На Острова Илиян Кузманов 4 години правил социален бизнес за хора в неравностойно положение
Илиян Кузманов от Пазарджик завършва право в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Любовта му към пътуванията го извежда за дълги години от родния град, но се връща при корените си. И не само се връща, а вече е собственик на кафене с открито арт пространство за културен обмен “Езо лигенция”. Илиян е бил собственик на кафене-библиотека в Лондон и има опит с подобен вид социален бизнес. Повече от 4 години той държи кафе библиотека "Езо". А според най-известния портал за култура на Острова „Лондонист”, то е едно от малкото кафенета с душа и едно от най-хубавите в английската столица.
„Но в море от бездушни кафенета е чудесно да видите как Ezo Bistro процъфтява. Следващия път, когато минавате през района, позволете си още половин час, за да дойдете тук. Или го направете в еднодневна екскурзия до абатство Баркинг, имение Ийстбъри и Валенс Хаус”, пишат в „Лондонист”. И хвалят менюто с торти и палачинки, интелигентната джаз атмосфера с книгите, откъсите от стихове и старите пишещи машини, и, разбира се, локацията, която е на жп гара. Сега обаче Илиян Кузманов е в Пазарджик и е пренесъл кафенето си. Преди официалното му откриване наша репортерка разговаря с него. На чаша превъзходно кафе.
- Г-н Кузманов, как се роди идеята за “Езо лигенция” в Пазарджик?
- Пренесох опита си за правене на социален бизнес от Лондон. Там, като собственик на кафе-библиотека “Eзо” повече от четири години, реализирах проект в полза на хора в неравностойно положение. Мястото се превърна във възможност за свободен достъп до книгите, пианото, за безплатни курсове за работа в кафене, за предлагане на ръчно изработени продукти. Така постепенно, покрай ароматната напитка, музиката, произведенията на бездомните творци кафенето се превърна в желано кътче за малки и големи. Идеята ми от хоби се превърна в социален бизнес. За поддържането му разчитах на различен вид финансиране, на партньорство и подкрепа от съмишленици.
Мотивът за това, което правя, е повече личностен - да осъществя неща, които на мен ми харесват и за мен са социално значими. Благодаря на общината, че подкрепя начинанието ми.
- Какво очаквате да се случи в откритото арт пространство на улица “Пейо Яворов” 6?
- Първата ми среща е с децата от ромски произход, участващи в клуба по изобразително изкуство и художествено слово “Дъга” към читалище “Пробуда” с ръководителка Зорница Баракова. Момичетата и момчетата, с помощта на пазарджишкия художник Васил Петров, ще рисуват под звуците на класическа музика. Детските рисунки, подходящо рамкирани, могат да бъдат откупени от любители на изобразителното изкуство. Средствата, събрани от тях и от продажбата на книги, ще подпомогнат финансово читалищния клуб за социализиране на децата-ромчета.
- На една от стените на кафенето има лавици с книги.
- Значителна част от изданията са от пазарджишки автори. Присъстват и книги от значими наши и чужди поети и писатели. Всеки, който желае да притежава една от книгите, ще направи дарение по своя воля. Надявам се с Тодор Каракашев, председател на Дружеството на пазарджишките писатели, в бъдеще да обогатяваме новото арт пространство.
- С какво интересно ще привлечете вниманието на децата от клуба към читалището?
- В първата седмица на октомври ще организираме литературно четене, посветено на поети от цигански произход, с участието на деца и техните родители, живеещи в махалата. С това искаме да покажем, че ромските деца са като всички останали - добри, умни и талантливи. Най-добрите малки художници ще се опитат да илюстрират детска книжка. Средствата от продажбата й ще подпомогнат проявите на клуба към читалището.
- Смятате ли да разширите дейностите си и с деца извън града?
- В село Црънча вече направихме първите стъпки в тази посока. Свързахме се с читалищното ръководство. Бившият областен управител Трендафил Величков има интересни идеи за работа с децата там.
Целта на кафенетата и арт пространствата е да обединяват хората, да им дават възможност да си общуват свободно, независимо от етническата им принадлежност.
- Наричате ароматната напитка “кафе с душа”.
- В думата “душа” влагам определена символика. Кафето е само поводът. Да се случват добрите неща в и около него. Смятам оттук насетне да не наричам посетителите си клиенти, а хора с разбиране за общност, за съпричастност и за любов към красотата.
Пенка МИХАЙЛОВА
