Фотографията е изключителна рядкост, дядо й осигурил и файтона за последното пътуване на Щастливеца
СОФИЯ. Наша съгражданка пази като скъпа реликва последната снимка на Алеко, научи „Знаме”. Нина Николова e родена в Пазарджик, но живее в столицата. Фотографията е известна и е увековечила Щастливеца, Михаил Такев и домакините му в Пещера на 11 май - празникът на светите братя Кирил и Методий. Няколко часа по-късно сърцето на Алеко ще спре да бие, а убийците му ще бъдат изправени на съд. През седмицата ученици от Професионалната гимназия по икономика и мениджмънт разиграха във възстановка самия процес, който се е провел в Пазарджишката съдебна палата от 3 до 7 ноември 1897 година. Остава снимката, направена в Пещера. Тя е известна, но е изключително рядка и ценна. Неотдавна от Шуменския архив показаха такава фотография и я обявиха за изключително рядка и ценна сред близо 237-те хиляди архивни единици във фондохранилището им. Точно такова копие обаче се предава от поколения в пазарджишко семейство.
Оказва се, че дядото на Нина Николова е предоставил и файтона в последния път на Алеко,
управляван от файтонджията Тошо Кръстев.
„Тази последна снимка е вкъщи и винаги на годишнината от убийството с почит я качвам на стената си във Фейсбук, заяви пред наш репортер г-жа Николова. Направена е няколко часа преди покушението. Файтонът, с който Михаил Такев и Алеко Константинов отиват до Пещера, а след това трябва с него да се върнат в Пазарджик, за да хванат влака за София, им е предоставен от дядо ми. Тогава той е бил директор на пазарджишкия клон на Популярна банка и личен приятел с Такев. Баща ми разказваше за споделеното от файтонджията, че убийците са преследвали Такев и са знаели от коя страна е седнал той. Любопитното е, че малко преди да стигнат лобното място под Радилово, двамата слизат, за да се облекчат и после си сменят местата. Само след няколко километра убийците стрелят и смъртно раняват Алеко Константинов. Това е жалката истина за нелепата смърт на великия писател. Последната снимка, направена на 11-и май, е предадена доста по късно на дядо ми, който често е посещавал с файтонджията банковия клон на Пещера.
Дали са му да я предаде на Такев, но тя остава вкъщи,
защото дядо умира четири години по-късно (Бел. ред., Такев е убит от своите политически противници през 1920-а, а оръдието е негов личен враг, който умира „при опит за бягство” - понеже е опозиционер на БЗНС, тялото му остава непогребано над 80 часа). В семейството ми много се гордееха, че нашият дядо и прадядо е познавал Алеко Константинов и е бил приятел с Михаил Такев.”
„В Пазарджик пристигнахме в 10 часа вечерта на 10 май, а сутринта още в 6,30 часа тръгнахме за Пещера с файтона на известния опитен и примерно честен файтонджия Тошо”, ще изложи дни след убийството спомените си Такев в пресата. Два дни по-рано двамата адвокати са в Пловдив по дела. В Пещера Такев е поканил приятеля си да прекара празника. Но да дадем думата на Нина Николова, дългогодишен служител в ДСО „Зърнени храни” като технолог по зърното, в Министерството на земеделието и храните и в Държавен резерв и военновременни запаси. „В Пазарджик съм живяла до завършване на гимназията, а след това в София. Обичам си родния град и имам приятели с които поддържам връзки. Миналата седмица имахме среща на випуска и празнувахме 55 години от завършване на гимназия "Константин Величков", споделя съгражданката ни.
Баща й е известен в Пазарджик, а тя самата е племенница на Райна Княгиня
„Татко ми Стоян Пенков е от стар пазарджишки род. Роден е през 1899 година и почина през 1972 година. Беше артист. Работил е в доста театрални трупи, но последните години игра на сцената на пазарджишкия театър. Впечатляваща е ролята му на Странджата от "Хъшове". При посещението си в пазарджишкия театър, след като гледа постановката, големият български артист Константин Кисимов сподели, че истинският Странджа е Стоян Пенков, въпреки че той самият е незабравим в тази си роля.
