Не се опитваш да изпъкнеш индивидуално, важно за теб е общото представяне
ПАЗАРДЖИК. Пазарджишкият мажоретен състав „Мистерия“ при Общинския детски комплекс (ОДК) с треньор Вергиния Нешева участва с 42 деца в 14-я Европейски шампионат по мажоретен спорт в град Цриквеница, Хърватия.
През първите три дни мажоретките от нашия град се състезаваха във възрастовите категории сеньорки, джуниорки и кадетки и изиграха 6 композиции с пом-пони. При изключително силна конкуренция сеньорките завоюваха две европейски титли, едната във формация с пом-пони, а другата в дуо-трио с пом-пони, изпълнена от Дима Тодорова и Николета Пенова.
Така за втора поредна година
нашите момичета се окичиха със златни медали
и станаха двукратни европейски шампионки по мажоретен спорт. За втора година България е на върха и препълнената зала стана на крака при изпълнение на българския химн в чест на мистериите.
Жестока се оказа конкуренцията и при джуниорките, където момичетата от „Мистерия“ спечелиха бронзовия медал.
Най-малките - кадетките, които за първи път участват в състезание от подобен ранг в чужбина, се представиха прекрасно и се класираха на петото призово място, след най-силните отбори на Европа. Те са изключителни герои, тъй-като бяха най-малките във възрастовата си категория от 8 до 11 години.
Пазарджик за пореден път доказа, че има най-силния отбор в Европа по мажоретен спорт и неслучайно ние се гордеем с тези
прекрасни, силни, борбени и талантливи български деца,
подчертават от ОДК в Пазарджик.
А екип на „Знаме” разговаря със 7 от шампионките. С голямо вълнение сеньорите Гергана Поибренска, Радка Лазова, Радослава Араланова, Йоанна Шиникова, Дима Тодорова, Николета Пенова и Петя Мичева разказаха за успеха и силните емоции, които са изпитали в Хърватия.
- Състезанието бе трудно най-вече от психологическа гледна точка. Вече бяхме световни и европейски шампионки и трябваше да защитим титлите си. Конкуренцията от друга страна е по-силна всяка следваща година. Мажоретният спорт се развива с много бързи темпове. Отборите, които участваха сега например, бяха два пъти повече отколкото през 2018-а.
Като цяло става все по-трудно да се отличиш и да впечатлиш журито. Трябва да си наистина добър и да представяш и композиция със смисъл и тематика, която да изиграеш, както трябва.
Минутите преди обявяването на класирането били сред най-инфарктните за момичетата:
- Още щом си изиграхме съчетанието, госпожата ни прегърна силно и ни каза, че сме били прекрасни. Нямаше как обаче да сме на 100 процента сигурни, че сме били най-добрите. Чакахме резултатите 2-3 часа. Взеха да ги съобщават от шестото място. Още щом чухме, че не сме втори, знаехме, че титлата е наша. Радостта ни беше огромна -
започнахме да пищим и да плачем, преди дори да обявят името на нашия отбор
За минутите на триумф мажоретките споделят:
- Чувството да станеш шампион, да получиш златен медал, да звучи българския химн в твоя чест и цялата зала да е на крака заради теб, не може да се опише с думи. Не са много спортистите, които печелят световни и европейски титли в поредни години. Направиш ли го веднъж, обикновено се предполага, че вече си се доказал, и се дава шанс на друг.
На момичетата им е мъчно само, че на мажоретния спорт у нас все още не се гледа с респекта, който заслужава:
- Малцина оценяват подобаващо постиженията в нашия спорт. Хората като че ли не осъзнават колко много труд стои зад тях и колко много жертви. През учебната година сме в залата по два-три часа всеки ден, в събота - по пет-шест часа. Почиваме само в неделя. През лятото пък, преди големите състезания, прекарваме в тренировки по 8 часа дневно.
