Защо един учител и журналист иска да застане от другата страна – в общинския съвет?
Четвърта година влизам в класни стаи, пълни с младост, която не просто мечтае да напусне училището, а да напусне страната. Преди това не съм се сблъсквала толкова фронтално с тази безнадеждност да живееш тук. Всеки втори мечтае да си вземе дипломата и да напусне града, а след като получи и дипломата си за висше образование, да си тръгне от страната.
Миграцията е наистина много опасна. Виждате ли решение на тази задача?
Преди дни ми отговориха, че това е кауза пердута. Затворен между две междучасия, в 40 минути, трябва да преподаваш и да променяш представите и наслоеното с годините, че ако нямаш вуйчо владика, пари или връзки от корабни въжета, по-необразовани, дори слабо грамотни хора, ще те командват или ще те препращат от гише на гише. Дори по-невъзпитани.
Даваш им примери – реални човешки примери, че ако си образован, ако четеш и се интересуваш, си наясно, че в държавата, от която искат да се спасят, има закони. Проблемът е, че не ги спазваме, защото всички правят така и липсва контролът. Смазали сме желанието да живеят в подреден свят тук.
Кой да го подреди?
Те ще го подредят, ако им позволим. Стратезите на революциите и промените са мъдри хора на възраст, но на барикадите са младите хора – ученици, студенти, а също и интелектуалци. Ние всеки ден губим тях. Губим и неродените им деца, които няма да знаят де е България. Във времето на Възраждането, богатите хора и чорбаджиите са пращали в чужбина децата си да се изучат, да вземат порядките на обществата и да се върнат тук, за да градят селото, града, държавата. А какво правим ние днес? Гоним ги! С надеждата да не се връщат и да се устроят там. Пък, ако може и нас да вземат. Защо? Защото ни е страх.От демокрацията отдавна сме се отказали.
И как да ги задържим тук?
С ред. Ред, който да им помогнем да създадат тук. Непримиримост те имат. Очи да видят и разум да преценят, също имат. Трябват им примери за ред и за отговорност. Те са друго поколение. Те искат да ги оценяват по способностите им и заплащането също. Искат присъдите да са според вината. Да ги управляват кадърни и грамотни хора. Да не дават пари под масата за неща, които им се полагат по право. Да не търсят връзки, за да си намерят работа. Стандартът на живот на хората от властта да отговаря на заплатата им.
А вие какво искате?
Искам тези млади хора тук. Искам нов 10-ти ноември. Искам демокрацията, искам свободата, искам ентусиазъм без страх за насъщния. Искам свободни избори без корпоративен вот, без платени гласове, без продадени съвести.
Заговорихме за купени гласове. За колко се продава българският избирател?
Носи се мълва за суми от 20 до 100 лева за един ден. Вижте, за 1460 дни, колкото са дните за следващите 4 години, са ви купили за 3 или 6 стотинки на ден. Толкова ли струва бъдещето на децата ви, на внуците ви? През тези 4 години колко пъти ще видите този човек, който ви е купил? Ще го контролирате ли той какво си е купил от общинската "баница", която всъщност е наша – обща? Колко общински поръчки е получил, с колко имоти се е сдобил? Човек струва толкова, на колкото сам се оцени.
Как един общински съветник може да промени живота на хората?
Повечето от хората не правят разлика между кмет и общински съвет. Общинският съвет е колективен орган от 41 съветници, които приемат или отхвърлят предложенията на кмета и след това трябва да контролират как се изпълняват те. Първото и основното е да си четеш материалите, които ще трябва да гласуваш, не да влизаш в залата с указателно листче по коя точка кое копче да натискаш. Обществена тайна е, че малцина четат и питат. Така се оказа, че децата не могат да карат колело в парковете и градините в Пазарджик.
Да вземем Програмата за общинската собственост за продажби и концесии. Какво ви говори „Урегулиран поземлен имот X – ХХХ, в кв. YY, по плана на гр. Пазарджик, на бул. „България“, с площ 1050 кв.м, актуван с акт за частна общинска собственост № ZZZZZZ/ZZZZZZZ??? Нищо. Това може да е текст в едно решение на Общинския съвет за продажба на имот. Имало е обществено обсъждане, гражданите са питани през работното им време и мълчаливо са се съгласили. Минало е през комисиите. Който чел, чел. Гласувано е от съветниците, търгът е проведен. Сделката е сключена. Всичко е законно. А дали знаем какво е продадено? Може би продадохме земята под редакцията на вестник „Знаме“? Кой да знае? Всеки един съветник е задължен периодично да се среща с избирателите, да ги информира, да пита тях, а след това и кмета за проблемите им. Да предлага решения, които те искат и пряко ще ги засегнат от гласуването ти. Примери за успешни граждански инициативи има - бул. „Александър Стамболийски“, сградата на училището в Црънча.
За 4 години мандат, 4 неща да свършиш - резултатът е, че си променил живота на някого.
Купуването и продаването на гласове са престъпления!
