ПАЗАРДЖИК. В есенната майсторска работилница в двора на етнографския музей освен накити от мъниста, за които “Знаме” писа, грееха и художествени плетива на майсторките Ивана Рабаджийска от Елшица и Ваня Терзиева и Красимира Карлова от Пазарджик. Те представиха свои ръкоделия, характерни за народни носии, изплетени на една, две и пет куки. Най-често използваните материали за плетене са вълна и памук.
Ивана Рабаджийска, облечена в характерна елшишка носия, показа богато орнаментирани традиционни шарени чорапи от панагюрското село. Нейна страст са и дантелите. За голямата любов към плетенето наша репортерка разговаря с майсторката Ивана Рабаджийска.
- Г-жо Рабаджийска, как се запалихте по плетивото?
- От малка съм негова любителка, особено на една кука. Майка ми, която плетеше с лявата ръка, даже не се опита да ми покаже майсторлъка. Учих се от баба, но интересът ми към занаята се прояви доста по-късно, вече бях на 65 години.
Тежко преживях загубата на съпруга ми. Останах сама. Дните преминаваха все по-тягостно. И макар на 65, си казах: “Ивано, я се стегни да правиш нещо полезно и занимателно”. И започнах да шия народни носии на кукли. Последните 10 кукли купих от сергия на тазгодишния празник на селото. Дрехите, с които ги обличам - летни и зимни, са от автентични платове: ризата от кенар, отдолу с дантела. Бръчникът отгоре пък е от домашно тъкан вълнен плат бало, надиплен на “байраци”. Официалните дрехи са алени диплени рокли от кадифе, по средата са оформени листа - затова му казваме “наперено” кадифе.
Летният всекидневен сукман е от памучен, тъкан на ръка плат, обточен с гайтани в долната му част. Да облечеш една кукла са нужни много часове. Започвам вечер и до пет часа сутринта куклата е нагиздена. Първо шия ризата, оплитам дантелката, ушивам роклята - диплите са предварително намокрени, чакам ги да изсъхнат и ги зашивам. Поставям коса, връзвам кърпа с китка и всичко е готово. Куклите с носии са десетки. Обичам да ги подарявам. При едно от гостуванията на нашия състав в Турция зарадвах министъра на културата с подарък - момче и момиче.
- След куклите как се захванахте с плетените шарени чорапи?
- Всички показани тук чорапи са автентични, от домашна вълна. Внучка на баба Петруна, отишла си от този свят преди 50 години, ми показа плетени от нея чисто нови чорапи. Моделът беше уникален. И така се започна. Хващала съм модели и от други възрастни жени в селото. Как ще се изплетат зависи от цвета - белите първо се изплитат, после се бродират. При другите багри плетенето върви заедно с украсата от фигурки и шарки, също от старовремски чорапи. Пазя един чифт памучни на 200 години, подарен ми от моя позната от Ветрен. Украсата им е от бели мъниста, имат и шевичка.
- Преждата лесно ли се намира?
- Предпочитам да изработвам шарени чорапи от вълнена прежда. Търся конци, еднакви с цвета на оригинала, но не винаги ги откривам. Пътувах специално в Турция да си купя прежда, донесох си цял чувал различни цветове. Изкуствената прежда е по-лека, но при употреба не изглежда по същия начин.
- Кой поред чифт плетете сега?
- Не съм ги броила, но сега съм на друга вълна - бродерия. Като дете харесах риза, която носеха по-големи момичета. Плачех, че няма кой да ми я направи. Моя приятелка запазила модела, сега го извезвам върху автентично платно само за предната част на дрехата. Някои от моделите за чорапи и за другите изделия са от списания за плетиво, които си купувам. Най-обичам да ги разглеждам вечер.
- Имате много плетени и избродирани красоти. Къде ги съхранявате?
- В една от двете ни къщи. Долният етаж на по-старата е превърнат в малък музей за стари предмети. В центъра е шевната машина, винаги отворена и готова да седна пред нея. Подредени са и чорапите. Вече съм предупредила внуците - ако не искат да ги съхраняват, да ги подарят на музей. Това важи и за сбирката от различни носии, които висят по стените. Там са и домашно тъканите кърпи, има и четири престилки. Едната е много стара, поизбеляла, но е скъп подарък от приятелка от Ямбол. Оплетени шишета на една кука, лесичовският джумал и коледарче с риза, елек, потури и ямурлук допълват скромната експозиция.
- Внуците посещават ли старата къща?
- По-големите - Елеонора и Теодора, харесват това, което правя. Те сами си изплетоха гривнички, герданчета и ленти за косата. Второкласничката Сесилия и тригодишната Натали живеят с родителите си в Англия. На двете уших бели рокли с българска бродерия и изплетох бели чорапи. Шарените са за шопския сукман, украсен с пулчета. Натали, която учи и в българско училище, участва в състав за народни песни и танци.
- Какво друго обичате да правите?
- Събирам камъни, надписвам ги с имената на местата, които съм посетила, и ги слагам в двора. Последните са от Рупите и от Самуиловата крепост. Нямам отговор на въпроса защо са ми - идва ми отвътре и ги превръщам в спомени.
На сърце са ми елшишките песни, които изпълнявам от 1965-а с нашия ансамбъл “Звездица-ясногрейница” с художествена ръководителка Веска Гиздова.
Щях да пропусна цветята, изпълнили целия ни двор. За тях събирам семена откъде ли не. С една китка от Шумен се гордея, че е единствена в селото. Някои засаждам в стари обувки, защото ми е жал да ги хвърлям. Растенията в тях цъфтят на воля.
Благодарение на това, което правя, се сдобих с много приятели от много места. Галя от София научила за носиите и дойде специално да ме снима. Направи ми албум, снимките на представителните носии постави в рамки. Софиянката често ми гостува, за което й благодаря.
Дните ми минават неусетно с разнообразни занимания. Спокойно мога да кажа, че съм щастлив човек…
Пенка МИХАЙЛОВА
