Венера Узбекова е певица, композитор, художник. В Пазарджик живее от лятото на 2008-а. Тук я довежда любовта. С пеене се занимава от 5-годишна. Завършва Консерваторията в Алмати, Казахстан. Изнасяла е много концерти в Русия, Китай, Турция и Виетнам.
Казва, че музиката е нейният живот, че й дава смисъл, че е родена, за да пее. Експериментира с класическа музика, както и с традиционни ритми от родината си и от света. Обича да пее фолклорни песни - португалски, испански, сръбски. Перуанската певица Има Сумак е неин идол. Импровизира страшно много. Харесва й също така да изследва културата на народите.
С вълнение признава, че вече започва да усеща и българската музика:
- През лятото имах концерт в Алмати и изпях няколко български песни,
започвайки с "Притури се планината". Разказвах много за България, хората живо се интересуваха. За съжаление, Казахстан и България нямат много културни връзки.
За песента за Пазарджик, която пише, Венера уточнява:
- Творческите хора, които срещам тук, ми действат позитивно. Реших да посветя песен на града, защото за мен той е сакрално, знаково място.
Венера пътува много, откакто е в България. Участва във фестивали. Работи с различни музиканти от София, Пловдив и Пазарджик. Заедно изнасят концерти на различни места.
Публиката в нашия град я познава от брънча "Етносите на Пазарджик" от поредицата "Мулти Култи Китчън", където впечатли присъстващите с изпълнение на традиционна казахстанска песен в съпровод на шан кубъз (инструмент, наподобяващ свирка със струни). Както и с
песен от репертоара на Андреа Бочели, която изпя акапелно за радост на присъстващите
На 9 ноември пък Венера взе участие в звуковото пътешествие "Глас и Ханг", а през миналия уикенд въведе гостите, събрали се в Пловдивския културен институт, в интересния централно-азиатски свят. Показа им как се приготвя бешбармак, какъв е ритуалът на пиене на чай и, разбира се, огласи пространството с прекрасния си глас. И това събитие бе част от проекта "Мулти Култи Китчън".
Съпругът на Венера е българин, а синът й е футболист в младежкия „Хебър”
Тя не крие, че съчетаването на две култури в едно семейство е доста голямо предизвикателство. Че са нужни усилия и компромиси. Но че съвместното съжителство е същевременно интересно и вълнуващо.
У нас харесва много природата. Поглъща жадно народната ни музика:
- Българската музика е изключително качествена и се изненадах колко много се слуша. Има цели три телевизионни канала за фолклор. Впечатлена съм.
Изпълнителката описва българския народ като емоционален и импулсивен.
- Такъв е поне моят съпруг - с гореща кръв, темперамент, експанзивен. Докато аз съм по-спокоен, по-духовен човек. Но ми е много интересно да наблюдавам и изучавам хората тук. Да опознавам порядките и нравите.
В началото Венера се е адаптирала трудно с по-скромния мащаб на Пазарджик в сравнение с Алмати, където е живяла 47 години.
- Алмати е голям град. Но ми харесва, че Пазарджик е много културен град. Дано да има още повече фестивали и събития. Обичам парковете, Острова, Стадиона, езерото.
Щастлива съм, че има толкова много дървета
Дърветата за мен са специални, излъчват енергия.
Освен че пее, Венера и рисува. Първата й картина е от 1999-а. Участвала е в редица изложби - и самостоятелни, и с други художници. Не се страхува да импровизира и с изкуството. Обожава живописта на Пол Гоген и импресионизма въобще.
За родината си разказва с удоволствие:
- Живях до огромна планина и всеки ден я виждах сутрин. Това ми даваше много енергия и тази планина определено ми липсва. Тук не успявам да намеря хора, с които да обикалям по планините. Живея в поле - друго е усещането.
Казахите са космополитен народ. Смесват се много. У нас има много руснаци, татари, корейци, евреи, дунгани.
Моята баба например е татарка
Това е интернационална държава. Бракът е много важен за моя народ, защото с него се запазва семейната традиция. Но у нас като че ли е настъпило време на матриархат - има много жени и не толкова мъже. Иначе, много обичаме да се събираме по семейни празници. Обичаме да посрещаме гости.
В Казахстан изкуството е много развито. Имаме две столици. Новата е Нур Султан. Там, в степите, има нов огромен град, с галерии, с нови технологии. Изкуството е на висока почит. Казахстан е прогресивна и много развита страна. В изкуството се инвестира, насърчава се - живопис, графика - всичко. Националните ни инструменти са много. Имаме цели оркестри с национални инструменти.
Казахски традиционен спорт е конната езда. Националната ни дреха е от овча вълна, прави се с напластяване. Нашите занаятчии изработват много такива дрехи, както и много накити.
Нямаше как да не попитаме Венера и за
храната в Казахстан
- Лично аз най-много обичам традиционно казахстанско ястие бешбармак. Приготвя се по празниците от сварено конско или овче месо с мазнина и юфка във формата на едри правоъгълници, както и с наситен бульон. Беш е думата за "пръсти". Блюдото се яде с пръсти. Казахите са номади и се яде много конско месо.
Родена съм на едно уникално място близо до Байконур. Точно там, където капсулата с космонавтите се приземява - в казахстанските степи. Живяла съм в традиционните юрти, където съм пила кумъз - конско мляко, камилско мляко - шуба. Не готвя доста често, но се старая, защото една жена трябва да приготвя ястията на своя мъж, на своите деца. Това е енергия и любов.
Мария ДЪБОВА
