В община Панагюрище сумата е 3910.7 лева, в община Пещера - 1894.1 лева, в община Белово - 1017.9 лева
Краят на настоящия програмен период на европейските фондове е все по-близо и с наближаването на 2020 година ставаме свидетели на значително увеличение на отпуснатите по тях суми. Извън чувствителните увеличения в много региони обаче подреждането на областите и общините по този показател остава почти непроменено. Същото важи и за естеството на големите проекти. Това са изводи от годишния преглед на отпуснатите средства по еврофондовете на равнище община и област, който Институтът за пазарна икономика (ИПИ) прави.
Ето целият анализ (с допълнения за нашата област и местните общини). Източници на данни за него са ИСУН, ИСУН 2020, НСИ, изчисления на ИПИ.
Традиционно,
най-много средства на човек от населението се усвояват в столицата и в област Габрово,
съответно по 3129 лева и 3234 лева на човек, изчислени на база на средногодишното им население през 2018 г. Относително много европейски средства се усвояват и в областите в Северозападна България, но част от обяснението за това е доста бързо намаляващото им население. Обратно, под 1000 лева на човек от населението остават европейските средства в областите Сливен, Кюстендил и Перник, но е доста вероятно до края на програмния период да надхвърлят този праг.
Към 30.06.2019-а изплатените средства по еврофондовете в Пазарджишка област възлизат на 1065.6 лева на човек.
В цялата страна
най-големите проекти са в областта на инфраструктурата
- например разширението на столичното метро, изграждането на пътища и водни цикли, които поради естеството си, изискват много по-големи инвестиции в сравнение с останалите дейности.
На фона на малкото, но доста скъпи инфраструктурни проекти, множество по-малки по стойност, но по-многобройни, са проектите за подобряване на градската среда, образователната инфраструктура и предоставяне на социална помощ. Последните две групи са водещи в южните области на страната.
Интересни са и данните за разпределението на европейските средства на ниво община, тъй като представят в много по-големи детайли регионалните различия в използването на фондовете. Най-видими
при разпределението по общини
са проектите за подобряване на водоснабдяването, както и за изграждане на системи за обработване на отпадъци. Те често са споделени между няколко общини, а стойността им нахвърля в значителна степен тази на проектите, които отделните общини (особено по-малките) са в състояние да използват сами.
От началото на разпределението на европейски средства в страната до средата на 2019-а най-много европейски средства на човек от населението има в общините Добрич - 5683 лева (благодарение на голям проект за подобряване на водоснабдяването на града); Костинброд - 5402 лева (заради няколко проекта за енергийна ефективност); Созопол - 5172 лева (голяма част от тях са от предишния програмен период).
На другата крайност са общините Ковачевци (32 лева на глава от населението), която продължава да е единствената, която
няма нито един проект в рамките на новия програмен период,
Дулово (62 лева) и Добрич (116 лева). Към тях се прибавят и много от най-малките общини в страната, които имат само по един проект, при това за не особено значителни суми. Основната причина за това може да се търси в ограничения административен капацитет на малките общини, който не им позволява ефективно да се конкурират за европейско финансиране.
Към 30 юни тази година изплатените средства по еврофондовете в община Пазарджик са 739.4 лева на човек, в община Панагюрище - 3910.7 лева на човек, в община Велинград - 833.7 лева на човек, в община Белово - 1017.9 лева на човек, в община Септември - 692.1 лева на човек, в община Лесичово - 516.2 лева на човек, в община Ракитово - 293.4 лева на човек, в община Батак - 508.6 лева на човек, в община Брацигово - 474.5 лева на човек, в община Стрелча - 810.9 лева на човек, в община Пещера - 1894.1 лева на човек.
Повечето общини в страната са с под 1000 лева на човек
усвоени европейски фондове - в тази група попадат 161 от общо 265 общини в България. Между 1000 и 2000 лева са били използвани в други 70 общини, а с над 4000 са общо 7 общини.
При прегледа на използването на европейските средства трябва да се има предвид, че на този етап липсват категорични доказателства за постигането на основната им поставена цел - кохезия както вътре в страната, така и на отделните й региони към средноевропейското равнище, уточняват от ИПИ. И предупреждават, че тези пари носят риска от фокусиране на местната администрация основно върху привличането им, което оставя по-малко ресурси и внимание за подобряване на бизнес средата и привличане на частни инвестиции. Последните са се доказали като по-издръжливия фактор в създаването на работни места и подобряването на стандарта на живот на местно равнище.
Това противопоставяне, от своя страна, подчертава за пореден път нуждата от реформа на общинските финанси и фискална децентрализация, съчетано с административна реформа и повишаване на капацитета на местно равнище, посочват в заключение анализаторите от института.
(Зн)
(Зн)
