ПАНАГЮРИЩЕ. Анастасия е първокурсничка в НАТФИЗ по специалността “Анимация”. Завършила е средното училище “Нешо Бончев” в родния си град. Рисува от малка, а мечтата й е да следва една от редките и нелеки специалности - анимация. Кандидатите са много, но само осем момичета и момчета от страната са приети в престижното висше училище. Сред тях е и панагюрското момиче.
Що за професия е анимацията, сподели пред наша репортерка бъдещата аниматорка.
- Анастасия, защо избрахте анимацията за своя професия?
- Доста години се занимавах с изобразително изкуство и след като завърших гимназия, доста умувах с какво най-любимо изкуство да продължа да се развивам. Реших, че анимацията е много добър вариант, защото не е само изобразително изкуство, а нещо по-различно и разчупено като възприятие.
Мечтаех да вляза в нови среди, които не познавам, и това се случи.
Кандидатствах само в НАТФИЗ и единствено в специалността “Анимация”. Тя ме вълнува, с нея искам да се реализирам в изкуството. Тя ми допада, не я свързвам с това дали е популярна или не толкова.
- Кой Ви запали по рисуването?
- Всяко дете посяга към боичките и белия лист. Сериозно рисувам от пети клас в школата на моя учител по изобразително изкуство Нистор Хаинов. От г-н Хаинов научих всички тънкости на рисуването - не само да умееш, но и да мислиш какво и как. За което от сърце му благодаря.
Плод на наученото са многобройните ми художествени изяви, които трудно ще изброя. Участвах в панагюрския пленер, който се провежда всяка година, както и в националния в Пловдив, също ежегоден. Мои картини са част от две изложби в Историческия музей в града. В творбите ми присъства човекът, интересен и непознат, със собствена индивидуалност и излъчване. Излъчването е много по-емоционално и дълбоко, отколкото на един пейзаж, натюрморт или абстракция.
- Как започна първата студентска година в НАТФИЗ?
- С много радост и вълнение, но малко трудно и объркващо. С колегите си изучаваме характерни за Академията общи предмети - режисура, монтаж и други непознати за мен неща. Все още ми е трудно да се ориентирам в новата, непозната за мен среда. Чувствам се малко объркана. Надявам се по-нататък всичко да си дойде по местата. Разпределението по специалности на 70 първокурсници ще стане догодина.
В курса ни по анимация сме четири момичета и четири момчета. Специалността дава неограничени възможности за разработване на различни теми. В тях задължително присъства човешкият фактор, отношението между хората, макар и завоалирани чрез други изразни средства. Със сигурност професията крие много човещина и хуманизъм. Трудна е, изисква прецизност и търпение. За сравнение - само в една секунда време се вписват 24-25 кадъра - рисунки. Понякога не всичко е перфектно и започваш отначало.
- Кои български аниматори Ви впечатляват?
- Повечето хора не са чували имената им, което е жалко. Интересът ми към творчеството на аниматорите-класици е от мига на решението да следвам техния път. Харесвам Зденка Байчева, Доньо Донев, Бойко Бойков и други. Анимацията е скъп занаят и все по-малко са мераклиите да го упражняват. Но ще го има.
- Как минава един студентски ден на първокурсник?
- Дълъг и нелек. Занятията започват от 9 часа сутринта, включително и в някои съботи и недели. С малки и по-големи обедни почивки, лекциите продължават до 18 часа. Хубавата страна на този процес е опознаването, сближаването с колегите и създаването на нови приятелства. Работата е екипна и доброто познанство е от значение.
- В малкото време след дългия ден какво обичате да правите?
- Фактът, че с Вас правим интервюто в 19.30 часа в събота, нееднозначно показва, че свободното ми време е кът. То ми стига да свърша нещо важно вкъщи, да чета книги и да гледам анимационни филми…
Пенка МИХАЙЛОВА
