Живеем във време, когато фалшивите новини и продуцентите им се очертават като Обществен враг -№1.
Порочно заченатите медии произвеждат фалшиви новини, фалшивите профили ги разпръскват.
Изфабрикуваните новини ни обременяват с фалшиви кампании, фалшивите каузи раждат фалшиви герои.
И ако социалните мрежи са полето, то фалшивите новини са основният арсенал на хибридните войни.
Утвърдените и или т.нар конвенционални медии са принудени да реализират своята дейност в една крайно замърсена информационна среда, изпълнена с множество нелоялни търговски практики.
Ако преди можехме да говорим, че се плаща за медиен комфорт с публични средства, то сега вече сме свидетели как се мултиплицират ведомствени сайтове и сайтчета, които засмукват и без това ограничения публичен финансов ресурс.
Социалните групи са новите средства за натиск, в повечето случаи този натиск обаче не се упражнява в полза на обществото.
Сега е модерно да се говори кой контролира тази група или онази, а не кой администрира съответната група.
Отделна тема е, че в тези групи се експлоатира чужд информационен ресурс, без да е потърсено съгласието и мнението на носителя този продукт.
По-голяма част от новите информационни адреси изпълняват функцията на пощенски кутии за платени съобщения или внушения.
Трудно може да открием текстове от собствени източници, носещи авторски почерк. В информационното онлайн пространство отсъстват цели журналистически жанрове. Все по-рядко можем да прочетем стойностен коментар, качествен очерк или анализ, добре пресъздадено интервю. За сметка на това странните като бранд онлайн медии изобилстват от шокиращи заглавия, с които се погребват и живи хора. Това компрометира доверието в журналистиката, но гнусната новина носи стотици хиляди импресии и добри рекламни постъпления на фалшивата медия.
И фалшивите новини ще бъдат хранителна среда за подобни субекти, докато подобно деяние не бъде инкриминирано, защото дезинформацията няма нищо общо със свободата на словото.
Няма да е пресилено, ако кажем, че днес регионалните медии са една от последните крепости на авторската журналистика.
Главните редактори и екипите им винаги са заставали пред своята аудитория с лицата и имената си, а и са лесно разпознаваеми за обществено активните групи в съответния регион. Регионалните медии винаги са били своебразен посредник/медиатор между обществото и институциите.
Не е задължително местният вестник да задава дневния ред на обществото, но е препоръчително да бъде с дневния ред на гражданите.
В сдружението БАРМ участват издания с близо стогодишна история. Няма да е пресилено, ако кажем, че те са част от културно-историческото наследство на съответния регион, давайки идентичност на местната общност. Та нима има други свидетелства, които да проследяват толкова подробно как се е развивала една селищна система, като устройство на територията, индустрия и заетост, качество на живот, културни и духовни потребности на местните. Ако се проследи течението на местния вестник, то със сигурност може да добием тази представа. Със закона за задължително депозиране на печатни и други издания е разписано, че най-малко 12 копия от всеки тираж на периодично издание се предоставят в депозитара на Националната библиотека. Предоставяме информация за печатната база и тираж на изданието. Когато вестникът слезе от печатната машина, няма как да манипулираш, подмениш или изтриеш съдържанието му. Всичко това би трябвало да потвърди моята теза, че вестникът е със статут на документ. Всички опити с различни действия или бездействия да бъде умъртвена регионалната преса подрива устоите на държавността.
За края на регионалните издания се заговори още с появата на жълтата преса, която регистрираше внушителни тиражи. По-късно се нароиха жълто-кафявите сайтове, но и те не заграбиха чувствителна част от аудиторията на местната преса. Като епидемия фалшивите новини се разпространяват сред функционално неграмотните хора, но те не са и никога няма да бъдат таргет групата на регионалната медия.
Издаването и управлението на печатно издание е сложен, трудоемък и отговорен процес. Изграждането на добър журналист е рискова и скъпа инвестиция, но пък това е най-големият актив на местната медия. Огромното предизвикателство пред нас като издатели и хора, които изпълват със съдържание регионалната преса, е да останем на страната на хората.
А тъй като днес зад тези утвърдени издания стоят частни търговски дружества, да намерим баланса между публичния и частния интерес.
Да, професията „журналист” е в опасност, но аз нямам съмнения, че регионалните медии ще продължат да предоставят обективна и качествена журналистика.
В дигиталния свят и местната преса ще търпи промени и трябва да се преформатира. Но не носителят, а съдържанието ще определя живота и бъдещето на местната медия!
