In memoriam
На 22 септември ни напусна внезапно този най-популярен и атрактивен телевизионен водещ, писател, културолог. И обяснимо хвърли в покруса хиляди свои почитатели, зрители и читатели. И това не е случайно, защото през последните три десетилетия гласът му звучеше от малкия екран на различни телевизионни канали и респектираше със страстната си защита на потъпканите права и свободи на изпадналия в беда народ, търпеливо очакващ да настъпят мечтаните демократични промени. Така проф.Вучков спечели доверието и симпатиите на десетки хиляди свои горещи привърженици у нас и в чужбина. Макар че повечето се докосваха до него само чрез вълнуващите му изяви на малкия екран. В Пазарджик обаче помним една среща с него, която се превърна в истински духовен празник.
Кой е Юлиян Вучков?
Роден е на 31 януари 1936-а във Варна. Израства като отритнато дете в крайно неблагоприятна семейна среда. В годините на нерадостното му детство, изоставен от родителите си, го спасяват донякъде несигурните и непостоянни грижи на баба му и дядо му във Варна. Мизерията го притиска и в детството, и в юношеството, та до студентските години в София. Оставен да се препитава и да оцелява сам, той разчита на скромните хонорари от сътрудничеството в различни столични издания.
Макар и в постоянно материално затруднение, невероятната му любов към книгите и нестихващата любознателност го отвеждат във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов”, където успешно завършва специалността “Театрознание” Но той не разчита само на преподавателите и учебниците. Упорито чете, обогатява специалността си, разширява общата си култура и интелектуална ерудиция. Именно този неудържим стремеж за духовен растеж му разкрива светлите хоризонти на бъдещата му стремителна житейска и творческа реализация.
Професионалният му път започва плахо в Творческия дом на актьора и в Съюза на артистите в България. Изключително голяма роля за навлизането му в творческите среди има привличането му за
главен редактор на престижното списание “Театър”
На страниците му намират място негови водещи статии и рецензии за нови пиеси, театрални спектакли, портрети на млади и утвърдени актьори, щрихи от театралния живот у нас и в чужбина, дебютни драматични заглавия на млади таланти. Това издига творческото му самочувствие и авторитет в света на Мелпомена. Неусетно името му нашумява като барометър в театралния възход през креативните години на духовна България.
Спечелил си име на известен културовед, младият Юлиян Вучков през годините става търсен лектор в различни столични вузове. Скоро се нарежда сред
най-нашумелите имена в професорския елит на страната
Нещо повече - постоянно растящото му влияние в академичните среди му донася стимулиращо признание - става почетен професор в столични висши училища.
Разностранните му интелектуални интереси в по-младите му години му позволяват да нагази с хъс и в примамливите води на литературното творчество. Още през далечната 1965-а се появява дебютната му книга “Живот с голяма и малка буква”. Следват я “Кратки беседи по изкуство” (1965), “Театрални светове” (1968), “Човешки нрави” (1975) и други стойностни заглавия.
Където и да отиде, с каквото и да се заеме, той не може да избяга от света на сценичното изкуство. Издава “История на българската драматургия” в три части, в която проследява нейното развитие от 1878-а до 1989-а. Но творческите му търсения го отвеждат много далече. През 1997-а издава емблематичната си книга “Кратка история на световната драматургия”, посрещната с интерес и в Русия.
В творчеството си талантливият театровед никога не напуска
общочовешките и културните проблеми на съвремието
Въпреки че често ни препраща към миналите си преживелици. За това красноречиво говорят книгите му “Изкуството да живеем” (1984), “Загадките на любовта” (1996), “Върхове в историята на българската литература” (1999) и други.
