ПАЗАРДЖИК. Съюзът на архитектите в България (САБ) инициира създаването на “Бяла книга на българския архитектурен модернизъм”. Идеята предвижда съхраняване на значими сгради в областта, строени от 30-те години на миналия век до наши дни. Проектът включва издирване, проучване, документиране и оценка на архитектурната, историческата и художествената стойност на всеки обект. Работата по “Бяла книга” ще продължи до 2023-а и ще приключи с издаването на алманах с одобрените от специалисти архитектурни сгради.
Дружеството на архитектите в областния град е сред първите в страната, откликнали на добрата идея на САБ за опазване на
архитектурното богатство
Комисия с председател арх.Георги Сарамбелиев и колегите му архитектите Николай Колев, Любимка и Петър Бурови и Петър Мурджев на първото си заседание прие важни предложения, за да има “Бяла книга на българския модернизъм”.
Паметникът на Алеко Константинов на Острова, дело на арх.Костадин Мурджев (1892-1946), ще е първият обект, включен в пилотния алманах. Построен е през 30-те години на миналия век в стил “Баухаус” (“Модерн”, който е сред най-влиятелните архитектурни течения в архитектурния модернизъм. Наричат го “Лице на 20-и век”. Предвижда се допълване на списъка с обекти, публикуван в бюлетина на САБ - брой 7 от 31 юли 2019-а.
Предложението за сградите с данни за авторите (по възможност) предстои да се обсъдят на два етапа - до 30 октомври и до 30 юни 2020-а.
Популяризирането на “Бяла книга” включва информация в местни медии до 20 октомври и през 2021-а, издаване на албум с одобрените обекти, придружен с архитектурна изложба. За изпълнение на дейността дружеството предлага финансова подкрепа от САБ в размер на 5 хиляди лева.
Защо е нужна на България и областта “Бяла книга”, разказа пред наша репортерка арх.Георги Сарамбелиев:
- Мотивите на колегите от САБ да има “Бяла книга” са провокирани от широко разпространената порочна практика за разрушаване, преобразуване, дострояване и други промени на характерни за периода от 30-те години до днес архитектурни сгради. Сред тях попадат и паметници на културата, регистрирани в Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности.
Преустройствата в архитектурата нарушават авторските права на проектантите, което е недопустимо. Подобен е примерът със сградата на
Минералната баня
в града - типичен представител на модерна архитектура от 60-те години на миналия век. Автор на проекта е известният от близкото минало арх.Христо Бакърджиев. За жалост, фасадата на сградата е обезобразена с псевдобарокови елементи - имитация на каменна облицовка по ъгли, корнизи и рамки на отворите. За новото “творение” отговорност носят специалисти от общинската администрация, дали съгласието си за нарушаване на оригиналната фасада.
Още по-драстичен е примерът с вида на бившата
Влаева къща
зад сградата на ОББ. Дълго време тя се ползва за обществени нужди, а от години е частна собственост. Фасадата е тотално променена с неподходящи материали. Оригиналът на къщата блести с категоричните си семпли геометрични форми и с изящната си пропорция. Сградата е ярък представител на архитектурния стил “Баухаус” не само за Пазарджик, но и за страната.
Не само банята и Влаевата къща са в примерите за груба намеса в архитектурата. Още стотици обекти в областта са застрашени от посегателства. На помощ за съхраняването на автентичността им идва инициативата на САБ за създаване на “Бяла книга на българския архитектурен модернизъм”. В списъка на Дружеството на архитектите фигурират
над 50 емблематични образци на модернизма
Те са както обществени, така и жилищни сгради. Сред тях са Театърът, Музеят и Галерията в Пазарджик, Музеят и хотел “Каменград” в Панагюрище, Музеят в Батак, Културният дом и Младежкият дом в Брацигово и още много други…
Съюзът на архитектите в България периодично издава алманах с архитектурни обекти в страната в стил “Архитектурен модернизъм”.
Пенка МИХАЙЛОВА
