Майкъл (Сергей) се разпознал на една от снимките в училището
ПАТАЛЕНИЦА. За неочаквана среща с ученик от бившия Дом за деца и юноши разказа на страницата на ОУ "Константин Величков" във Фейсбук директорът Никола Колев. Случило се е в понеделник, а ето и текстът на г-н Колев:
Делови следобед. Преглеждам поредните новости около предстоящите проекти. В стаята ми влизат усмихнати мъж и жена. На развален български мъжът ме поздрави:
- Аз съм Майк, а това е жена ми Паци.
Със съпругата си Паци
Поканих ги да седнат, лицето на младия мъж ми напомняше нещо. Оказа се, че Майк или Майкъл Джон Крег е бившият ни ученик Сергей Зарков Горчев от Дома за деца и юноши. Той е роден през 1984 г. Изоставен от родителите си, е настанен в Дома в Лесичово и оттам идва при нас. Учил е в Паталеница до 5 клас. През 1997-а Домът в Паталеница е закрит и всички негови възпитаници са преместени в дом „Рада Киркович“ в Пловдив. Сергей също заминава за Пловдив.
На 15-годишна възраст е осиновен от американско семейство
Отива в Айдахо и от 20 години не се е връщал в България. Занимава се с поддръжка на сгради. Трудно говори български и с усилие намира правилните думи.
Тази година е решил да посети родината и да види местата, свързани с детството му. С него беше и съпругата му Паци. Двамата имат 4 прекрасни деца. Повиках Ангел Ташков, дългогодишен възпитател в Дома за деца и юноши в Паталеница. Сергей се разпозна на една от снимките, които пазим в училище. Влезе с видимо вълнение в класната стая, в която е учил.
Като ученик в Паталеница, заедно със свои връстници
Почти не помни възпитателите си от Дома. Но често споменаваше
готвачката леля Пенка,
която се е грижила много за него. Разказа как му е носила храна, а той й помагал да чисти и мие чиниите. За съжаление, наскоро тази жена е починала.
По-късно Сергей и съпругата му отидоха до останките от сградата на Дома за деца и юноши. Той сподели, че ще посети и дом „Рада Киркович“ в Пловдив.
Това връщане назад в годините ме развълнува. В последно време често наши възпитаници от някогашния Дом се обаждат или идват до Паталеница, за да се срещнат със спомените от своето детство.
Никола КОЛЕВ
