У младия актьор могат да се отключат неподозирани врати на открита сцена
Роденият в Пазарджик актьор Николай Владимиров е дълбоко свързан както с Шекспировата театрална школа в Паталеница, така и със спектакъла "Ромео и Жулиета", който ще видим тази събота. Доц. д-р Пенко Господинов е бил негов асистент. Освен това, миналата година, заради контузия на Димитър Сулев (един от студентите), Николай е играл Тибалт в няколко представления с класа.
Това лято той ще играе на откритата сцена в двора на ОУ "Константин Величков" за четвърта поредна година. Предстои да го видим в "Сън в лятна нощ" и във "Венецианският търговец". Участвал е също така в "Дванайсета нощ" с режисьор Тери Фендър, както и в "Хамлет" с режисьор Тодор Димитров.
Първите му актьорски изяви са като ученик в Младежкия театър "Приятели" към Младежкия дом в Пазарджик. В НАТФИЗ е бил в класа на проф. Пламен Марков. А в епизодична роля го гледахме и в телевизионния сериал "Откраднат живот".
Ето как младият актьор отговори на въпросите на "Знаме":
- Познаваш добре третокурсниците от класа на доц. д-р Пенко Господинов. Какви са впечатленията ти?
- Познавам ги от първи курс, още откакто влязоха в Академията. Събра ни музиката. Имаха изпит по "Вокал", на който акомпанирах на Анна Янева (една от студентките от класа). Така се роди нашата дружба. Имам възможност да наблюдавам как тези 18 души се развиват като професионалисти и личности. С помощта на това, което Пенко възпитава у тях чрез актьорското им обучение, те се превръщат в добри и много талантливи млади творци.
Миналата година имахме възможност да се срещнем и като колеги, когато играех Тибалт в няколко от техните представления в Академията. Макар аз вече да съм актьор, а те да са студенти, не усещах разлика. Общата енергия, начинът, по който работят, по който присъстват на сцената и дават цялото си сърце и душа, са наистина впечатляващи.
- Изпитваш огромен респект и към доц. д-р Пенко Господинов.
- Да, Пенко е един от най-интелигентните актьори, които познавам, но не се чувствам в правото си да давам мнение за човека, който е мой учител. Защото той е учител в истинския смисъл на думата. Личната му мисия (поне от това, което аз съм усетил) е чрез изкуството да достига до хората и да им помага да се развиват. Интересно му е да достига дълбоко до душата на студента - и като актьор, и като човек. Притежава способността да отключва в теб страни, за чието съществуване дори ти самият не подозираш, че съществуват.
Самият той е много духовно ориентирана личност и може би затова успява да открие в изкуството духовното и да го предаде на своите студенти. Просто има способността да намери прекия път до всеки и да разглежда всеки студент индивидуално, което е безценно.
- Какво да очакват зрителите от представлението в събота?
- Един нов и много по-разчупен прочит на "Ромео и Жулиета". По брилянтен начин Пенко е направил така, че целият клас да се включи. Интересно е да се види как в различни моменти всеки заема позицията на различни персонажи, като това се случва много динамично. Харесвам много и сценичните боеве, в които и аз като Тибалт участвах. Беше невероятно.
Пиесата е разказана по неопетнен начин от млади хора. Освен това, Шекспир е за площада, вирее най-добре под звездите. В този смисъл очаквам да се разгърне още повече, излизайки от залата, и да достигне по различен начин до хората.
- Как се чувства едни млад актьор на сцена под открито небе?
- Безспорно е преживяване. За първи път играх в Паталеница, когато бях студент трети срещу четвърти курс. Много е различно, когато около теб няма стени. По различен начин усещаш присъствието си и своето споделяне. (За мен актьорската игра е най-вече споделяне.) Подобна изява може да отключи у един млад актьор нови и неподозирани за него вътрешни врати. При мен така се получи.
- Какво ти носят участията в Паталеница?
-За мен това е едно много сантиментално място. Имаме къща там и съм ходил с баба ми и дядо ми като дете. Самите участия, както вече споменах, ми дават съвсем нови усещания и за мен самия, и за театъра. Там всичко се прави с чиста любов. Няма суета, няма користни цели. Всеки върши, каквото се очаква от него, за идеята - с много любов и желание. Общият дух, който се създава сред актьорите и целия екип, е нещо, което, ако трябва да опиша само с една дума, то думата ще е магия. Там се потвърждава тезата ми, че когато правиш нещо безвъзмездно, воден от чиста любов, няма как да не береш сладки плодове. Невероятно е, че мениджърката Инна Церовска ни събира всяка година.
- Какво се случва с теб в момента в професионален аспект?
- Актьор съм в Младежкия театър и участвам в репертоара. Освен това, в момента играя с прекрасната Меглена Караламбова на сцената на Театър 199. Режисьор е Владимир Люцканов, а постановката е "4000 мили".
Мария ДЪБОВА
