Джордж Илиев има собствена фирма в Амстердам, но сънува Паталеница и Баткун - идва си за събора
Преди дни Павлина Кременарова, заедно с целия колектив на ОУ "Константин Величков", имаха и друг трогателен повод за вълнение. Г-жа Кременова получи писмо от бивш ученик, който е бил настанен в тогавашния Дом за деца и юноши "Лазар Боснев" в селото.
Публикуваме съдържанието с леки редакции:
"Здравейте, Госпожо!
Аз съм бивш ученик в Паталеница от 20 век - далечните години от 1990-а до 1997-а. Спомням си директора Никола Колев. Моята класна беше Велева. Спомням си още Пенка Божкова и Юлиана Пеева, Ангел Ташков, Димка Божкова. Както и нейната дъщеря г-жа Главинова и т.н.
Моето детство си го изкарах в Паталеница и Баткун. Добри спомени имам. Даже сънувам селото и понякога моите бивши учители и възпитатели. Аз живях в Баткун.
Имаше едно време Пансион за деца, лишени от родителска грижа, ДДЮ в Паталеница. Ходихме на лагери с Димка Божкова и Ангел Ташков и други възпитатели. На 12.09.1997 година закриха пансиона заради лоши условия и ни преместиха в град Пловдив, в центъра до площад “Съединение” и Четвъртък пазара. Домът се казваше “Рада Киркович”.
Аз не Ви познавам, но съм виждал Ваши снимки в училище “Константин Величков“. Знам, че на 27 юли има събор в Паталеница и ще дойда, даже ще престоя две денонощия.
Сега живея в Нидерландия, Амстердам, за постоянно. Тук работя като строителен бояджия и шпакловчик. Имам моя собствена фирма Klussenbedrijf AIG-17. Владея английски, нидерландски и френски език. Господ ми помогна в живота и сега си живея спокойно. Носталгията обаче ме връща в Паталеница и Баткун. И Пловдив ми е любим град. Израснах, изучих се и станах човек на 36 години. Ще дойда и на театъра (за тазгодишните представления на Шекспировата театрална школа четете на стр. 9). Не знам дали познавате Славена Адамова и Спаска, с тях учихме заедно от първи клас.
Поздравете директора от бивш ученик от интерната. Той ще се сети. Добри времена бяха.
С уважение:Джордж Илиев"
(Зн)