Повечето хора обаче съдят по това, което виждат на волейболни мачове, на откривания и т.н. Не си дават сметка, че там показваме само елементарни движения и подскоци. Че танцът умишлено е лесен и кратък. Но те виждат него и си казват: „Това ли са световните шампионки?! Какъв е този спорт?”. А
на нас ни става болно
Единици са тези, които наистина се възхищават. Масово се обръща внимание най-вече на доказалите се във времето спортове. Нашият се подценява и омаловажава. Докато в чужбина обикновено се отнасят със страшно голямо уважение. Гледат ни буквално с ококорени очи.
Обидно е и когато играем в почти празни зали или пък в такива, където публиката е съставена главно от родители, близки и приятели на участниците.
А мажоретният спорт е не по-малко труден от по-популярните, категорични са пазарджишките шампионки:
- Някои от нас започват от нулата, други са тренирали художествена гимнастика преди това. През първите години е изключително тежко, докато усвоиш и усъвършенстваш всички движения и салта, докато свикнеш с тренировките и т.н. С времето, Слава Богу, става малко по-лесно. Но като цяло спортът ни съчетава много неща - художествена и естетическа гимнастика, спортни, модерни и народни танци, преакробатика и други.
За да си мажоретка трябва да имаш усет, трябва да ти идва отвътре. Освен това трябва да познаваш и разчиташ музиката. И да си с отборно съзнание. Какво означава това, ще ви кажат най-добре момичетата, които преди това са били индивидуални гимнастички. Как трябва да си като една с други 18 - хем да мислиш за изпълнението на собствените си задачи, хем да гледаш да си в пълен синхрон с останалите, едва ли не трябва да дишате като един човек.
В мажоретния спорт няма егоизъм. Не се опитваш да блеснеш индивидуално. През цялото време мислиш за представянето на целия отбор. Развиваш и други ценни качества, които ще ти служат и занапред - ред, дисциплина, борбеност, трудолюбие. А най-хубавото е, че заедно си създаваме спомени за цял живот.
И извън залата момичетата са имали незабравими преживявания в Цриквеница:
- По време на Европейското целия град е пълен с мажоретки.
Момичетата са навсякъде - по улиците, по крайбрежието, по площадите
Много са с пом-поните и батоните. Тренират, снимат се, приказват си. Някои тренират до полунощ, защото имат огромното желание да са номер едно, да спечелят медал, да са в топ 6. Никой не те подминава, всеки ти се усмихва, заговаря те, сприятелявате се. Витае чувство за общност, за приятелство, за споделена мечта.
Докато в България на подобни събития като че ли надделява усещането за конкуренция. Състезателките са повече съпернички, не липсва завист, всеки отбор е повече за себе си, не сме всички заедно. Когато пък някой стане пръв, започват подозрения, че всичко е нагласено, че журито е било пристрастно и т.н.
Мажоретките от „Мистерия” не крият, че харесват много Хърватия:
- Страната е невероятно красива. Тази година нямаше време, но миналата година ходихме на Плитквичките езара. Невероятни са. Това лято стигнахме само до плажа, но и там се забавлявахме страшно много. Хората ни се радваха от сърце. Дори гюрултията, която вдигнахме, и безбройните снимки, които направихме, не ги смутиха.
На треньорката Вергиния Нешева, на директорката на ОДК Емилия Спасова и на зам.-директорката Слава Андонова мистериите благодариха горещо:
- Искаме да се гордеят с нас - подчертаха неколкократно.
През август им предстои поредното сериозно участие - този път на Световното първенство в Чехия. И оттам те имат най-високото отличие, така че отново трябва да защитават своето топ постижение.
- Искаме да се представим по възможно най-добрия начин. Това състезание е изключително важно за нас, защото за няколко момичета то ще е последното. Решени сме да изживеем всеки един момент и да си създадем много хубави спомени.
Момичетата се срещнаха и с кмета Тодор Попов:
- Имах честта да ги поздравя за поредните завоювани отличия, с които прославят името на града ни! Адмирации! - написа във Фейсбук той.
Мария ДЪБОВА
