организация „Ислямска държава“. Съдът постанови и най-тежката мярка за неотклонение за Ахмед, макар че той е в затвора. Но ще я търпи от момента, в който излезе. На по 3 години и половина ефективно лишаване от свобода и глоби по 7000 лева са осъдени Ангел Симов, Йосиф Минчев Стефан Димитров и Орхан Бързак. С наказания от по 2 години и половина и по 6000 лева глоба се сдобиха Стефан Александров, Светослав Манчев, Ерджан Смаил, Александър Иванов, Райко Кърталов и Рангел Илиев. На Веселин Стефанов и Ненко Щерев бяха определени присъди от по 2 години ефективно, като Стефанов е глобен и с 6000 лева в полза на държавата. Александрина Ангелова също ще трябва да плати 6000 лева в полза на държавата и получи единствена условно осъждане от 2 години и половина с 4 години и 6 месеца изпитателен срок плюс пробационни мерки за това време.
Никой от подсъдимите не е гузен
Някои от тях продължиха да не стават демонстративно пред съдията. Те наистина вярват, че са невинни, но не в смисъла, в който съдът разбира тази дума. Макар че някои от тях се признаваха за виновни в началото именно в този смисъл. Не всичко в съдебната зала се доказа, но и това, което бе установено в съдебното дирене за тези пет години, втрещи обикновените граждани. В залата се слушаха телефонни разговори на пазарджишки роми, събирали през юли 2014-а пари за братята в Сирия, а в един от тях Ерджан Смаил и Йосиф Минчев по телефона говорят, че парите от Пловдив няма да отидат при муджахидините и Минчев констатира, че и без друго тяхното положение в момента било добро. Обществото научи, че
пазарджишки роми давали подслон на преминали през България за Турция и Сирия „братя”,
установени впоследствие като бойци на Ислямска държава. Като Саид Хюсеинович - босненец с френско гражданство. Или Мурат Ялдъз, който е турчин, живеещ в Германия. Или сърбинът Изеттин Църновешанин, влязъл в България през есента на 2013-а с жена си и двете си деца, а няколко месеца по-късно арестуван от сръбските власти с още 4 души в качеството му на член на организацията „Сдружение на ислямската младеж от Санджак „Фуркан” и обвинен за организиране, финансиране и набиране на сръбски граждани за терористични лагери в Сирия. Обществото научи и за доклад от австрийския град Грац, според който Ахмед е бил в пряка връзка с австрийския ръководител на ислямистката структура в Грац, в момента обвиняем за разпространяването на радикален ислям в Австрия. И за справка как Ахмед между 2013-а и 2014-а е
посещавал 10 пъти основната клетка в Австрия,
а освен в Грац, се е срещал и с членове на терористична група в град Линц - “Рахмед”.
Като безспорни доказателства бяха приети и множество постове във Фейсбук с пропагандно и военно съдържание, призоваващо към война, тениски, шапки и лепенки с логото на Ислямска държава, иззети от подсъдимите, видеоклипове с призиви за верска нетърпимост. Приети бяха отпечатаната и разпространявана книга „Вероотстъпване”, снимките с вдигнати показалци, знамената, клиповете, влючително и видеофайл, на който Ахмед проповядва на бюро със знамето на ИД. Той казва, че Обама, Буш и евреите водят война с мюсюлманите. И ако мюсюлманите нямат оръжие, когато враговете в един момент застанат срещу тях, ще ги заварят неподготвени. Защото един човек, „когато излезе на лов трябва да знае какво да ловува”. Какво да кажем за клипа с пеенето на нашите роми на сбирка в кафето към джамията от лятото на 2014-а, в която и подсъдими пеят:
„Господи, помогни ни, с един куршум, да тръгнем по пътищата, да се смеем с ангелите, с течащата ни кръв да влезем в рая!
Искаме да станем шахиди /мъченици/! С течащата ни кръв да влезем в рая! Господи, помогни ни да станем шахиди /мъченици/!”
“В Сирия ли си?” - “Не съм”. “Мислех, че си вече в Сирия с автомат и се биеш срещу неверниците?”. “Не съм, де тоя късмет”. Този разговор е прихванат със СРС между някой си Алперчо, който звъни от Полша на подсъдимия Ерджан Смаил (33 г.) от Пловдив. “Би ли отишъл в Сирия”, пита Алперчо, а Смаил мълчи, двамата се разбират вечерта да се чуят в скайпа. Впоследствие Смаил твърди пред полицаите, че се е пошегувал.
Шега-шега, но присъдите са факт.
А коя е обецата?
Първо, тя е за самите подсъдими и техните съмишленици в „Токайто”, „Изток”, Пловдив, Асеновград и Старцево, които може и да не са гузни, но те и техни съмишленици вече знаят, че са наблюдавани. Няма ги жените с бурките на обществени места.
Обецата е и за държавата, която приоритетно работеше и тогава, работи и сега срещу „руската заплаха”, а няма политическата воля даже да завиши наказанията по обвиненията за заплахата от арабския свят, юг и запад. Или да сложи долен праг на наказанията на чл. 108 (проповядване на антидемократична идеология предвижда до 3 години затвор) и чл. 407 (пропаганда за война предвижда до 8 години), за да не се измъкват бъдещи подсъдими с чисто минало само с глоба, пробация или условно осъждане.
Обецата е и за прокуратурата, която си извади поуки от това разследване. На гърба си го измъкнаха опитната обвинителка Недялка Попова и следователката Даниела Янева, но прокуратурата няма много такива кадри и ако делото се беше случило в друг град извън София, трябваше цели екипи да отнемат от ресурса на държавното обвинение.
Обецата е и за съда, който вече има някаква основа на съдебна практика. Защото в тази насока казуси липсват, а когато става дума за подпомагане на терористи например, имаме само един чл. 108а от НК, който обаче се нуждае от обогатяване на фактическата правна обстановка, защото досега в нея не влиза оказване на логистична подкрепа на терористи, коментират юристи.
Обецата е и за нас,
които уж знаем, че сигурността ни е нещо крехко, но тайно вярваме, че е даденост. Във времената, в които живеем, тя е още по-немислима без етнически и религиозен мир. И ако видим във Фейсбук логото на терористична организация с пазарджишки ром до него, трябва да сезираме институциите. Защото защитниците на подсъдимите може да казват, че държането на книги и лога на ИДИЛ не е по-голямо престъпление от това да държиш книгата на Хитлер „Моята борба”. Но щяха да са прави само ако ИДИЛ днес беше обект основно на исторически интерес.
„Знаме”
