Купуваме и други, но четенето не е самоцел, ако споделяме впечатления, казва майката
ПАЗАРДЖИК. Каролина Хрбачкова е на 7 години и само тази година е прочела 192 книжки. И то само от Детския отдел на регионалната библиотека „Никола Фурнаджиев”. Майката Каролина пояснява, че още много книжки купуват постоянно, а малката Кажинка ги „изяжда” от кора до кора. Библиотекарките Иванка Кьосева и Антония Тричкова са направо във възторг от момиченцето. „Много будно дете! Безупречен читател без абсолютно никакво закъснение. През десет дни е в библиотеката.” Още новородена, Каролина станала читател. „Четях й веднага, когато се роди. После я приспивах с книжки всеки път, когато заплаче”, казва майката Каролина Хрбачкова. „За нас е много важно да не е само четене, а да си говорим за книжките, да споделяме впечатления, защото това е време, прекарано заедно, и време, прекарано с книгите”.
Каролина, съпругът й Адам и дъщерята Каролина ще прекарат празниците в Чехия, а преди да се върнат в Пазарджик, малката Каролина ще се явява на изпит, защото дистанционно учи във втори клас в Чешката република.
- Откъде е тази любов към книгите, майка ти и татко ти да не са библиотекари?
- Не, не са. Мама обича много книжки и ми е чела, когато бях съвсем малка. Още в болницата. Затова и аз ги обичам. Татко не обича чак толкова, но мама много чете.
- Какво четеш сега?
- В момента чета „Дневникът на един дръндьо” и там се пише как се казват актьорите, къде ги намерили, кога правили филма, колко дълго, интересно.
- Хари Потър чета ли си го?
- Не, само кога мама ми го чете за заспиване.
- Кое ти беше най-смешното в „Патиланско царство”?
- Бабата на патиланци, тя ми е смешна.
- Как свикна? В кое училище учиш?
- При мама. От три години сме в Пазарджик, преди това бяхме в Смолян половин година, а аз бях на четири години. Мама ме учи вкъщи и аз съм си пускала приказки, и мама ми е чела български книжки. И от това съм се научила хубаво на български.
- Чудесно говориш български. На телефона ли го научи?
- Не обичам телефон, нямам. Аз само на компютъра. Но не се застоявам. Пред книжките съм повече. (Майката пояснява: „Не я пускаме на компютъра, нямаме телевизия, само радио слушаме. Тези електронни устройства не са за нас.”)
- От толкова много занимания остава ли ти време да играеш навън?
- Ние живеем в апартамент. Аз чета може би час и половина сутринта и двайсет минути вечер. И следобед. Но има време за игра. Аз ходя на рисуване при Александра Кисовска и на народни танци при Таня (Димитрова, б.р.) и оттам се познавам с много деца. Но обичам да чета, защото в тях има интересни неща, които писателите си измислят. Някои книжки ги чета сама, някои с мама. След това си ги разказваме и тя ме пита разни неща от книжките
- От филмчетата, които гледаш на компютъра, има ли нещо, което си чела?
- Аз видях „Един дръндьо” и много ми хареса. И някакви книжки, написани, и после някой направил от тези книжки филм! Беше много смешно да видиш на книжка и на филм!
- И кое е по-смешно, книжката или филмът?
- Филм. Защото чуваш как го казват. И когато четете, не чувате такъв глас, какъвто имат те!
- Коя ти е най-любимата книжка?
- „Един дръндьо”. И… (замисля се) за динозавърчето Фреди! Това е книжка, в която веднага съм се влюбила. За Спас и земята на динозаврите.
Тодор ГРОЗДЕВ