Моите лични контакти с талантливия български творец датират едва от средата на 90-те години на миналия век. През 1996-а
Вучков гостува в Пазарджик
В зала “Устрем” на Младежкия дом литературният критик Марин Кадиев представи новото тогава заглавие “Загадките на любовта”. Залата бе силно впечатлена не само от интелектуалното съдържание на книгата, но и от подчертано емоционалното поведение на госта. Неусетно поведохме дружески разговор. Той бе събеседник с изненадваща достъпност. Уговорихме се да го представя в интервю пред нашата общественост. Той прие, а после включих този разговор в моя сборник интервюта “Споделено завинаги”. Допадна му и с нескрито удовлетворение го представи в едно от телевизионните си предавания. Така започна едно добро и плодоносно познанство. Разговаряхме по телефона, срещахме се в София. С негово съдействие организирахме в пазарджишката художествена галерия “Станислав Доспевски” незабравим концерт на бесарабската българска певица и пианистка Ирина Иванова, чиито руски песни взривиха препълнената зала.
С това съвсем не се изчерпва моето сътрудничество със столичния театровед, превърнал се в изкусен майстор на изящната словесност. През 2005-а се появи мемоарното му произведение “Животът в България през моите спомени. Срещи с бележити хора”. Нетърпеливо прочетох книгата и много ми хареса. По телефона му предложих да я представим в Пазарджик. Той сякаш само това бе чакал - прие поканата и на 27 септември 2005-а големият салон на читалище “Христо Ботев” се оказа
тесен за многобройните му читатели и почитатели
Бях се постарал и успях да грабна вниманието на многоликата аудитория, като я въведох в интересните преживявания на автора в неговия труден и драматичен житейски и творчески път. С изключителен интерес публиката се потопи в естественото, живо емоционално слово на госта. Тази среща с Юлиян Вучков се превърна във вълнуващ духовен празник за присъстващите.
Трудният му живот, особено в младите години, го беше научил да се отнася критично не само към достойнствата на театралното и литературното творчество, но и към постъпките на своите съвременници.
Той не можеше да понася неправдите и недъзите в обществото
Така непримирим бе и към някои сенчести и будещи съмнения дейности в Съюза на българските писатели. На едно от събранията заедно с Никола Инджов и Георги Константинов напуснаха демонстративно в знак на протест, оставящи впечатление, че се прикриват финансови злоупотреби от съюзните ръководни органи.
Той притежава известна нестандартност и себичност, които го отличават от колегите му. Такъв беше и в напрегнатите си изяви на малкия екран. Едва ли някой е очаквал, че този страстен театровед и даровит писател ще влезе в ролята на най-популярния и желан телевизионер. Повече от 30 години възпитаникът на висшето театрално училище ще бъде най-любимият събеседник от малкия екран. Всяка неделя от 20 часа десетки хиляди зрители сядаха пред телевизорите и с нетърпение очакваха неговата поява по “Евроком”. Грабнал листовете с набелязани теми, разпален, с жар ни повеждаше из драматичния бързей на
днешното измамно политическо битие
Учудващ е пороят от сладникави хвалебствия, с които го засипват десетки негови привърженици. Навярно им допада острият критичен тон, с който професорът всеки път атакува, и не без основание, днешните ни управници. Неговият парлив, съкрушителен език громи безпощадно “противника”, макар че не всички негови оценки са правдоподобни - нерядко те са недостатъчно обмислени и крайни. Но многохилядната му аудитория, както той нарича своите слушатели и зрители, просто намира
отдушник в задушната действителност
В същото време пламенният говорител неведнъж е бил обект на незаслужени обиди и ругатни от хора, които не могат да се освободят от духовните си окови. Но той винаги е понасял стоически тези словесни изстъпления и е разбивал яростните вълни на безумието.
По всичко обаче личи, че той е понасял нелеко безразсъдството, което, наред с признателността и благодарността, нерядко го огорчаваше. За да се стигне до този инфаркт в Деня на независимостта. Няма го вече неуморимият борец против социалните, политическите и нравствените неправди. Отиде си едно от най-ярките имена на съвременна духовна България.
Продрум ДИМОВ
