Тъкмо чрез кмета Тодор Попов Пазарджик стана уютен, красив и го приех за моя столица
В интензивна предизборна кампания сме. Ясни са вече кандидат-кметовете и кандидатите за общински съветници. Винаги съм изхождал от принципа, че всеки има право да се кандидатира - било за кмет, било за общински съветник.
Дали обаче всеки поотделно е наясно със себе си и със своите възможности?
Защото да си кмет или общински съветник не е професия.
В края на настоящия мандат казах следното на моите колеги-общински съветници: тези, които ще се кандидатират, при срещите си с хората най-напред трябва да кажат каква е трудовата им биография, какво са постигнали, имат ли авторитет на работните си места. Вън от това добавих, че те, като кандидати за общински съветници, трябва да кажат на хората с какво са допринесли, щото Пазарджик да стане по-уютен и привлекателен за живеене град. Неведнъж съм казвал, че тъкмо чрез кмета Тодор Попов моята столица е Пазарджик.
Ако ме попитат: „Ами ти с какво си допринесъл за Пазарджик?”,
нескромно ще кажа: „В областта на духовната сфера развивам активна дейност.” В знаковата галерия „Боев”, заедно с Панайот Ляков, откриваме изложби на именити български художници. Тъкмо през нашия мандат гражданинът на света Никола Манев бе удостоен със званието „Почетен гражданин на Пазарджик”. Този творец, който е носител на множество значими награди, е споделял пред мен, че за най-голямо признание приема това почетно гражданство. В знак на благодарност той подари 40 от безценните си творби на община Пазарджик, създадена бе и постоянна експозиция от негови произведения. В художествената галерия „Станислав Доспевски” представям книги на изявени български автори. Някога представих книгата на президента д-р Желю Желев „Моята политическа биография”, книгата „Дългата нощ на комунизма в България” на изтъкнатия ни социолог проф. Георги Фотев, книгата на проф. Ивайло Знеполски „Българският комунизъм”, „Самоубийството: начин на (зло)употреба” и двутомника „Несъгласни думи” на Димитър Бочев… По моя покана в Пазарджик са идвали журналистите Михаил Вешим и Йордан Попов, а през ноември, пак по моя покана, в областния ни град ще гостува писателката Теодора Димова - дъщерята на големия български писател Димитър Димов… По съвместна идея с вече отишлия си от този свят мой приятел адвокат Николай Антов - негова и моя, бе съграден паметникът на великия бас Борис Христов. Реализацията му нямаше да е възможна без един истински спомоществовател като инж. Емил Йончев. Паметникът се вписва по един удивителен начин пред сградата, в която се твори правосъдие.
Какво впечатлява в настоящата предизборна кампания.
Опонентите на кмета Тодор Попов рисуват мрачни апокалиптични картини
Един от тях без свян твърди: „На ръба на пропастта сме!” Как узна, че сме почти в пропастта, след като не се е докосвал до коридорите на общинската власт? Знае ли той, че община Пазарджик не е сред застрашените във финансово отношение? Знае ли, че безработицата в Пазарджик е сведена до 2 процента и че тепърва ще се откриват нови работни места?
Когато човек сключи примирие със себе си, ще бъде в състояние да излъчва истинска мъдрост. Да излъчва добронамереност финес и лекота. Тезата на Тодор Попов и на хората от „Новото време” не е празнословие, а показване на стореното.
Около предизборната кампания се забравя един безспорен факт. Преди време тъкмо във вестник „Знаме” беше публикувано изявлението на министъра на финансите, че Тодор Попов е най-успешният кмет в България. Неведнъж коварните убождания на агресивната посредственост го преследваха. Търсеха слабите му места. Обединяваха се в отмъстителна вълна в тежки за него житейски и професионални моменти. Кметът Тодор Попов обаче не е толкова лесен.
Имат ли място апокалиптичните картини в случая?
Мнозина са ме питали трябва ли да се гласува
Колкото елементарен, толкова и сложен въпрос. Правото на гласуване е вътрешно необходимо право на всеки. От волята на българския гражданин зависи дали ще пристъпи към урните или ще си остане вкъщи. Моята теза е, че трябва да се гласува. Поради едно просто обстоятелство. Не можеш да критикуваш местната власт, ако не си показал заинтересованост към процесите на местното самоуправление именно чрез пускане на бюлетината. Чрез гласуването всеки поотделно изразява своето становище относно участта и съдбата на нашия град.
Моите наблюдения са, че хората сякаш се умориха. Нека да признаем - българският народ може да живее и по-добре, при условие, че властниците проявяват грижи към него. Винаги съм твърдял, че хората на Пазарджик са интелигентни и не могат да бъдат излъгани с евтини популистки обещания.
Убеден съм, че на 27 октомври хората ще излязат да гласуват и ще дадат гласа си за най-удачните и най-достойните.
Да живееш в Пазарджик е привилегия.
Не е необходимо да гледаш града в лицето му, а да го чувстваш.
Хари ХАРАЛАМПИЕВ
кандидат за общински съветник в листата на Тодор Попов и МК „Новото време”
Хари Харалампиев е роден на 10 юли 1939 г. в Перник. Син на миньор. Член на Съюза на българските писатели. Автор на девет книги. Два мандата председател на Общинския съвет. Бил е заместник-председател на Висшия адвокатски съвет. Член на журито на фондация „Свободна и демократична България”, основана от Дими Паница.