Бащата на баща ми, дядо Миле (Михаил Пенков), е заемал най-високия пост в банката
В началото е бил главен касиер, а по-късно - началник на банковия клон в Пазарджик. Разполагал е със служебен файтон. На 10 май 1897-а при него в банката идва Михаил Такев - негов приятел от ученическите години, бивш министър, а по това време адвокат, придружен от Алеко Константинов, който тогава също работи като адвокат. Двамата се били срещнали в Пловдив по съдебни дела и Такев поканил Алеко Константинов на гости в родната си Пещера, за да присъства на другия ден на честването на празника на братята Кирил и Методий и на предизборно събрание на Демократическата партия. От Пловдив до Пазарджик пътуват с влака, а за да продължат до Пещера дядо им препоръчва да наемат „служебния“ на банката файтон. Отиват в Пещера, провеждат събранието и пренощуват там. На сутринта участват в тържеството за празника на писмеността и се снимат пред читалището. На снимката се виждат портретите на Кирил и Методий, украсени с венци от цветя. Обядват и след това тръгват обратно за Пазарджик, за да хванат влака за София. През това време партийните противници на Такев са направили засада край село Радилово и чакат да мине файтонът, за да го убият. Изпреварвайки файтона,
при тях идва вестоносец на дръглив кон
(по думите на файтонджията), който им съобщава, че Такев е седнал от лявата страна, а другият пътник - от дясната (те не са знаели, че това е Алеко Константинов). Малко преди лобното място двамата пътници слизат, за да отидат по малка нужда и след това сменят местата си. Каква ирония на съдбата! Файтонът наближава засадата, убийците стрелят и смъртно покосеният е Алеко Константинов. За това трагично събитие татко знаеше от баща си и от файтонджията и винаги разказваше с тъга и покруса. След известно време, при едно посещение на дядо ми в Пещерския клон на банката, един от общинарите му дава последната снимка на Алеко, направена часове, преди да бъде убит, за да я предаде на Такев, знаейки че са приятели. След смъртта на дядо, който не успява да се свърже със своя приятел, баща ми я открива и дълги години я съхранява, а впоследствие и аз. Имам приятели в Архива в Пазарджик, мислела съм да я дам там или на музея, но… все нещо ме спира. Когато съм готова да го сторя, ще го направя”, приключва разказа си г-жа Николова.
От историческите извори знаем,
че още на отиване за Пещера гостите влизат в Радилово и дават искрата за кроежите на покушението. В 8 часа сутринта на 11 май вече били в Пещера и още на пътя срещнали празничното шествие, което отивало към новопостроеното Пето класно училище, където се отслужи водосвет по случай празника. Да продължим със спомените на Такев:
„Обядвахме у дома, дето след обяда приехме посещението на цялото пещерско учителство. Към 2 часа следобед се отправихме към училище "Св. Димитър", гдето учениците с учителите и учителките си начело бяха завили няколко плета хора. Пред зрелището на тази картина Алеко предложи щастливата идея да се извика фотограф, който да фотографира хубавата картина на хорото. Фотографът дойде и желанието на Алеко се удовлетвори. От тук потеглихме за V-то класното училище, където, по мое предложение, се сне една снимка от група приятели с Алеко начело”, разказва Такев.
Следобед Алеко пожелал да види как се празнува този ден и в Татар-Пазарджик,
но с приятели се улисали да пладнуват в местността Белча.
Към 8,30 часа вечерта тръгнали, а половин час по-късно били в Радилово. Изпили по чаша вино, като почерпили всички, включително и убийците…
Продължението само в книжния брой в петък!
Тодор ГРОЗДЕВ
