Младите вече избират планинските турове пред фитнеса
СЕПТЕМВРИ. Младите хора вече масово бягат от задушните фитнес зали и избират да тестват издръжливостта и физическите си умения в дивата природа. Аз съм често в планината и от срещите си с младите хора там виждам тази нова тенденция в последно време, казва пред „Знаме” Евгени Попов, зам.-председател на септемврийското ТД „Незабравка”. Това туристическо дружество е единственото в областта и със сигурност едно от малкото в страната, което не е прекъсвало организирането на екскурзионни летувания и то за минимум 10 дни в продължение на 33 години.
„Правим ги от 1986 година. Тогава организатор бе централният БТС. Устисквахме и в най-гладните години. Но напоследък желаещите млади хора се увеличават и казват, че
във фитнеса вече не е интересно
Именно заради пренаселеността на хижите напоследък правим по-компактни групи. Затова и сега тръгнахме 25 човека от Септември, Пазарджик, Пловдив, Варвара и Синитово и изкарахме чудни 10 дена в Стара планина”, поясни Попов, който от 1991 година неизменно празнува рождения си ден сред върховете именно по време на такива летувания. А пример за пренаселеност била още първата хижа по пътя на нашенците - „Добрила” над Сопот.
„Нищо, че нощувката там е 22 лева, което си е скъпо, хижарят върна няколко групи. Е, наблизо има лифт, има близки хижи, лято е, така че планинарят можеше да го направи. Ако беше зима, щеше да ги пусне да спят в столовата”, засмива се Евгени. Той избрал леки маршрути за групата, в която имало хора, които от миналото лято не се били качвали в планината. Най-малкият бил деветокласникът в МГ „Константин Величков” Ивайло Петров,
а най-възрастният - 83-годишният Пешо Вацев,
секретар на септемврийското туристическо дружество. На следващия ден групата поела към хижа „Дерменка”, която е на 1500 м надморска височина, с амбицията да видят красотите на резерват „Стенето” и каньона на река Черни Осъм. Изкарали две нощувки. И не само там се застоявали. Тази практика позволявала на ентусиастите да обикалят без раници и да се запознават с интересните маршрути в даден район.
„Иначе как ще можеш да пиеш вода примерно от извора на Марица или Тунджа? Голям кеф е. Или пък циркус, който изглежда съвсем различно от снимките”, риторично пита туристът. Стръмният склон си струвал спускането в каньона на Черни Осъм, установили тези, които не се отказали.
„Стенето” е най-големият биосферен резерват на територията на национален парк „Централен Балкан”. Простира се по цялото долно течение на река Черни Осъм. Красивото ждрело, носещо името на резервата - Стенето, впечатлява с отвесните си склонове и обхваща територии, почти незасегнати от човек. Тук са съхранени едни от най-старите букови гори в Стара планина. Върху карстовата основа са се формирали разнообразни образувания - кухини, пещери и др. Черни Осъм извира от територията на парка и е прорязал дълбок каньон със стръмни скални стени, които в местностите Бивола и Хайдушко играло
достигат височина 150 м
На територията на резервата в местността "Кози брод" се намира най-дългата водна пещера в България - Куманица (1656 м.). Тук са разположени и пещерите Борова дупка и Малка яма. По горното течение на Малък Чаушов дол се намира най-дълбоката пропастна пещера в страната - Райчова дупка (-372 м.). Друга интересна пропастна пещера е Птича дупка. Името й идва от хайдушките гарги, които я обитават…
На другия ден групата тръгнала по гребена на Стара планина на запад, през Беклемето и след 8 часа стигнали хижа „Козя стена”. Има три обекта с името „Козя стена” в Стара планина - и трите заслужават вниманието на всеки любител на красотата и задъхването сред природата. Това са едноименният връх, най-малкият резерват в национален парк „Централен Балкан”, и хижата.
„Хижата е на русенското дружество и го държи семейство от дунавския град. Жената е бременна, имат и друго малко дете и не смятат да слизат в цивилизацията.
Хижарите почти всеки ден носят по два часа и половина храната с 35-килограмови раници на гръб
И то изкачване. Но казват, че си струва. Най-красивата част на Стара планина е тук. Алпийската. От „Козя стена” до връх Ботев. На това старопланинско „Конче” единствено се среща старопланински еделвайс. Когато се сбогувахме с хижарите, прехвърлихме Стара планина на север и стъпихме в Троянския балкан. Целта ни беше хижа „Хайдушка песен”. Наблизо до нея има една полянка… Това е лобното място на въстаниците, които по време на Априлското въстание се оттеглят в Балкана и след предателство са заловени Тодор Каблешков и Найден Попстоянов, а техните другари Георги Търнев и Стефан Почеков са убити и погребани тук. Авторът на „Кървавото писмо” Каблешков и Попстоянов са отведени в затвор и подложени на нечовешки мъки. На 17 юни 1876-а Каблешков слага край на живота си едва на двадесет и пет години. На 400 метра от полянката, в местността Рогачева гора, точно над хижата е поставен паметник на Тодор Каблешков. Заслужава си да се види. На 2 часа и 15 минути път оттук пък
е лобното място на военния стратег на Ботевата чета Никола Войновски… Тези места трябва да се видят!
Вълнуващо е”, казва Евгени.
Хижа „Хайдушка песен” е на 4 км от село Чифлик. Сигурно сте го чували, защото е хит в момента заради откритата минерална вода. Тук идват и чужденци, които иначе няма как да видят красивите ни и непознати дерета.
„Строят хотели, басейни… Ходих до горещ минерален извор, който се смесва с леденопланинска кристална вода. Любопитното е, че сондите намерили минералната вода, когато през 60-те години специалисти търсели желязна руда.
„Забивали ядки, но местните като фолклор разказват, че въпреки откритите богати находища, експертите излъгали, че тук залежите са минимални. И затова, след като подали данните,
се провалило изграждането на планирания металургичен комбинат в Троян и бил открит този в Кремиковци
Но пък тук бликнала минерална вода. В Чифлик са я напипали и разширяват бизнеса, а това е безценно”, казва нашият гид. Дошло време и за рождения му ден. С туби вино от Септември пристигнал брат му, а той и председателката на ТД „Незабравка” Марина Коева, която също празнувала рожден ден с два дни разлика, били окичени с лаврови венци. Получили и по един ваучер за безплатна почивка в избрана от тях дестинация. Накрая всички се прибрали здрави, а заслугата за това е не само на водача Евгени, но и на сина му - спасителят Венци Попов.
Догодина планинарите пак стягат раниците, но за друга българска планина.
Тодор ИВАНОВ
