ПАНАГЮРИЩЕ. Панагюрското златно съкровище навърши седем десетилетия от знаменателния ден на откриването му - 8 декември 1949-а. Щастливците са братята Павел, Петко и Михо Дейкови.
Тази дата бе прекрасен повод в Историческия музей в града да се срещнат на кръгла маса специалисти от Националния археологически институт с музей при БАН, от Националния исторически музей в София, от Регионалния археологически музей в Пловдив и колеги от музея-домакин в Панагюрище. Откритата в културната институция изложба напомни за скулптора проф. Емил Мирчев, участвал в изработването на двете копия на Панагюрското златно съкровище - едното се пази в местния Исторически музей.
Оригиналът на уникалния тракийски шедьовър може да се види в залата-трезор само още три дни - то ще гостува до 16 декември.
През всичките 70 лета Съкровището многократно сияе в наши и чужди музеи и на други престижни места по света. За златната находка са изписани стотици страници, правени са изследвания, измервания, сравнения и какво ли още не. Изящните съдове са изработени от 6.164 кг злато.
Със сигурност много ценители на ювелирното изкуство са се докосвали до сътворения шедьовър в Националния исторически музея, който е постоянният му дом, в Пловдивския и в Панагюрския музей. Но малцина са тези, които са споделили вълнението в деня на откриването му. Един от щастливците в този ден е Атанас Атанасов, директор на Историческия музей от 1971-а до 1990-а.
За вълнението да го види само ден след откриването разказва пред “Знаме” самият Атанас Атанасов:
- Моят живот и професионална кариера преминаха под знака на важни за родния ми град събития, сред които най-впечатляващото за мен е откриването на националното богатство на България - Панагюрското златно съкровище.
Връщам се седемдесет години назад, в студения, но слънчев 8 декември на 1949-а. Бях първокласник в началното училище в нашия квартал. Научих новината за откритото злато в малката топла кухничка на баба. Съобщи я сестрата на майка ми. Тя буквално връхлетя в стаята и развълнувано каза, че
златните предмети са намерени до нашата градина
близо до Керемидарката - малка фабрика за производство на тухли и керемиди.
Щастлив съм, че в деня след откриването видях чудните съдове във витрина до входа на Хавлиената фабрика. Помня, че там имаше много хора, а цареше пълна тишина. И сега виждам изражението на лицата им -
почуда и възторг
Те смирено отстъпваха място на следващите любопитни панагюрци.
Шперплатовата витрина, затворена със стъкло, бе приютила златните предмети. В нея в други дни поставяха пропагандни материали на фабриката. До витрината стоеше пазачът на фабриката, облечен във войнишки дрехи.
В един момент към витрината се приближи непознат за присъстващите човек,
събра златото в раничка и изчезна
Този човек бил Димитър Цончев, тогавашният директор на Археологическия музей в Пловдив. Носейки раничката, без никаква охрана, той се качва на влака за града на тепетата. Така Панагюрското злато става собственост на ръководения от Цончев музей, т.е. Пловдивския. Макар че сега Съкровището е част от експозицията на Националния исторически музей.
Вярно е, че братята Дейкови са занесли златото в Околийския съвет, но явно управниците не са знаели пътя, по който то трябва да остане в града, където е открито. Но пък правилно са решили, макар и за един ден, да го покажат на съгражданите си. И един от щастливците да го видят бях аз.
Искам да споделя една тревога:
Внукът на Павел Дейков иска Съкровището да му се върне
С делата, които води, и с изявленията си по медиите иска да урони имиджа на България. С твърдението си, че предметите не са оригинални, че тежат по-малко и други небивалици удря по научните институции и музейните специалисти.
Припомням, че пръв изследовател на Съкровището е археологът Петър Горбанов, работещ в музейната сбирка при панагюрското читалище “Виделина”. Тогава той определя, че находката е от елинистичната епоха. По-късно той и Димитър Цончев се заемат да разчетат и физическите му параметри. Заради несъвършенството на измервателните уреди тогавашното тегло и размери се различават от сегашните, но това не означава, че става дума за някакви машинации, както твърдят близки на единия от откривателите на Съкровището Павел Дейков.
70 години са и много, и малко, за да се оцени значимостта на известното по цял свят уникално съкровище. Това ни дава повод да се гордеем, че е открито тук и се нарича Панагюрско…
Пенка МИХАЙЛОВА
