Величави битки, героизъм, хора на честта…
БРАЦИГОВО. Книгата “И спят отдавна всички знамена…” на Димитър Дънеков (Стефанов) е посветена на войните за национално освобождение на България. С разкази и документи авторът припомня величавите подвизи на брациговци, загинали в битките по фронтовете и за преживелите военните събития в началото на 20 век - Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.
Роденият в Жребичко през 1949-а машинен инженер Димитър Дънеков живее в Брацигово. Автор е на 11 книги - поезия и проза. Сред тях са “Изпод пластовете на забравата” и “Юнаци, лека нощ!”, посветени също на участниците във войните от родното му Жребичко и от Равногор. Негови произведения са публикувани в над 15 национални и регионални сборници и антологии.
Димитър Дънеков посрещна екипа на “Знаме” в къщата си в Брацигово. С любезния домакин разговаряме на чаша кафе във възрожденския цветен двор под натежалата от слънчеви гроздове асма.
- Г-н Дънеков, какво провокира интереса Ви към военната тематика?
- Празнотата в историята за участието на брациговци във войните за национално обединение 1912-1918. Малцина местни краеведи - Христо Гюлеметов - Чибис, Атанас Златков, Търпо Рашайков и други са писали по събитията от Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, но то не е достатъчно. Имам усещането, че историята на града започва от Септемврийското въстание през 1923-а. А годините 1912-1918-а с най-значими събития и битки са празни откъм съдържание. Време, в което народът ни е обединен така, както никога дотогава. Националният идеал възпламенява сърцата на малки и големи. Примерите за това са безбройни, част от тях са описани в книгата. Селяните зарязват нивите си, бащите - децата си и заминават доброволци на фронта.
Малчугани се влачат зад ротите
Връщат ги, но не могат да ги изгонят и накрая ги вземат кой за барабанчик, кой за нещо друго.
Непълнолетният брациговец Тома Джуканов се записва доброволец, но военната комисия не го одобрява и го връща. Местният свещеник, в името на святото дело, му издава кръщелно свидетелство, според което е роден година по-рано. Младежът участва в Първата световна война, раняван е, но се връща като герой с военни награди и медали.
Димитър Мърваков, също непълнолетен, отива доброволец в Балканската война. На фронта навършва 18 години и става редовен войник в Междусъюзническата и Първата световна война. Мога да цитирам още примери…
Мисля, че изпълних моя скромен дълг - да напиша нещо черно на бяло за този величав отрязък от военната история на България, в частност брациговската.
- Книгата носи особено заглавие - “И спят отдавна всички знамена…”.
- Защо спят ли? Избрах този стих от едноименното стихотворение на големия пазарджишки поет Никола Фурнаджиев. Още през 30-те години на миналия век той осъзнава, че паметта на българите, дали живота си за майка България, е позабравена. Забравени са и идеалите, и героичните подвизи на войниците по фронтовете.
Българинът трудно поглежда назад, за да научи какво важно се е случило преди него. През 30-те години на миналия век, както и днес, го вълнуват имотите, сметките, печалбата. Други пък се борят за оцеляването си.
- Как събрахте материалите за книга с близо 400 страници?
- Не е лесно. Иначе идеята да напиша книгата е отпреди много години. Съучредител съм на местния комитет “Памет”, създаден за издигане на паметник на загиналите близо 200 брациговци във войните. Първоначалното въодушевление се увенча със събиране на средства за монумента, но мястото за поставянето му се оказа препъни камъкът. Имена на загинали във войните са изписани на стена в Пантеона на славата в подножието на сградата на читалище “Васил Петлешков”. Колкото и нелогично да звучи, за мен тези хора са затворници, държани под ключ. Малцина знаят какво се крие зад тежката порта. В списъка с имената има
недопустими грешки
Сбъркани фамилни имена, едни и същи хора са записани два пъти, сгрешени войни, в които са участвали загиналите. (Време е някой да поправи очевадните правописни грешки на великия стих на Ботев, чиито едри букви първи посрещат посетителите. бел. на авторката).
