В Пазарджик наставала гробна тишина при възгласа „Помнете Ньой!“
Украсяват града празнично 19 години по-късно, когато пада ограничението за армията ни
На 27 ноември се навършват точно 100 години от подписването на договора в парижкото предградие, ознаменувал края на участието на България в Първата световна война и началото на Втората национална катастрофа за българския народ. За Пазарджишкия край датата е още по-черна, защото е същата като номера на 27-и Чепински полк, който дава огромни жертви. И ако се поразровим в архивите, ще видим, че дълги години в Пазарджик хората са се събирали, за да изразят бурното си недоволство, гняв и обида срещу победителите. И е наставала гробна тишина при възгласа „Помнете Ньой!”
Една от важните причини за участие на България във войната е желанието на българските политици и общество за реванш на всяка цена от понесеното поражение в Междусъюзническата война през 1913 г. Друга причина е икономическата и политическа обвързаност на управляващите, начело с цар Фердинанд, с Централните сили. Пример за това е сключеният заем с немския банков концерн “Дисконто Гезелшафт”. Погрешният избор на България при вземането на страна във военния конфликт води до поражението и във военния конфликт, започнало с пробива при Добро поле и Солунското примирие от 29 септември 1918-а.
На 27 ноември 1919-а във френското предградие Ньой е подписан договор,
сложил края на Първата световна война за България и началото на Втората национална катастрофа. Българското царство губи 2566 кв. км площ: Западните покрайнини, Струмско в Македония, Западна Тракия и излаза на Бяло море. Българската армия е смалена на 20 хиляди души и се набира на доброволчески принцип. Страната трябва да заплати 2,250 милиарда златни франка репарации в срок от 37 години.
Статистиката е жестока, както са я наложили държавите победителки във войната. Съседите на България, които се бият на страната на победителите Гърция, Румъния и Югославия, взимат голям пай от паричните и териториалните загуби за България,
претендирайки, че уж са християнски държави, но не постъпват никак по християнски
Българското общество и държава са потресени от жестоките санкции. Започват масови протести. Още се помни как хиляди българи отиват под прозореца на Иван Вазов, за да чуят какво ще им каже той. И народният поет със сълзи на очи изплаква: „Вярвайте в едно по-добро бъдеще, България ще преуспее, няма да загине!“. Друг творец - Стоян Михайловски, споделя: „Народите плащат за некадърността на своите първенци - бездарни държавници и дипломати“. Стига се дотам, че според академик Георги Марков, във Вардарска Македония палят свещи в църквите с молитви да се върнат турците да управляват вместо победителите единоверци гърци и сърби с думите:
„То стана по лошо от турско“
Интересно е да се види как е реагирала пазарджишката общественост на случващото се тогава в онези мрачни дни за родината ни. Ето какво са съхранили фондовете на Държавен архив-Пазарджик за поколенията:
Фонд 13К, опис 1, арх. Ед. 75 лист 8
Заповед на председателя на общинската тричленна комисия в Пазарджик за забрана на всякакви увеселения, театри, концерти и кинематографически представления поради поставените тежки условия на Ньойския мирен договор. 26 септ. 1919 г.. Оригинал. Ръкопис. С подпис на председателя.
Фонд 95 опис 2, арх. Ед. 9, лист 1
Летописна книга на II прогимназия „Ст. Захариев“ Пазарджик, с данни, че 30 септември 1919г. е бил неучебен траурен ден, поради подписването на Ньойския мирен договор. Пазарджик, 30 септември 1919 г. Оригинал. Ръкопис.
Като погребение. Така е възприет съдът на Великите сили победители над България. Минават години, но споменът от нанесената рана остава в съзнанието на нашите предци. Ето как те отбелязват годишнините от Ньойския диктат:
ЧП 69, ал 1, 2
Окръжно от Централния акционен комитет за борба против Ньойския мирен договор в София до председателя на читалище „Виделина“- Пазарджик за отбелязване на 27 ноември за национален „протестен ден“ и провеждането му на 29 ноември/неделя/ от 10.30 часа сутринта в цялата страна. 21 окт.-02 ноем. 1931 г. Печатно с ръкопис. С печат на комитета.
Годината е 1938, а заповедта на пазарджишкия кмет виждаме във
Фонд 13 К, оп. 1 , а. Е. 90 л. 111
Заповед от кмета на Пазарджик градът да бъде празнично украсен на 12 август 1938 г. Поради подписано споразумение на 31 юли в гр. Солун за отпадане правото на България на редовна армия. Пазарджик 01 авг. 1938 г. Оригинал. Ръкопис. С подпис на кмета.
(Бел. ред. Има се предвид отпадането на клаузата за ограничаване на армията ни на 20 хиляди души.)
Лъч светлина. Както е озаглавен и едноименният пазарджишки вестник от този период „Лъча“ в който има също подробности относно отбелязване на трагичния договор и който може да намерите в читалня „Краезнание” на регионалната библиотека „Н. Фурнаджиев“ в Пазарджик.
В резултат на това, че победителите не дават милост на победените, и за “награда”, след 20 години избухва Втората световна война. За съжаление пак сме на губещата страна и отново подписваме мирен договор в Париж, но през 1947-а се нареждаме на страната на победените страни във военния конфликт. Макар и през заключителния етап на битките през есента на 1944-а и пролетта на 1945-а да участваме във войната срещу хитлеристка Германия като съвоюваща държава на страната на антинацистката коалиция. Макар и хиляди синове на майка България да отдават живота за освобождението на Македония, Сърбия, Унгария от нацисткия ботуш.
Това не е отчетено от победителите.
Е, няма Ньой... Но Ньой се помни повече от стореното в Париж през 1947-а. Ето и факти:
Пазарджишките вестници от ноември 1997 година поместиха статии
за това, че ВМРО ще прави траурно шествие за годишнина от Ньойския договор по случай 78-годишнината от подписването на катастрофалния за страната ни диктат. И авторът на настоящата статия участва в шествието, което тръгна от площада пред Драматичен театър „Константин Величков“ и спря пред Паметника на 27-и Чепински полк в двора на поделението. Там слово произнесе проф. Тодор Балкански. Горд съм, че бях един от участниците в това събитие. Вярно, не бяхме много, но пък всичко бе от сърце и бяхме убедени, че вършим справедливост, че вършим нещо, което да покаже на цивилизована Европа, че на 27 ноември 1919 година е постъпила нецивилизационно с нас.
Въпреки хилядите подписи, събрани в София през 2003-а в подкрепа на
инициативата за преразглеждането на статута на Западните покрайнини
продължава това грубо, пренебрегващо ни толкова години, обидно мълчание от страна на „победителите“.
Скъпи съграждани и съотечественици, за да не повтаряме грешките от миналото, а и да напомняме на някои държави, че когато е трябвало да покажат милост и справедливост към нас, те не са ни я дали, помнете историята. Не забравяйте какво е извършено с България на 27 ноември 1919 година. Трябва да помним историята и да я познаваме. Това реално можем да сторим с помощта на книгите. Те са на ваше разположение в регионалната библиотека “Никола Фурнаджиев” в Пазарджик.
