През седмицата ни напусна Иван Кочев - един от дългогодишните хореографи на ансамбъл „Пазарджик”. Новината за смъртта на изявения фолклорист попари колегите му от ансамбъла и многобройните любители на народната музика.
Иван Кочев е хореограф на ансамбъла от 35 години и за това време даде безценен принос за успехите на ансамбъла и на певци и музиканти като солови изпълнители.
През 2015-а той се пенсионира, а колегите му го изпратиха с грандиозен бенефис в драматично-кукления театър "Константин Величков", съставен изцяло от танци, които той е правил. Той едва ходеше и се разплака на сцената, след като бе понесен на ръце. Разплака и ансамбъла. А след това пак си поплакваше, както призна и пред „Знаме”.
Сега Иван Кочев пак разплака ансамбъл „Пазарджик” начело с художествения ръководител Атанас Чолаков. Разплака и много други хора. За колегите си той ще остане не само авторът на "Добруджански танц", "Крайдунавски танц", „Патешката“, "Шопски танц", „Тавата”, "Пазарджишки танц", "Робство, хайдутство, Априлско въстание", „Средногорска сюита“ и много други, а и голям човек и приятел.
Иван Кочев завършва през 1980-а специалност „Хореографска режисура“ в АМТИИ в Пловдив. От 1 септември 1984- а е назначен като хореограф в ансамбъл „Пазарджик“.
"Дотогава бях ръководител на професионалния ансамбъл към Балкантурист в курорта "Албена" по разпределение, разказваше приживе Иван Кочев. Главният художествен ръководител Атанас Чолаков дойде във Варна, за да се срещнем. Много исках да реализирам идеите си. Винаги съм искал да съм на сцена, да творя, а не да седя на бюро. Макар че и през това съм минал. Завършил съм икономическия техникум, известно време бях счетоводител, е не е работа за мен това".
Макар и обездвижен, идеите продължаваха да го спохождат непрекъснато. Дори в болничното легло, когато получил инсулт.
"Пишех на нощното шкафче, а лекарят като влезе в стаята изненадан ме попита защо съм станал. Отвърнах му: "Творя, бе докторе!"… Танцът беше за един от прегледите на професионалните ансамбли, помолих проф. Милчо Василев да напише музиката, а той се чудеше дали ще се справя. Идеите идват по всяко време на всяко място. Докато ловях риба на реката, ми дойде идеята за дипломната ми работа. Този пък танц беше за любовта, за нейната сила", спомняше си Иван Кочев. Той подчертаваше, че не обича да дава съвети. Имал е много учители, сам е бил учител, но е категоричен:
"Животът учи на всичко! И всичко е във вашите ръце!".
Редакцията изказва своите съболезнования на близките на Иван Кочев. Мир на душата му!
„Знаме”
