„Гуджуци” и „памуци” си викали едни други карабунарци и карамусалци
КАРАБУНАР. Емил Хаджийски винаги е бил активен дописник на „Знаме”, но на 85 години той издаде книга за карабунарския диалект. Преди дни официалното представяне на „Немой варкай! Кратък речник на карабунарския говор” събра в сградата на селското читалище „Възраждане 1926” много хора, включително кметовете на общината и на селото Марин Рачев и Иван Каменарски, директорът на РИМ-Пазарджик Борис Хаджийски и журналистът от БНТ Драгомир Драганов, който има къща в Карабунар.
„Видях, че във вестник „Трета възраст” поместват дописки за характерни диалекти, и аз изпратих една. Поместиха я и това ме амбицира да напиша книгата. Така, като комуникирах с мои съселяни, започнах да си записвам току по някоя дума”, казва пред наш репортер авторът, който е стопроцентов карабунарец. „Говорът ни е уникален за Пазарджишко, защото първите преселници в селото са от Самоковско. В другите села не можеш да чуеш например: „Ше ида на патя”…
Краткият речник на карабунарския говор
започва с прелюдия за възникването на Карабунар с легендите, преданията и историческите данни, но основното четиво е за характерните думи и изрази от А до Я, като навсякъде е даден и жив пример за използването им в речта. Например ако за „гологази се” е близко значението „разголва се”, а за „чабуджак” (веднага) можем да предположим, че идва от турската дума „чабук”, то за пупляк трудно можем да се досетим, че е пумпал, сулиндар - ледена висулка, а чомута - дебел край на тояга. Заглавието на книгата пък дошло покрай една случка след гроздобер през 90-те, когато зетят на Котарчо се развикал на своя съселянин Милчо Пилето, търсещ да паркира жигулата си и да предаде гроздето на изкупчиите: „Ей, немой варкай бе, оти ша си напепеливиш лебо”. Искал да му каже да не бърза, че ще си напраши хляба, понеже така и така имало дълга опашка. Милчо го разбрал.
В книгата има и част за
карабунарските чешити и прякорите на местните,
а читателят тук ще се запознае и с карабунарския Хаджи Ахил. И в този раздел на книгата обаче има речници с типично местни думи и изрази. „Партизанските имена” или „прекорите”, както викат на прякорите в Карабунар, носят и са носили поне 80 процента в селото. Да не кажа и 90”, пояснява авторът на „Немой варкай!”. Вечна загадка обаче ще остане защо карабунарци викат „гуджуци” на карамусалци (старото име на съседното село Виноградец е Карамусал, а прозвището ще рече „рязаноопашковци” б.р.), а карамусалци пък им викали „памуци”…
Всъщност гореспоменатият Милчо Пилето е Емил Хаджийски.
„Майка ми викаше Миле, като бях малък, затова и децата започнаха да ми викат Миле-пиле... Благодаря на всички, които ми помогнаха за тази книга. Снимката на корицата е от 1941 г. Намерих я в стар вестник. Специализирано издание „Втора културна седмица за селото”. Навремето имаше такива културни седмици и при нас гостуваха писатели като Ангел Каралийчев, Тодор Влайков, Ран Босилек… Отзад пък е съвременният вид на селото, заснето от черковната камбанария”, дава подробности Емил Хаджийски. Смята да издаде и „Карабунарска мозайка”, в която ще има и детски игри, и обичаи, и поминък… Пише и книга за спорта, „хванал” е и няколко родове, включително и неговия. Няма да варка, само да е жив и здрав!
Тодор ИВАНОВ
