Малцина смелчаци се катерят, за да заснемат уникалната находка
СТРЕЛЧА. Откритият Трон на владетеля и върховния жрец очаква своите туристи, но те трябва да са достатъчно смели и опитни. Това коментира пред „Знаме” краеведът Луко Лулчев. Изсеченият в скалата Трон е впечатляващ. „Тронът е известен някъде още от 2010 година, но е на много високо, почти недостъпно място. Пръв до него се добра известният сред нас, скалните пътешественици, Димитър Тонин-Мичо през 2016 година. Това позволи тронът да бъде сниман отблизо. След него, едва през тази година, още трима се докатериха и го заснеха. Впечатляващ е и не случайно е в началото на мегалитния комплекс с култови функции "Скумсале", който пък е със статут от национално значение”, коментира пред наш репортер бай Луко.
Междувременно той посрещна водещата на предаването „Мистичната България” по bTV Ирена Григорова и в сряда се появи в националния ефир на фона на Марков камък.
Писали сме и преди за комплекса „Скумсале” в едноименната местност. Или Свещеният град. Тронът е най-въздигнат, но там е и каменната скулптура на Змея. Тя е изработена от четири съставни и монтирани един върху друг обработени цилиндрично каменни тела с обща височина около 3 м. Тялото му е шлифовано, с вдлъбнато око на главата. Той е Стражът на култовия комплекс и стои отпред като Сфинкса пред египетската пирамида. Тук е и жертвеник с формата на бик, скалните фалоси и вулвата/утроба. Според Лулчев, този
Свещен град е бил мястото за масови ритуално-обредни практики и церемонии
В момента Ирена Григорова представя новата си книга, в която е отделено място и за
топонимите, свързани с Крали Марко
Затова и разговорът й с Луко Лулчев не случайно бе на фона на огромния Марков камък.
Следи от и за гиганти могат да се видят и в „Каменната книга” от мегалити край Стрелча.
„Ето снимки на две находки от стрелчанското землище в два различни един от друг мегалитови обекта, които може би са скални светилища, показва снимки Луко Лулчев. Виждате, че и двете са като черепи на гиганти или "атланти". И двете са с три очни отвора. Може би този в средата обозначава наличието на мистериозното трето око, което вижда всичко в материалния и извън материалния свят. Обаче дали изработката им в такива гигантски размери не подсказва, че
строителите на мегалитовите съоръжения са били гиганти
А може би древните чрез тези скулптурни образи искат да възкресят легендите за гигантските пришълци от космоса, дошли, за да творят чудеса на Земята. Тук става дума за неолитните времена, много преди античната епоха. Много по-късно в гръцката митология гигантите (исполините, великаните, колосите) са синове на Уран и Гея. Пак в античната митология са и митовете за битката на титаните. А снимките на чудовищата, както ги нарекох, ни карат да мислим, че те са съжителствали с великаните/титани, притежаващи такива огромни глави/черепи. Може би мегалитовите находки и градежи са били тяхно дело? На една от снимките има умален образ, който оприличаваме на извънземно. Дали и то не е довело или създало тези великани? Ами това „чудовище” след великаните не прилича ли на "манждра" - летящата машина от индийския епос. Тя е пътувала и в космоса. Може пък тя да е докарала тези великани и чудовища? Въпросите са много”, казва Луко Лулчев.
Въпросите изникват, когато ги търсиш. Когато помълчиш с гигантските фигури
на пазителите на светилищата. Или се подпреш на мегалитния компас - идеално оформен като четиристенна пирамида камък. „Древните са го решили по простоват и ефективен начин. Оказва се, че освен другите предназначения, за които знаем или подозираме, мегалитните пирамиди указват посоките на света. Всяка страна на пирамидите по скалните светилища показва дадена посока. Леко сверяване с местонахождението на слънцето ще ви ориентира къде е изток, запад, север или юг, усмихва се бай Луко. Той знае много за мегалитната памет на района и сам е открил и описал много находки. Те са своеобразни извори на информация наред с над 300-те надгробни могили около Стрелча, между планинските върхове Богдан, Бунай, Влък, Арбут, Стръмонос… Това са своеобразни мегалитови магистрали, непристъпни и грандиозни каменни острови, величествени скални пилони (менхири), закътани долмени (това е бретонска дума за каменна маса) и малки пещерни укрития, наподобяващи каменни колибки. Скални образувания преливат в мегалитови градежи, в стърчащи мегалитни блокове и морени, валчести, копиевидни и яйцевидни скални форми, олтари, водни огледала и пазители са оплетени в пространство, време, мистика и митология.
„Мегалитовите формации тук, в землището на Стрелча, са с най-голяма концентрация
Иначе са характерни за почти цялата територия на Средна гора. Няма спор, че те са от вулканичен произход, както и че много от мегалитовите форми и образите, които оприличаваме на познати животни или хора, имат природен характер. Но има и такива, които са резултат на съзнателни градежи и с вдълбани и изсечени знаци, релефи и скулптурно оформени образи. Определено това са човешки творения, създадени в предкласическия античен период”, смята бай Луко. Кои са хората, създали мегалитовите градежи и вписаните в тях следи и знаци, е въпрос, който ще занимава специалистите от сериозните науки.
Такива мегалитови „струпвания“ има в местностите Кучулата, Скумсале, Кулата, вр. Влък, Турчинов камък, Гарванов камък, Арбут, Студен кладенец, Киселицата, Бора, Изгорял цяр, Зли дол, Арбушки рид, Брусовете, Герекински гьол, Стръмнонос и др. Почти навсякъде те са на високи планински места по скалните върхове на посочените местности. Нашият гид вярва, че
това са местата за съединение на божествено и земно
„Наблюдават се общи характерни черти в необяснима засега системна връзка помежду им. Със сигурност такава има. В ядрото на системната връзка стои симбиозата на познанието и практиката под формата на вяра - обредност. Големият брой на свещени мегалитови градежи превръща цялата селищна равнинна и планинска територия на Стрелча в своеобразен Сакрален духовен център в Средногорието. В мегалитите на Средна гора се съхранява не само красотата на природата, но и част от познанието за праисторията на света”, убеден е Луко Лулчев. И кани невярващите да дойдат и да видят с очите си на място.
На същата тематика е и книгата „Намерени от чудесата” на скалния пътешественик Николай Нинов. Тя ще бъде представена във вторник, 26 ноември, от 18 часа в Театър Дом-паметник в Панагюрище, а Луко Лулчев, разбира се, ще присъства.
Тодор ИВАНОВ
