Обич, преклонение и почит към родовата памет
Род рода не храни, тежко му, който го няма
ПАЗАРДЖИК. Тази българска поговорка служи за мото на новата книга на Александър Арнаудов “Отдаденост”. В нея авторът проучва родовите си корени по бащина и майчина линия от края на 18-и век до наши дни. Разказва за едно българско семейство, създадено в Дебърско и Граово. Доц. д-р Христо Темелски сравнява “Отдаденост” със сериозна родова енциклопедия.
Основната тежест на родовото проучване пада върху бащиния род на автора – Боеви-Арнаудови, чийто родоначалник е някой си Бойо от село Върбен, Дебърско. Преди Освобождението от турско робство през 1878-а неговият син Петър, заедно със семейството си, се преселва от Македония, в село Пищане, Сливнишко. По-късно трайно се установява в село Кошарево, Брезнишко.
В изследването е отделено място и на майчиния род на автора - Дангурови от село Бегуновци, Брезнишко.
Книгата е богато илюстрирана с персонални и групови снимки на членове на рода. В края на изданието са поместени 23 приложения за села и техните жители, факсимилета на автентични документи и други. Приложена е и карта, проследяваща
пътя на рода Арнаудови
от село Върбен, Дебърско, до пазарджишкото село Динката. За всеки род авторът Арнаудов е направил и родословно дърво, което показва разклоненията на 8 поколения на бащиния род и 9 поколения на майчиния.
Книгата, отпечатана в 300 екземпляра, стана факт с финансовата подкрепа на община Пазарджик, на Съюза на есперантистите в България и на пазарджишкото дружество. Наскоро “Отдаденост” бе официално представена пред публика в художествената галерия “Станислав Доспевски”.
Историята на написването на книгата и защо е озаглавена “Отдаденост”, разказа за “Знаме” нейният автор Александър Арнаудов:
- Историята е интересна с това, че продължава повече от 10 години. От дете мечтаех да науча къде е началото на рода на родителите ми Петър и Виктория Арнаудови. Но началото даде писателката от Добрич Елена Попова с очерка за брат ми Петко Арнаудов - и двамата есперантисти. След като Петко си отиде от този свят (2004), тя допълни текста си със сведения за синовете на семейството му от 2004-а до началото на 2018-а. Помоли ме да го редактирам и допълня. Така и направих и това послужи като основа да продължа темата за бащиния и майчиния ми род.
Започнах да издирвам документи и снимки в държавни архиви, в библиотеки, в музеи и села. Откритията свидетелстваха за историята на двата рода, за местата, където са живели, за това как са се препитавали. Установих, че
съдбата на моя род е идентична със съдбата на много български родове,
принудени по различни причини да напускат родните си села и да се преселват по други места.
Бащиният ми род е от село Върбен, Дебърско, граничещо с Албания. Мястото се свързва с името Бойо, дал началото на рода Боеви-Арнаудови. Така през осем поколения се стига до моето семейство, което от село Кошарево, Брезнишко, се преселва в пазарджишкото село Динката през 1931-а. На родителите ми Петър и Виктория Арнаудови се раждат три деца - Мария (1930), Петко (1931) и моя милост (1933). Читателите ще научат за
духовната дейност на баща ми Петър (1906-1983)
Той е завършил свещеническо училище в Бачковския манастир и служи в църквата в Кошарево, в храмовете “Свети Георги” в Щърково, в “Света Троица” в Динката.
През 1941-а семейството ни се преселва в Пазарджик, а баща ми до 1972-а е енорийски свещеник в “Св.Св.Константин и Елена” в града.
Наричат баща ми “Зеленият поп” заради увлечението му по земеделската идея от млади години. Известен е и като кооперативен деятел.
В книгата проследявам живота на сестра ми Мария, на брат ми Петко и техните наследници. Специално място съм отделил да представя
Петко като изтъкнат есперантист и математик
и съжителството му с рускинята Людмила. Споменавам за обществената му дейност, за членството му в БЗНС - Народен съюз.
Представям и моя биография, както и на съпругата ми Лиляна, родом от Костандово. Пиша и за двамата ни сина – Христо и Десимир и за техните семейства.
Родът на майка ми Виктория е от Бегуновци, Брезнишко - един от старите родове в селото. Двамата вдигат сватба на 28 октомври 1928-а в църквата “Свети Николай” в село Кошарево. Прадядо ми по майчина линия Пейчо е събирал данък десятък, бил богат човек, съсечен от турски разбойници.
В изданието специално място отделих за очерка на Елена Попова за брат ми Петко. То се отличава с много илюстрации и автентични документи, с родословно дърво за всеки от двата рода.
Към кого е отправена отдадеността в книгата?
Заглавието е на писателката Елена Попова и отдадеността е към брат ми Петко като есперантист, владеещ езика и математиката. Прецених, че то подхожда и за баща ми, и за мен - отдаден на историята, литературата, краезнанието и етнографията. Бих добавил и към предците, дали началото на двата рода - бащиният и майчиният.
Днес се гордея с представители на моя род - личности в областта на науката и културата като проф.Людмила Иванчева - учен в БАН от майчина страна и от бащина - Дария Анкова - художник-илюстратор.
Вярно е, че в изданието присъстват предимно
личности от родовете на родителите ми
Но е вярно и това, че те са част от българската ни история и общество. Колкото повече подобни изследвания има, толкова по-добре за Пазарджик и България. Защото трябва да се знае родовата памет, да се почитат предците и да се учим от тях на добро. И тогава, и сега животът не е лек.
Благодаря на всички, които помогнаха “Отдаденост” да види бял свят.
Какво ми предстои?
Дано да имам сили и възможност поне да подредя събраните факти от фолклора, езикознанието, материалната култура. Дай, Боже, да бъдат и публикувани!
Пенка МИХАЙЛОВА
Александър Арнаудов