Сега на конкретното питане за събирането на данните за книгата. На първоначално разпечатаните обяви из града за бъдещата ми книга откликнаха малцина. Те споделиха спомени за дядовците си фронтоваци и показаха техни снимки. Втората стъпка бе посещение във всеки дом с участник, върнал се от фронта или загинал в сражение. Използвах информацията от публикациите по темата, както и архивите. Сред най-интересните бе Великотърновският архив. Всички източници надлежно са намерили място в изданието.
- Моля да споделите някои от по-интересните истории, които сте чули.
- Много са и трудно бих ги описал. И все пак. Най-впечатляваща е съдбата на Георги Кьосеилиев, бивш директор на гимназията в града. Неговият опонент за директорското място Александър Петковски намеква с насмешка, че той не е мъжко момче. Амбициран да докаже противното, Георги хваща влака за София, за да се запише като доброволец и да участва в Междусъюзническата война. Негов родственик го догонва с молба да се върне, но безуспешно. Командирът на ротата също дава съгласието си, но мъжът е непреклонен. Освободеният от служба баща на четири деца заминава на фронта и намира смъртта си от приятелки огън.
Тежко ранен, с каруца е откаран до кюстендилското училище, превърнато в болница. И издъхва в стаята, в която е полагал държавния си изпит като студент в училищния колеж. Александър Петков и брат му Христо също участват във войните, но оцеляват след сраженията. Обаче след разгрома на Септемврийското въстание от 1923-а Христо е разстрелян заедно с други земеделски деятели в местността Грамадите край града. На същото място намира смъртта си и брат му Александър, но след 9 септември 1944-а.
- Срещнахте ли у брациговци съпричастност към идеята да напишете тази книга?
- И да, и не. Онези, които милеят за миналото на рода си, като Дафинка Гюрганина, пазят документи и снимки за предците си. Някои ценни фотографии открих в мазетата по къщите на хората, за съжаление. Други пък от мен научаваха, че техни близки са участвали във войните и че са останали по фронтовете.
- Как обществеността на града прие “И спят отдавна всички знамена…”?
- Незабележимо. Мина година от издаването на книгата, но все още няма предложение за официалното й представяне. Нито от общинската администрация, нито от читалище “Васил Петлешков”. Да не говорим за Историческия музей. Звучи странно и абсурдно за героично Брацигово, но е факт. Още повече, че побързах да я завърша в навечерието на 100-годишнината от избухването на Първата световна война. Засега остава удовлетворението ми от оценката на изтъкнатия литературен критик проф.Симеон Янев, направена на 11 май 2019-а пред Общото събрание на Съюза на българските писатели, чийто член съм. (Рецензията е публикувана в брой 18-19 на вестник “Словото днес). Форум, на който бяха анализирани стотици произведения на членове на Съюза, издадени през 2018-а. Ще цитирам част от думите на проф.Симеон Янев за моята книга:
“Непознатият за мен Димитър Дънеков е написал една образцова публицистична книга. Богато илюстрирана, библиографски коректна, фокусираща се не само върху документите, но и върху семейните спомени и предания за живота на живите от родовете, подкрепена с емблематични стихотворения на български поети - Иван Вазов, Кирил Христов, Ракитин. Тя самата е премерена белетристика от типа на баталистичната литература. Книгата открива хоризонт за бъдещо цялостно изследване на загиналите за България брациговци от времето на Петлешков до края на 20-и век - еталон в национален мащаб за падналите български герои”, казва още в оценката си проф.Янев.
- Чувствате ли се обогатен в личен план?
- Категорично. Щастлив съм, че я написах. Научих за себе си скрити досега събития и факти от сраженията по фронтовете. За битката при Каймакчалан, наподобяваща боя на Шипка, но продължила не три дни, а месеци наред. Жестокият артилерийски обстрел смалява върха с цели 10 метра. Научих за битката при Завоя на Черна и още много други все в името на националното обединение на Отечеството ни. Позволих си в книгата да направя предложение двете реставрирани къщи до музея да се изпълнят със съдържание - места за почитане паметта на загиналите във войните и да служат за поука на младите посетители.
Това е моето послание към бъдещото поколение…
Пенка МИХАЙЛОВА
Димитър Дънеков
Георги Кьосеилиев - един от загиналите за свободата на България
