ТРЕЛЕБОРГ. Наши сънародници тръгнаха за възстановка на славна битка на викингите, но боговете от скандинавския пантеон скриха от тях северните герои с потоп в буквалния смисъл на думата. Иначе Людмила Кънева живее на юг. Тя от години се е установила в Тунис, но това не пречи да е достатъчно добре известна на културната общественост на Пазарджик като корепетитор и музикален ръководител в самодейни състави и в детски градини. В африканската държава Людмила се занимава също с музика, но сега в Швеция тя и нейни приятели се дивят на различни забележителности. Едни от тях са градините "Норвикен" в град Бостад, създадени от благородника Рудолф Абелин през 1905-а. В тях има скулптури, инсталации, картини, вдъхновени от темата на годината, която всеки сезон е различна (сега е " Барокови перли"). Приятелката на Людмила, известната поетеса и преводач от шведски Рада Добриянова, там даже заснела сватба. В Борос пък никой не бърка холивудската актриса Бриджит Нилсен с голямата оперна шведска звезда Биргит Нелсон, която има и статуя, и музей. А пък галериите за художествено изкуство в района на Трелеборг обикновено са разхвърляни из полетата и се помещават в имения на земевладелци, а една от
постоянните изложбени зали е в бивш склад за корабни стоки
- стара къща, разположена до най-южният нос в Швеция Смигехюг, ще обясни Рада Добриянова. Точно сега през юли обаче тя и Людмила тръгнали за Трелеборген. Там е Живият музей на викингите.
„Знаете, че викингите, наричани още мъжете на Севера, са прародители на скандинавците. Тези древни мореплаватели, пирати, земевладелци, занаятчии и фермери, живеели задружно в общества с местен крал или владетел, един от които е датския крал Харалд с прекрасните коси. Именно той през 9 век построява крепостта Трелеборген, която днес е уникално и притегателно място за туристи от цял свят, разказва Рада Добриянова за „Знаме”. В атракционния комплекс има музей на викингите, средновековна „дълга“ къща с подредба от Средновековието, дървена обла ограда за защита на укреплението, която е предпазвала от външни нападения, двор и постройки на ферма, сечива, глинени съдове за домакинство, сандъци за дрехи и кожи, предмети с изкусна дърворезба за дома и извитите корабни корпуси, достигащи понякога до 20 метра дължина…
Всяка година през месец юли в най-южният град на Швеция Трелеборг се провеждат седмици на викингите
и тогава фортът Трелеборген оживява от събития, които пресъздават поминъка, храбростта в битките и предметите за търговия на тези славни воини и мореплаватели. През тези дни се излагат автентични модели от викингско време, текстилни и кожени дрехи, лъкове и други атрибути, които туристите могат да купят за спомен, а специално дошли актьори от Швеция или други Скандинавски страни изнасят спектакли, възпроизвеждащи живота на викингите. Най-атрактивният от тях е „Битката за Трелеборген“. Поради лошото време ние не успяхме да видим този интересен театър, посветен на героичния момент от викингската история. В комплекса могат да се видят няколко камъка-руни с надписи. В Трелеборг те са реплики, но недалече в района на Южна Швеция е намерен оригинален рунически камък, свидетел на живота на викингите от 9-и век, когато е бил построен фордът Трелеборг. С древната си азбука от фигури и чертички викингите записвали върху камъка свои митове и събития, които са ги вълнували. Преди да имат тази писменост, те са предавали устно своята история, а след руническото писмо постепенно се създава и тяхната писменост през латински език. Както се казва в една скандинавска средновековна притча:
„Храбрите воини, които чакат на Валхала, се бият до смърт всеки ден. Те съживяват убитите в битката, после сядат отново в мир.”
Да, след дъжда изгрява слънце
Дъжд-потоп провалил срещата с викингите на Рада и Людмила. Те „пренесли пикника” на сухо, а после наистина пекнало топло слънце и жените се разходили край морето. „Една събота, която ни изпълни с радост от красотата на природата и приятелството”, казва Рада Добриянова. Радостните емоции се преливали и в следващите дни. За да се стигне
до отпразнуването на рождения ден на Людмила в приятелски интернационален състав
Тя ги гостила с много български вкусотии и с чудесна домашна гараш торта, но най-вече с музика. Люси и неин шведски колега извадили акордеоните и минали през италиански канцонети, френски шансони, руски цигански романси и казашки песни, български популярни хитове, гурбетчийски и народни песни, за да се стигне до кулминацията с изпълненията на "Моя страна" и "Облаче ле, бяло".
Людмила Кънева от 13 години живее в арабската държава и там също работи с оркестри и обучава ученици. В Пазарджик твори със самодейните колективи още от 1974-а и е носителка на редица национални, общински и градски отличия. Била е корепетитор в македонския хор, в хора на учителите, работила е с вокалната група „Георги Шаранков", ръководител и корепетитор е на хора на офицерите и сержантите от запаса в периода 2000-2005-а. Слабостта й са оркестрите, а "Ръченица" из "Тракийската сюита" на Петко Стайнов е емблемата й. Във Велико Търново, на интернационалния фестивал „Балканфолк”, й е присъдено отличието „Най-добър корепетитор”. На Международния фестивал „Море и спомени” във Варна печели първо място в категорията „Инструменталисти”. Пак там с Шаро са отличени с първа награда за изпълнение на две инструментални пиеси лично от Вили Казасян, който не се сдържал и казал: „За първи път чувам „Венециански карнавал” с флейта - перфектно!”
Рада Добриянова е известна наша поетеса, белетрист и преводач на шведска художествена литература на български език. Родена е в Свищов, завършва „Българска филология” в СУ „Св. Климент Охридски”, специализира в Сорбоната, а от 1998-а живее в Швеция, където завършва шведска гимназия и обществознание. Има много награди, между които за разказ (1980) и за най-добра поетична книга на годината от издателство „Български писател” (2015 г.).
Тодор ГРОЗДЕВ
