На селищна могила Юнаците
ЮНАЦИТЕ. В 40-то поредно археологическо лято екип с научни ръководители доц. д-р Явор Бояджиев и Камен Бояджиев от Националния археологически институт с музей към БАН продължават да проучват праисторическия обект Юнаците край селото. Техен заместник е колегата им Валери Петров от същия институт. Участват и археолозите Галя Атанасова от Регионалния исторически музей в Шумен, Петко Панчов от пазарджишкия музей. Софийският университет “Св.Климент Охридски” и Нов български университет са представени от техни възпитаници, завършили обучението си, и от настоящи студенти.
Доц. д-р Явор Бояджиев разказа за “Знаме”:
- Основната цел на тазгодишните разкопки е да продължим да изясняваме началото на селището, което започнахме през 2012-а. Защото досега няма категорични данни колко ранно е то. Продължихме проучванията на терена, разкопаван през 1939-а от Васил Миков. С разширяването на работата в южна посока успяхме да хванем линейните граници на жилище от втория хоризонт на могилата. През миналия археологически сезон там открихме златната пластина, глинени съдове с останки от зърнени храни - пшеница, семена от грозде, вероятно
древните обитатели са правели вино
В сградата продължаваме да откриваме седефени мъниста, т.нар. копчета, изработени от средиземноморската мида спондилос. Заедно с фрагментите от гривни от същия материал бройката им надхвърля цифрата 40. Досега подобна концентрация на изделия от спондилос не е открита никъде в селище от праисторията. Открихме изцяло запазен идол - женска фигурка с орнаменти, измайсторени от кост. На друга пък е запазена само горната половина, апликирана с дреха.
Интерес представлява и животинската находка - говедо с пробити дупки отпред на муцунката. Интерпретацията за ролята на дупките е, че през тях е поставяна юзда за воденето им. Това показва, че животните са използвани или за оран, или за превоз на товари. Имаме пълно основание да говорим за
земеделие в Юнаците
Този и други факти подкрепян предположението.
На вниманието ни това лято е навлизане в дълбочина на т.нар. дупка - структура, очертана до крепостната стена. Проучването й продължава повече от 10 години. Дупката, с дълбочина 7 метра от древния терен, се копае изключително трудно. За изваждането на пръстта изграждаме сложна конструкция, надеждна и безопасна.
Новото в този сезон са двата сондажа, направени извън могилата, в южната й част. Проучването им ще докаже, че откритите древни структури там са първообраз на по-късните градове. Макар да не смея да ги нарека точно градове, но предполагаме, че са
с над 1000 години по-ранни от най-древните градове
Първо попаднахме на останки от селище от ранната бронзова епоха. Простира се на около 75-85 метра от могилата. Най-вероятно границите му са около 90-я метър, защото след стотния следите му се губят.
Досега се знаеше, че т.нар. сателитно селище е открито извън могилата. Но от западната й страна.. Сега го има и от южната. Предполагаме, че става дума за едно и също селище, разположено около могилата. Оказа се изненадващо за нас, археолозите, че селището от ранната бронзова епоха е било много по-голямо - обхващало е могилата от всичките й страни.
Резултатите от проучването на сондажите показаха още, че селището от епохата на халколита е по-голямо - достига до 111 метра южно от могилата. Не сме стигнали до крайните граници на селището, защото площта му попада в обработваеми земеделски земи. Заедно с размерите на самата могила - метрите надхвърлят числото 210. Най-вероятно
селището е заемало площ от 10 хектара
Внушително по големина за тази епоха.
Укрепителната част, цитаделата на селището е била могилата. Смеем да твърдим, че сме попаднали на останки от първообраз на по-късните градове. Най-ранните известни досега градове са в Месопотамия.
Проучванията на археологическия обект стават все по-интересни, важното е да бъдат категорично доказани.
Освен скромния ни екип, на обекта копаят
14 доброволци от фондация “Балканско наследство”
Те са пристигнали от САЩ, Австралия и Канада. За седма поредна година в проучванията участва и канадецът Брена Уист Форд, когото вече приемаме като наше момче, като част от екипа. Преди дни седмина от доброволците отпътуваха. Останалите чужденци ще работят до края на тази седмица.
Трето археологическо лято копаем по-спокойно заради доброто финансиране. Министерството на културата осигури 29 хиляди лева, Историческият музей в Пазарджик - 13 хиляди лева. Разкопките ще продължат почти до края- на август. Надяваме се и през това лято да разкрием още тайни, скрити в могилата.
Колкото и странно да звучи, за откритията си ние, археолозите, разчитаме и на доза късмет. И на Божията воля, доверява доц. Явор Бояджиев.
