За една легендарна българка, починала в Пазарджик, знаят малцина. Тана Кировска от с. Осничени, Костурско, обаче заслужава нашето внимание. Тя се е отдала на борбата за свободата на Македония, а подробности за живота й дава Коста Църнушанов в статията „Ролята на българката в македонското освободително движение” (Македонски преглед, бр. З, 1995 г.).
На 7 май 1906 г. андартска чета, предвождана от капетан Лицас (Андонис Влахакис) влиза в Осничени и започва да пали къщи и плевни. Нападат къщата на баба Тана, в която пребивават Нумо Кировски и Колю Бараков от районната чета на ВМОРО. Двамата четници успяват да организират селската милиция за отбрана. Завързва се няколко часово ожесточено сражение, в което Тана наравно с мъжете участва. При щурма на андартите е убит водача им Лицас и заместника му Леонидас Петропулакис. Пред къщата на Тана пада тежко ранен и другия му заместник Петро Паша(подпоручик Панайотис Петропулакис). В този момент баба Тана, с балтия в ръка, излиза под дъжд от куршуми, обискира ранения, взима наличните документи и стреля с манлихерата му по андартите. Уплашени от смелостта на българката, гърците се разбягват извън селото. В малкото селце остават да лежат труповете на 26 андарти.
За героизма на баба Тана се разказва от уста на уста из целата Костенария и историята стига до митрополита на Костур Каравангелис, по чиято заповед месец по-късно за отмъщение са обезглавени 5 невинни селяни. През 1926 г. съседното село Езерец, след прогонване на българското население, е прекръстено на Петропулаки, на името на братята разбойници, нападнали и получили своето възмездие от баба Тана Кировска. Тана умира на 70 г. през 1932 г. в Пазарджик.
Поклон пред паметта й.
(Зн)
