ПАЗАРДЖИК. Есенната майсторска работилница събра в зеления двор на Етнографския музей любители на накити, изработени от мъниста. Да покаже как се раждат изящните колани, гердани, гривни и други украшения, специално от Равногор пристигна майсторката Мария Христоскова. Облечена бе в традиционна селска носия, изпъстрена с мотиви от многоцветни стъклени мъниста. Мария представи саморъчно изработените произведения на своеобразното изкуство.
Мария Христоскова сред накитите, изработени от нея
Как ниже и плете миниатюрните топчета и ги превръща в бижута, сподели пред наша репортерка Мария Христоскова:
- Влюбих се в занаята преди десетина години, гледайки майсторката Надежда Щърбева, която си отиде от този свят. Тя ме научи да редя мъниста за гривни, колани и кюстеки (герданче с висулки). В миналото жените в село сами са си украсявали дрехите с мъниста - якичката (люгав), нагръдника и долната част на сукмана.
Всички са умеели да нижат и плетат мъниста
Но с времето и новостите в облеклото, занаятът бе позабравен. Възкръсваше само в дома на баба Надежда, отворена към всички, пожелали да го научат. Показваше тънкостите му с много любов и търпение. Сръчна и мъдра жена беше, искрено й благодаря. Защото освен хоби, изработването на накити се превърна във възможност да попълвам семейния бюджет, макар и скромно.
Започнах с колана, за който е нужен модел. По него нанизвах разноцветните мъниста в 24 реда за оформяне на фигурките. После на една кука се плетат върху памучен конец - тире или обикновена макара за шиене. В традиционните равногорски колани
най-важният елемент е птицата
Впоследствие се изработват цветя, сред които най-предпочитана е розата. Щастлива съм, че голямата певица Валя Балканска носи изработен от мен колан, също с рози. Негова притежателка бе Нина Грънчарова, която със съпруга си - унгарецът Георг Шубер, всяка година пристигат от Швеция за гайдарското насдвирване в селото.
Валя харесва нейния колан, а Нина й го подарява
Оттогава накитът не слиза от красивата родопска носия на изпълнителката на космическата песен “Излел е Дельо хайдутин”.
Моделът на колана с розичките е от стара равногорска кърпа, която се слага на огледалото. Девет от тези колани вече са в Разлог - само там мъже носят по три колана, завързани отзад. Докато при нас коланът на носията е един, отпред пафти и се носи от жени. Мои колани има още в Банско, Шумен и София. В миналото коланите са се изработвали върху жълта основа.
Различните накити се изработват с различни по цвят мъниста
За кюстека те са черни, сини и червени. Синьо мънисто има задължително върху сукмана. Цветът на кърпите е съобразен с възрастта на жената - цветни за младите, зелени за по-възрастните, черни за бабите. Кърпата се нарича козянка. През лятото върху нея се набожда цвете, през зимата се украсява с кюстеки от мъниста във вид на три миниатюрни човечета.
Занаятът е труден
Изисква търпение и добро зрение, с което вече не мога да се похваля, но не се отказвам. Обикновено започвам работа към 20 часа и приключвам към 2 часа през нощта. В тези часове никой за нищо не ме безпокои. Нужна ми е тишина, която ми помага да не сбъркам някой от цветовете във фигурките.
Първо на специално телче нанизвам 10 мъниста, които отиват на конеца. Както споменах, коланът съдържа 24 реда (мъжките са с по 30 реда). В единия ред мънистата са 500 или за четири реда на ден нанизвам и оплитам за конеца 2000 топчета. Преди да ги нанижа, трябва да подбера еднакви - едно по едно. Поръчвам ги от различни градове, стигнах чак до Златоград. Много държа цветовете да са идентични с тези на оригинала - изискване за точността на мотива на изделието.
Герданите се правят по схема
Оригиналният равногорски е известен под името “оченцето”. Наниз от него бе запазила моята учителка Надежда Щърбева. При мен също са идвали жени да подхванат занаята и се гордея, че мога да го предам на по-младите. Интерес проявяват и чужденци, посещаващи селото, но изработването на колан от мъниста се оказа непостижимо за тях - още като видят как се прави и се отказват.
Освен оригинални, за бижутата от мъниста използвам и по-нови модели, мои авторски. Дъщеря ми Софка ми подари модел и нямам търпение да го започна. Майсторенето на накити от мъниста изисква най-вече мерак.
Птицата - орнамент в автентичните колани от мъниста
Накитите от мъниста се отнасят към 19-и и първата половина на 20-и век. Характерни са за родопските селища като неизменен атрибут към традиционните женски костюми. По-рядко срещани са накитите за деца и за мъжки носии.
Мънистата са предпочитани заради вярата, че носят предпазна сила против уроки и зли очи. От друга страна те са красиво допълнение към народните носии. Изработват се от различни по големина и форма стъклени мъниста. Най-предпочитани са кръглите мъниста с диаметър 1.5 до 25 мм. Обикновено се използват четири основни цвята - бяло, черно, синьо и червено.
Най-често срещаните мотиви са геометрични фигури, стилизирани цветя и листа. Птицата е най-характерният орнамент в автентичните равногорски колани. Техниките са низане и плетене на една кука, везане по модел, низане и изплитане с игла.
Пенка МИХАЙЛОВА
