ПАЗАРДЖИК. Ромските деца от 0 до 3 години не получават адекватни здравни грижи и причините за това са много. Такъв извод бе изтъкнат на базата на проучване на територията на четири общини в Пазарджишка област. Фонд за превенция на престъпността ИГА представи в Пазарджик проекта „Грам превенция, килограм интервенция“, който цели повишаване на институционалната и гражданска информираност и знание за съществуващите бариери пред достъпа до здравни услуги за уязвими ромски общности в област Пазарджик. Конкретната „таргет група” са деца на възраст от 0 до 3 години, техните родители, както и бременни жени. Изследването вървяло в ромските махали в Пазарджик и Пещера, в Динката за Лесичовска община, и в Исперихово за община Брацигово.
Финансирането по проекта е от Тръста за социална алтернатива и с част от него ще се провеждат прегледи като пилотна профилактика в махалите „Токайто” и „Пирин” в Пазарджик и в Пещера.
„Масово родителите в общностите, които изследвахме, не познават основни аспекти, важни за ранното детско развитие, каза експертът Андрей Момчилов. И поясни, че може да се обособят три аспекта, които остават незабелязани. Първият е физическото развитие. „Оказва се, че хората не знаят колко време най-много трябва да стои на столчето или в кошарата, да е в поза или по коремче. И то в глобален мащаб. 80 процента от децата в света не се движат достатъчно”, каза Момчилов и подчерта, че останалите два аспекта са когнитивното и емоционалното развитие на децата. Не само в ромските общности родители предпочитат децата им да спрат да плачат като им пуснат телевизора или им дадат таблет или телефон. Липсата на здрав и достатъчно дълъг сън на детето, липсата на здравословни храни и на нормално общуване, липсата на укрепването на психическото здраве на децата обаче крие много капани”, добави той.
Че на изследваните от ИГА места тези опасности тотално се неглижирали заявиха и изпълнителният директор на фонда Димитър Русинов, и главният експерт Трендафил Меретев. И подчертаха, че заради тези празнини се вижда ръст на специфични заболявания – чревни инфекции, анемия, епилепсия, затлъстяване, бъбречни заболявания… Необходима е обаче координирана системна здравна превенция и профилактика.
Експертите са оптимисти, че ще се разработят ясни механизми за организирано въздействие върху институции, организации, фирми и граждани за преодоляване на конкретни явни и скрити бариери пред достъпа на уязвими групи до здравни услуги.
Целта е на базата на изготвена Стратегия за застъпничество за преодоляване на споменатите бариери да се сформират граждански инициативни групи, да се привлекат местните общински съвети и кметове, които да инициират информационни кампании и обществени форуми. За да се ангажират всички местни заинтересовани страни. Това трябва да се случи, защото този проблем се неглижира и остава в периферията, същевременно няма статистика, нито ефикасен контролиращ механизъм, който да следи колко от пациентите минават през джипитата реално, а не на книга, категорични са експертите.
(Зн)
