Тук знам почти всичко и любим ми е парк „Острова”
Македонският национал Александър Ляфтов е любимец на феновете на волейболния Хебър. Роден е на 15 август 1990 г. в Струмица, където и живее. Посрещачът блесна за Северна Македония и на европейското, където бе оприличен на „бомбардер” от колегите и показа, че неслучайно е носител на приза за MVP на хърватското първенство преди три години, когато дойде в Хебър след като стана шампион на Хърватия с отбора на Младост Рибола Кастела. Освен това Саша има шампионско злато от Ирак с тима на Соут Газ Компани, както и от родната си Северна Македония с Работнички (Скопие), с който печели и купата на страната. Машината за точки при посрещането в Зона 4 с готовност отдели от времето си за читателите на „Знаме”.
- Саша, започна своя трети сезон в Хебър, с какво те убеди да останеш треньорът Атанас Петров?
- Ами със селекцията, която направи Хебър тази година и амбициите на клуба през този сезон бяха основните причини да остана още една година тук. Решил съм, че ако ще си тръгвам някога от Пазарджик, искам да си тръгна с всичко, което може да се спечели във волейбола в България.
- Феновете те приеха и бързо стана техен любимец. А ти колко бързо свикна с Пазарджик?
- Това едно към друго върви, свързано е. Ако не ме приеха толкова бързо и така хубаво феновете, нямаше да свиквам толкова бързо с обстановката… Но ме приеха много добре и направиха да свикна много бързо в Пазарджик. И поради тази причина се чувствам много добре тук.
- Има ли нещо, с което не можеш да свикнеш тук, или което ти се струва странно и необичайно? А в коя държава, в която си играл, ти беше най-трудна адаптацията
- Много пъти съм казвал, че никъде нема идеално. Във всякоя държава, в която съм играл, липсваше по нещо. Идеално е само вкъщи си… Може би в Ирак най-тежко ми беше, най-вече поради социалния живот. Но в никое от местата, където съм играл волейбол, не съм се чувствал така, че чак да не мога да го приема и да вървя с това. Тук нема нещо особено, което да ми пречи на престоя и на играта.
- Бил си шампион в Македония, в Хърватска и в Ирак, сега с Хебър шансовете ни за титла май никак не са лоши? Нефтохимик ли пак ще ни бъде основният конкурент? Би ли казал по няколко думи за основните ни конкуренти за титлата? Хебър като че ли е по-уверен от миналата година? Ако да, на какво се дължи това?
- Да, шансовете ни са много добри и поради това останах тука, поради тия амбиции да станем шампиони. Според това, което виждаме, Нефтохимик е отбора, с който трябва да играем на финал… Но никога не се знае какво може да стане до края. Има много равностойни отбори, така че ще биде много интересно… Хебър със сигурност е по-уверен от миналата година. Категорично. И това се дължи на по-добрата селекция.
- Започнахме със спечелването на Суперкупата, ще гоним титлата, а в „Чалъндж къп” ни чакат следващия месец силни поляци. Какви са ни шансовете с тях?
- Ами да, започнахме много добре със Суперкупата и това беше много важно за самочувствието на отбора. В „Челинджа” жребият ни е тежък, изобщо не можем да кажем, че имахме късмет срещу Алурон Вирту Варта (Заверче). Но първият ни мач е там и треба да направиме най-доброто, защото вторият ни мач е тук и имаме голям шанс, даже ако там изгубим, тук да си бием и да играме „златен гейм” пред домашна публика. Надявам се на най-доброто представяне
- На европейското Македония с твоето участие в отбора направи много добро представяне и без малко не станахте четвърти. Би ли направил паралели между македонското и българското първенства?
- Да, представихме се много добре, с много добри мачове. Липсваше ни малко късмет. Наистина за малко не станахме четвърти – да отидем във втората фаза. Но това е. В мачовете, в които требваше да взимаме точки, не взехме… А първенството между двете държави е много различно. Тука първенството е на много по-високо ниво от нашто. Ние имаме осем отбори, от които да кажем, че само два са добри. Останалите са зле. Докато тук мога да кажа, че първите осем отбори са почти на едно и също ниво и това прави силно първенството.
- Тренирал си и други спортове – какви? И как се срещнахте с волейбола? Имало ли е моменти, в които си бил на крачка от отказване?
- Тренирал съм като малък много футбол, баскетбол, хандбал, борба… А с волейбола почнах с училищното първенство. Започнах да играя първо за училищния отбор и след това се записах на волейбол. И една от причините беше, че в Струмица, където живея, залата ми е пред блока, и по цял ден бях там. И така започна всичко. И никога не съм искал да се отказвам. Нямало е такова нещо.
- Как минава един твой ден? В Пазарджик остава ли ти свободно време, за да разгледаш града, региона? Кое те впечатли особено?
- Голям дял от деня заемат тренировките. Два пъти на ден тренираме, а след тренировките има почивка… Не остава много свободно време, но това, което имам, го използвам да пия кафе някъде по центъра… Тук съм вече три години, знам почти всичко, но най-хубавото място за мен е парк „Острова”. Но като имам свободно време, искам да карам колело. Обичам маунтин байк, обичам природата. Много хубави места има и обичам да ги обикалям с колелото.
С кои съотборници сте особено близки? Смеят ли ти се още на българския, който говориш? Ти пък на какво им се смееш?
- С почти всички сме близки. Може би с Брадли (Гънтър, б.р.) малко повече, че е чужденец, и да кажем, че и аз съм, затова двамата повече сме се сближили. А за другото – вече по-малко ми се смеят от преди, че почнах повече да говорам добре български. А аз се смея на некои думи, които кажат и в Македония, които значат друго, а тук имат друго значение…
- Какви например?
- Ами „елка” в България нали е „калкулатор”. У нас е коледна елха.
- Ха-ха-ха-ха… А защо 17?
- Защото с жена ми си имаме некакви неща, вързани с числото 17, затова избрах да го нося на фланелката си. Това лето правихме сватба с приятелката ми и вече съм женен.
- Бъди здрав и щастлив! И само Хебър!
- Благодаря! Само Хебър!
Дочо ЧАНЕВ
