ПАЗАРДЖИК. Неотдавна красивият зелен двор на Етнографския музей събра възпитаници на детски градини и училища. Момичетата и момчетата с интерес наблюдаваха уроците на дърворезбаря Альоша Кадьов от Велинград, който изработваше предмети от дърво. После хванаха длетото и чука и сами дълбаха фигурки. Второкласничките Мария Батаклиева и Кристина Гайдарова от основното училище “Проф.Иван Батаклиев” сами изработиха пръстенче и гривничка. На шестгодишната Вики от детска градина “Радост” и Стоичко Тилев, първокласник в началното училище “Отец Паисий”, много им хареса да правят цветенца от дърво.
След края на показното занимание по дърворезба майстор Альоша Кадиев отговори на въпроси на наша репортерка.
- Г-н Кадьов, как се озовахте сред децата в Етнографския музей?
- Преподавател съм по дърворезба в професионалната гимназия по дървообработване във Велинград. Покани ме уредничката в музея Мария Йорданова да покажа пред деца и ученици занаята дърворезба в българската възрожденска къща - носител на прекрасното изкуство от дърво. Каквато е и къщата на Николаки Христович, приютила етнографската експозиция. Занаятът е един от най-старите в приложно-декоративното изкуство в България.
Децата се запознаха с дърворезбени предмети, намирали приложение в българските възрожденски къщи. Основният мотив в дърворезбата е розетата -
стилизирано цвете, символ на слънцето
Наречена е полска дърворезба. С нея са украсени долапите, хурките, таваните. Известна е още под името “Овчарска”, защото първо овчарите са я майсторили върху гегите, пасейки стоката си по гори и полета. Има и триъгълна дърворезба. Именно от украсените геги на овчарите тръгва занаятът на българската възрожденска дърворезба. Сега има и по-нова, съвременна, носителка на нов стил и елементи.
Моето призвание е на малки и по-големи да предам тънкостите при изработването на предмети по стара българска традиция. При занятието в зеления двор на къщата децата с голямо внимание и интерес наблюдаваха как посредством чука и длетото върху гладката дъска се раждат красиви мотиви. Надпреварвайки се, те сами сътвориха чудесни пръстенчета, гривни и други неща. Това ми дава надежда, че един застрашен от изчезване занаят ще има последователи. Благодаря на преподавателите, научили ги да обичат и ценят българското и някои от тях да продължат да ваят дърво.
- Що за занаят е дърворезбата?
- Художествена пластична обработка на дървото, на което майсторът дърворезбар вдъхва нов живот. Тя е отражение на душата на художника, възможност за пресъздаване на сцени от природата и бита на човека. Най-голямо приложение дърворезбата намира в църковния иконостас. Там преобладават релефните и ажурните изображения с двойно лице. Има преплитане на разнообразни растителни и животински мотиви и човешки фигури. Съобразени са с църковните канони - стилизирани колони, акантови листа и най-вече грифони - животни с глава на човек и други.
Най-голямото щастие в живота на един дърворезбар е да изработи поне един иконостас Моите са два - в храма “Свети Никола” в местността Гергивана край Велинград и в параклиса до църквата “Свети Йоан Предтеча” в Брацигово. Иконостасите, изработени през 2006-а с мое участие и на учениците от гимназията, са дарение.
- Кои дървета са подходящи за работа? Защото знаем, че не от всяко дърво става свирка.
- Най-подходящият дървен материал, особено за иконостас, е липата. Другите дървета са речна ела, круша, ябълка, дъб, бук, орех. Владишкият трон в църквите се изработва задължително от орех заради еднородната текстура и голямата му трайност. И други елементи в храмовете са от орех. Определя се като най-ценен материал за дърворезба.
- За качеството на материала има ли значение времето на отсичане на дървото?
- Първо то трябва да расте на припек, огряно от всички страни. Отсича се по пълнолуние. След разбичването се поставя на склон да съхне на естествена топлина. Другото важно е майсторът да прегледа материала и да прецени кое е най-подходящо за работата.
- Какво най-често ваете върху дъската?
- В паната и декоративните ми картини преобладават родопските мотиви - родопчанката, българската възрожденска къща, храм, мост. Както и традиционните наши обичаи, музикални сцени - тъпанджии, кавалджии и хора.
- Къде могат да се видят Ваши произведения?
- Член съм на Задругата на майсторите и на сдружение “Велинградските художници”. В художествената галерия в родния ми град имам 10 самостоятелни изложби с до 45 пана. Участвам в базари по повод различни празници. До няколко месеца ще изложа в Историческия музей или в Етнографския в Пазарджик. Доволен съм, че мои дърворезби красят къщите на нашенци тук и в чужбина. Десетки от тях вече са зад граница и пазят спомена за родното огнище и приятелите.
Основните елементи в картините са розата, житният клас, гроздоберът, народните носии. Присъстват и композициите, в които главно място заемат стилизирани образи на родопчанин и родопчанка, съчетани с българската възрожденска къща. Този род сюжети най-много допадат на хората.
- Какви инструменти ползват дърворезбарите?
- Длета с различна метална режеща част - прави, заоблени, холкери, барокови, козинодръжка (от вида на козия крак). Чуковете за дърворезба са два вида - обикновен и египетски. Има и други пособия за извайване на изображението.
- Труден ли е занаятът?
- Не е лесен, но след преодоляване на първоначалните трудности доставя удоволствие, носи спокойствие. По време на работа човек попада в друг, нереален свят.
- Кога се влюбихте в дърворезбата?
- В седми клас, когато семейството ни гостуваше у комшията Георги Чаушев. Той ми показа неговите дърворезби и длетата, с които ги изработва. Каза, че вече е възрастен за занаята, сложи инструментите в торбичка и ни изпрати по живо по здраво с надеждата да продължа. И така стана - постъпих в Теухникума по дърворезба след изпит по рисуване - неотменна част от дърворезбата. До късно вечер, на нощна лампа дълбаех дървото по образци на стари майстори, за което отнасях недоволството на родителите ми, че “си вадя очитe” на лошата светлина. Първо започнах да копирам лозов и акантов лист от книгата “Българска монументална дърворезба” в църквата. Продължих образованието си в Художествената академия в София с дърворезба в класа на проф.Антон Дончев. Завърших го във Великотърновския университет през 2004-а, катедра “Графика и скулптура” в класа на проф.Хаджитанев и проф.Денев. Върнах се в родния си град и две години замествах отсъстващ учител по дърворезба в техникума. Ръководството на училището оцени майсторлъка ми и получих титулярно учителско място, след като мои ученици получиха отличия от фестивали и конкурси. Тази година с ученици от 11-и и 12-и клас изработихме владишки трон. Заданието бе от Браншовата камара на мебелното производство чрез Министерството на образованието. Учениците Младен Тарбешев, Хари Димитров и Венелин Йонов защитиха изделието в национално състезание на професионални гимназии по дървообработване в страната. Тримата победители получиха правото да следват в Лесотехническия университет без приемен изпит. Надявам се да продължат любимото си занимание, което да превърнат в бъдеща професия. Има светлина в тунела - дърворезбата ще я бъде. Вярвам във възраждането на красивия занаят, който не само се учи, но и се краде…
Пенка МИХАЙЛОВА
