ПЕЩЕРА. На днешния 18 октомври се навършват 105 години от рождението на проф. Димитър Пасков, а в негова памет някои пещерци ще запалят свещички и ще помълчат. За него вестник „на Юга” Италия го нарича „Един голям и славен учен”. „Знаме” е писал за приноса на световно известния учен, който получава Златен Оскар за наука. Малко известен факт е, че е бил обвиняван в плагиатство, казва пещерската учителка Здравка Попова.
„Големият успех, както и голямото нещастие, са изпитание на една нация. Поради нетърпимост към чуждия успех на нашия учен започват обвинения за плагиатство, дори и когато самите съветски учени Машковски и Аничков подчертават, че нивалинът е създаден в България от проф. Пасков. Настървената кампания срещу него довежда до забавяне на пълното клинично изследване на препарата и по-бързото му регистриране в други страни, за да се запланува и реализира износ. Обидната кампания се води настървено, следват съответните наказания, снемане от длъжност, лишаване от званието „Лауреат на Димитровска награда”. ЦК на БКП го посочва заплашително с пръст, не може България с едни гърди да бъде по-напред от съветските учени, нали”, казва г-жа Попова. Реабилитацията обаче идва. До България достигат известия за успешното приложение в други страни. Най-реномираните медицински издания публикуват неговите статии. Обидните игри се отразяват върху крехкото здраве на изобретателя и той не издържа. Приживе той полага усилия, граничещи до фанатизъм за създаването на лекарство за лечение на страдащите от паралич. Започва своите изследвания в България, поради липса на достатъчно условия продължава в детайли в Ленинградския институт. И тук сам в продължение на година и половина изследва влиянието на нивалина върху различни органи и системи на живия организъм. Работил е с високо професионално майсторство и с прекрасно познаване на литературата по въпроса. В един неадресиран документ-приложение обяснява, че е вложил „огромен труд и ентусиазъм воден от мисълта да се създаде и даде на нашата медицинска практика, колкото се може по-пълно изследван препарат. В Своята монография 1959г. „Нивалин фармакология и клинично приложение” той посочва заслугите на всички колеги, които работят в това направление точно и на мястото му.
Когато през 1955г. излиза терапевтичен справочник, от който става ясно, че руските учени и нашият професор, на чието име в Пещера е кръстена малка стръмна уличка, са работили независимо един от друг и са достигнали до едно и също откритие. Това не е беда и не намалява приноса на Пасков. Такива примери науката се срещат и в други области на изследователската дейност. Съветските учени успяват да изолират галантамина от Кавказко кокиче”, допълва Здравка Попова. И се пита, ако беше проф. Пасков оставен да работи, какво ли още щеше да създаде?
(Зн)
